Решение № 100 от 29.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500186 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Б. Д. И. чрез процесуалния му представител адвокат А. М. против решение № 43/12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 513/2023 г. по описа на Хасковския окръжен съд – VІІ състав.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснати материалноправни нарушения поради неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства по изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да осъди О. Д. да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на инцидент, настъпил на 02.07.2022 г. в гр. Д. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Претендира О. Д. да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатно правна помощ и процесуално представителство за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият О. Д. не е взел конкретно становище по жалбата.

1

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Б. Д. И. против О. Д. обективно кумулативно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 02.07.2022 г. вървял по тротоара, намиращ се в гр. Д. ул. „Б., № **, до магазина за хранителни стоки „С., но поради разместени и надигнати тротоарни плочки загубил равновесие и паднал, удряйки силно дясната си ръка в земята, бил откаран в Ц. - Д. и след извършена рентгенография на дясната лакътна става и установена фрактура на същата ръката му била гипсирана, но тъй като изпитвал изключително силни и непрестанни болки в областта на дясната си ръка, потърсил второ експертно мнение от специалист ортопед-травматолог, като при прегледа било констатирано, че фрактурата е много сериозна и налага оперативно лечение и наместване. Това наложило И. да постъпи за лечение в „М. - Х. АД за периода 25.07.2022 г. - 28.07.2022 г., след извършени прегледи, изследвания и рентгенография му била поставена диагноза:

„Счупване на долния край на дясна мишнична кост“ и на 26.07.2022 г. бил подложен на оперативна интервенция, при която било извършено закрито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и поставяне на 2 бр. киршнерови игли, дясната му ръка отново била гипсирана и обездвижена, след което бил изписан и продължил лечението си в домашни условия. В исковата молба се твърди също, че първият месец след инцидента ищецът изпитвал силни болки в областта на дясната си ръка, наложило постоянен прием на обезболяващи и седативни медикаменти, поради гипсовата имобилизация не можел да си служи с дясната си ръка и да се обслужва сам, а това наложило да ангажира близките си при извършване на ежедневните битови и хигиенни нужди, като общият лечебно-възстановителен период продължил около 3-4 месеца, но и към настоящия момент И. изпитва ограничени движения в областта на десния си лакът и не може да свива и изпъва ръката си до край, а според лекарските прогнози е възможно да 2 изпитва болки до края на живота си при влошаване на времето и физическо натоварване. В резултат на злополуката здравословното състояние на ищеца се влошило, от изживения шок се оплаквал от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, изпитвал нарушения на съня, концентрацията и вниманието, притеснявал се, че няма да се възстанови напълно и до края на дните си ще бъде в тежест на близките си. Доколкото всички претърпени от него неимуществени вреди били получени вследствие на това, че О. Д. не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа тротоара и част от пътния участък по общински път, който е публична общинска собственост и който се управлява от ответната община, в състояние, отговарящо на изискванията на движението по пътищата и несъздаващо опасност за здравето и телесния интегритет на пешеходците, И. моли съда да постанови решение, с което да осъди О. Д. да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на описания инцидент в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането /02.07.2022 г./ до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът О. Д. счита, че предявените искове са допустими, но са неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Оспорва механизма на настъпване на увреждането, както и претърпените неимуществени вреди, той като имало съмнения дали инцидентът е настъпил на посоченото място поради това, че не е повикана на място спешна помощ, а лицето е откарано до болницата, които съмнения се подсилвали от пълното разминаване между твърденията на ищеца и приложената медицинска документация, в която било посочено на няколко пъти, че И. е пострадал при битов инцидент, като не било проведено пълно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на общината. Претендира разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното решение са отхвърлени исковете на Б. Д. И. и той е осъден да заплати на О. Д. 150 лв. разноски за представителство от юрисконсулт.

Решението е обжалвано от ищеца изцяло, поради което то е предмет на въззивното производство в своята цялост

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не 3 се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС № 9/1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са задължителни за органите на съдебната власт.

По отношение на претърпените от ищеца вреди:

От приетите по делото писмени доказателства /лист за преглед на пациент в спешно отделение и амбулаторен лист № 4057/02.07.2022 г./ се установява, че Б. И. е постъпил на преглед в спешно отделение на 02.07.2022 г. в 21,10 ч. и е напуснал същия ден в 21,20 ч., в анамнезата му е записано, че е паднал върху дясната си ръка, което е довело до контузия, на същата дата в 8,00 ч. му е извършен преглед от специалист д-р Е. Г. с поставена основна диагноза: „Счупване на долния край на хумеруса“ и придружаващи заболявания и усложнения: „Изкълчване на главичката на лъчевата кост“, като в анамнезата е посочено, че травмите са получени след падане на тротоара в гр. Д. кв. „М.“, а при дадената първа помощ в С. п. - Д. е наложена гипсова лонгета, но пациентът се оплаквал от силни болки в дясна лакетна става и оток и напрежение в гипса, констатирано е, че лонгетата е силно оточна и болезнена, при опит за раздвижване дясната лакетна става е с ограничен обем на движението, а като предписана терапия е препоръчана операция.

Видно от епикриза за ортопедия от „М. - Х.“ АД, ищецът е постъпил за 4 лечение на 25.07.2022 г. и е изписан на 28.07.2022 г. с диагноза: „Счупване на долния край на дясна мишнична кост“, получено при битов инцидент преди 20 дни, констатирани са и преморбидни ограничения в дясна лакътна става след получена преди 8 години фрактура луксация на Монтеджия вдясно, като след извършени изследвания е направена операция на И. със закрито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемерус, а лицето самоволно е напуснало стационара с подобрение, поради което в епикризата не са вписани препоръки и назначения.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Х. Е., което съдът като компетентно изготвено и неоспорено от страните възприема, се установява, че И. е получил счупване на долния край на дясната раменна кост при инцидент, първоначално е поставена гипсова имобилизация на ръката, а след 20 дни е извършено закрито наместване на счупената раменна кост с поставена фиксация с две метални игли, те са свалени след около два месеца, но по делото няма медицински документи за това; счупването на раменната кост поражда затруднение в движението на ръката за срок, по-голям от 30 дни, но следва да се отчете, че преди 8 години същата ръка е била счупена в областта на лакътната става /счупване на лакътна кост и изкълчване главичката на лъчевата кост - счупване тип Монтеджия/, като старото счупване е довело до деформация в областта на ставата и контрактура на същата и при настъпване на настоящото счупване движенията на ръката вече са били затруднени, а новото счупване не поражда ново затруднение в движението на ръката, но задълбочава вече наличното такова в периода на зарастване и снемане на иглите за срок от около два месеца. Според експерта оздравителният период е продължил около два месеца и е приключил със снемането на двете фиксиращи игли, а възстановителният период съвпада със срока на оздравителния период, като счупването на дясната раменна става на ищеца е в пряка причинна връзка с инцидента, при който той е паднал.

Като свидетел по делото е разпитана К., майка на ищеца, според която на дата, която свидетелката не помни точно, но на нея детето било прегледано от Спешна помощ, поради което съдът приема,че това е станало на 02.07.2022 г., тя и Б. И. отишли да пазаруват в новия магазин в кв. „М.“ в гр. Д. с бяла витрина /без да посочи улицата, на която се намира той или неговото име/, качили се по стълбите, за да влязат в магазина, имало криви плочки, Б. стъпил 5 на една от тях и плочката хвръкнала, а той паднал и си счупил ръката, свидетелката започнала да пищи и извикали Бърза помощ, а след като платила осигуровките на сина си, той бил приет в болница, но тъй като му поискали пари за операцията, той я напуснал и се прибрал вкъщи, в болницата не го оперирали, а само закрепили ръката със желязо, тъй като нямал осигуровки, със желязото стоял доста време, казали, че могат да го оперират в Пловдив, но ще трябват 7-8 хиляди лв., след това ходили при личния лекар и му правели превръзки, а впоследствие му махнали гипса; в началото ходенето до тоалетна било трудно за И. и се налагало майка му да го води, в момента ръката продължава да го боли, не може да хваща нищо с нея и не може да работи. Според свидетелката новият магазин е първият откъм улицата, има четири стъпала, до него има изгорена на втория етаж сграда, в която имало общежития, ищецът се спънал преди да влязат в магазина, тъй като имало три изкривени плочки – наклонени на една и друга страна, средната била повисока и Б. се спънал в нея, самата плочка била квадратна, около 30 см. на 30 см., стълбищата към магазина били широки около 2,5 м., а разместените плочки били на разстояние около 1 метър от магазина, като ищецът и свидетелката знаели за разместените плочки, тъй като и преди това пазарували в този магазин.