Определение № 194 от 06.10.2021, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 323/2021
- Вид
- Определение № 194
- Подписан
- 06.10.2021
- В сила
- 06.10.2021
- Състав
- Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за публичните финанси
- чл.227б, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.253 · Наказателен кодекс
- чл.256, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.243, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194 гр. Варна, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20213000600323 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Предмет на проверката е определение № 407/10.09.2021 г. на Окръжен съд Варна, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 936/21 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор в съответната окръжна прокуратура, за прекратяване на наказателното производство по д.п.
№ 507/19 г. на ОД МВР Варна.
Досъдебното производство е било образувано и по него са се разследвали обстоятелства във връзка с дейността на търговско дружество „В.“ ЕООД, и в частност назначаването на работници, съпътстващия го документооборот, както и основателността на претендирани и получени обезщетения от бюджета на държавното обществено осигуряване.
С постановление от 13.08.2021 г. прокурор в Окръжна прокуратура Варна е прекратил наказателното производство, тъй като след оценка на събрания по делото доказателствен материал е счел, че няма състав на извършено престъпление.
В проверяваното определение първостепенният съд е възприел 1 становището на компетентната прокуратура, че липсват доказателства за престъпно поведение, съставомерно както по чл.256, ал.1 от НК, което е било оспорено и в първоинстанционното производство, така и по друг състав на престъпление от общ характер, като се е съгласил с извода и съображенията към него, които е допълнил със свой подробен и точен анализ по приложението на закона.
В жалбата до въззивния съд срещу предмета на проверка в настоящото производство – акта на първоинстанционния съд, се съдържат упреци за неправилно тълкуване на закона, поради което се иска неговата отмяна.
Установените по делото факти не са спорни между страните, както и налагащият се в обобщение извод, че разследваното търговско дружество е водело само формално на работа различни лица, с цел осигурителен стаж и осигурителен доход, и като последица, от бюджета на държавното обществено осигуряване са им били изплащани обезщетения за временна нетрудоспособност и обезщетения за безработица.
Съставомерността на разглежданата деятелност е била обследвана от прокурора с оглед възможното приложение на чл.227б, ал.2, чл.253, чл.313, ал.1 и чл.256, ал.1 от НК, от които само последното е резултатно, респ. предполагащо възникване на основания за обжалване на прекратителното постановление.
Жалбоподателят, който е пълномощник на Министъра на финансите законен представител на държавата, е встъпил като страна в настоящото производство единствено поради обстоятелството, че към инкриминирания период специалната норма на чл.256, ал.1 от НК е предвиждала възникването на наказателна отговорност при получаване на неследващи се суми само от държавния бюджет. Същевременно обаче това е и пораждащото спора обстоятелство, тъй като е несъмнено, че в настоящия случай сумите са получавани от държавното обществено осигуряване.
За да приеме липсата на престъпен състав, прокуратурата се е позовала, споделено и от състава на окръжния съд, на разпоредбите в чл.42 от Закона за публичните финанси, съгласно които в държавния бюджет се включват централният бюджет, самостоятелните бюджети на Народното събрание и на 2 съдебната власт, бюджетите на органите на изпълнителната власт, на другите държавни органи и на бюджетните организации извън тези по ал.2, а по изричното изключване на въпросната ал.2 - в държавния бюджет не се включват самостоятелните бюджети на общините, бюджетите на социалноосигурителните фондове и на бюджетните организации по чл. 13, ал.3 и 4.
Окръжният съд е допълнил аргументацията, като към достатъчно ясната воля на законодателя в посочените по-горе разпоредби, е разгледал последващото изменение на чл.256, ал.1 от НК и мотивите за него. Според сега действащия текст, отговорността възниква за получени чрез посочените в него способи на неследващи се суми както от държавния бюджет, така и от бюджета на държавното обществено осигуряване и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. И не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че това е изменение „за прецизност“, след като в мотивите към законопроекта недвусмислено е посочено, че изменението се налага именно защото бюджетите на ДОО и на НЗОК не са част от държавния бюджет, а са самостоятелни бюджети, т.е. това е обусловило необходимостта да бъдат добавени в специалната правна норма като възможни ощетени юридически лица, които независимо и отделно от държавата могат да търпят вреди от престъплението. Преди изменението обаче, относимо към инкриминирания период, в обхвата на санкционната норма са били единствено злоупотребите с държавния бюджет, при което решението на състава на окръжния съд да потвърди постановлението на прокурора се явява правилно и законосъобразно.
По изложените съображения съставът на Апелативен съд Варна ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 407/10.09.2021 г. на Окръжен съд Варна, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 936/21 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор в съответната окръжна прокуратура, за прекратяване на наказателното производство по д.п.
№ 507/19 г. на ОД МВР Варна.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4