Определение № 8647 от 05.08.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8647 гр. Варна, 05.08.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110107900 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 52527/28.06.2024 г. от ищцовото дружество „З.П.“ АД, представлявано от Директора на Дирекция „Правна“ Е. И. М., упълномощен от Изпълнителния директор К.О.К. за изменение на Решение № 2175/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 7900/2023 г. по описа на ВРС, 9 състав, в частта за разноските, с която се иска да бъдат изменени:

1./ присъдените в полза на ищцовата страна, с крайния съдебен акт, разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като вместо 60.00 лева, бъдат присъдени от съда 300.00 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото и 2./ присъдените в полза на ответното дружество, с горецитирираното съдебно решение разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, бъдат намалени с размера на присъденото такова за един адвокат, в размер на 1 438.00 лева, с оглед липсата на представено по делото доказателство от страната, удостоверяващо извършено плащане по банков път, предвид уговорения начин на плащане в процесния договор за правна защита и съдействие.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК, е постъпил отговор на молбата вх. № 58772/18.07.2024 г. /наименован становище по молба вх. № 52527/28.06.2024 г./ от ответника „Ф.К.“ ЕООД, действащ чрез процесуален представител адв. Л. Ш., в която се изложени подробно съображения относно преклудиране на искането на сезиращото съда искане по реда на чл. 248 ГПК, досежно неоснователност на искането за изменение на горецитираното решение, в частта за разноските, респективно оставянето на същото от съда без уважение.

За да се произнесе по депозираната молба, настоящият съдебен състав на Варненския районен съд, взе предвид следното:

По допустимостта на молбата:

Така депозираната молба съдът намира за процесуално допустима – подадена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. Разгледана по същество обаче същата се явява частично основателна по следните съображения:

По искането, обективирано в т.1 от процесната молба по чл. 248 ГПК, касателно увеличаване на присъденото юрисконсултско възнаграждение, в полза на ищеца, от 60 лева на 300 лева:

Постановявайки крайния си съдебен акт в производството по гр.д. № 7900/2023 г. по описа на ВРС, 9 състав, съдът е приел за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК 103163128 дължи на „З.П.“ АД, ЕИК 813095472, сумите, както следва: сумата от 10 123.03 лева, представляваща главница за 2020 г. и 2021 г. по Договор с рег. № 169/30.04.2003 г. за поддръжка на общата инфраструктура в к. к. „З.П.“, 1 формирана от следните суми: сумата от 2 658.82 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2020 г.; сумата от 2 498.29 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2020 г.; сумата от 2 498.71 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2021 г. и сумата от 2 467.20 лева, представляваща левовата равностойност на 1 500.00 щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2021 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението в съда – 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 808.73 лева - лихва за забава върху главница в размер на 2 658.82 лева, за периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.; сумата от 675.24 лева - лихва за забава върху главница в размер на 2 498.29 лева, за периода от 31.07.2020 г. до 30.03.2023 г.; сумата от 506.68 лева лихва за забава върху главница в размер на 2 498.71 лева, за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2023 г.; сумата от 416.68 лева - лихва за забава върху главница в размер на 2 467.20 лева, за периода от 31.07.2021 г. до 30.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2160/12.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4216 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9ти съдебен състав, като е отхвърлил предявените от „З.П.“ АД, ЕИК 813095472 против „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК 103163128 обективно кумулативно съединени положителни специални установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл.

79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 6 748.68 лева, представляваща разликата над уважения размер от 10 123.03 лева до претендирания размер от 16 871.71 лева - главница за 2020 г. и 2021 г. по Договор с рег. № 169/30.04.2003 г. за поддръжка на общата инфраструктура в к. к. „З.П.“, формирана от следните суми: сумата от 1 772.55 лева, представляваща левовата равностойност на 1 000.00 щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2020 г.; сумата от 1 665.53 лева, представляваща левовата равностойност на 1 000.00 щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2020 г.; сумата от 1 665.81 лева, представляваща левовата равностойност на 1 000.00 щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.03.2021 г. и сумата от 1644.80 лева, представляваща левовата равностойност на 1 000.00 щ. д., изчислена по централния курс на БНБ в деня на падежа – 30.07.2021 г. ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението в съда – 30.03.2023 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата от 539.15 лева, представляваща разликата над присъдената сума в размер на 808.73 лева до претендирания размер от 1 347.88 лева - лихва за забава върху главница в размер на 1 772.55 лева, за периода от 31.03.2020 г. до 30.03.2023 г.; сумата от 450.16 лева, представляваща разликата над присъдения размер от 675.24 лева до претендирания размер от 1 125.40 лева - лихва за забава върху главница в размер на 1 665.53 лева, за периода от 31.07.2020 г. до 30.03.2023 г.; сумата от 337.79 лева, представляваща разликата над присъдения размер от 506.68 лева до претендирания размер от 844.47 лева - лихва за забава върху главница в размер на 1 665.81 лева, за периода от 31.03.2021 г. до 30.03.2023 г.; сумата от 277.79 лева, представляваща разликата над присъдения размер от 416.68 лева до претендирания размер от 694.47 лева лихва за забава върху главница в размер на 1644.80 лева, за периода от 31.07.2021 г. до 30.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2160/12.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4216 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав. На следващо място, с оглед изхода на спора по иска, се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските.

Изрично в мотивите си, в акта по същество, настоящият съдебен състав е посочил, че предвид изхода на спора, в полза на ищеца, следва да се присъдят сторените съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, чийто общ размер възлиза на 610.61 лева, от които: 250.61 лева – държавна такса;

300.00 лева – депозит за вещо лице по ССчЕ и 60.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда в минимален размер, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие.

На следващо място, настоящият съдебен състав, е формирал воля, досежно присъждане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на ответника на сторените по делото съдебноделоводни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, чийто общ размер възлиза на 2 158.00 лева, от които 1 438.00 лева – възнаграждение за един адвокат и 720.00 лева – депозит за вещи лица по назначените ССчЕ и СТЕ.

Само за пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано от съда, че настоящият правен спор – не се характеризира с особена фактическа и правна сложност. Приети са 2 писмени доказателства; разпитани са четирима свидетели /по двама за всяка една от двете страни в производството по делото/; назначени са две експертизи /съдебно-техническа ескпертиза и съдебно – счетоводна експертиза/, а разглеждането му е преминало в две съдебни заседание. Поради което и съдът, с постановения в производството, краен съдебен акт, е присъдил минимален размер на юрисконсултското възнаграждение, в полза на ищцовата страна.

Въз основа на гореизложеното, съдът не намира основание да ревизира извода си, формиран при постановяване на крайния акт по делото, относно разноските по разгледания иск.

По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК, в тази част, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По искането, обективирано в т.2 от процесната молба по чл. 248 ГПК, касателно намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответната страна, с размера на присъденото такова за един адвокат, в размер на 1 438 лева, с оглед липсата на представено по делото доказателство от страната, удостоверяващо извършено плащане по банков път, предвид уговорения начин на плащане в процесния договор за правна защита и съдействие:

Видно от данните по гр.д. № 7900/2023 г. по описа на ВРС, 9 състав, в производството пред настоящата инстанция, е било представено пълномощно за възложеното процесуално представителство от ответното дружество на адв. Л. Ш..

Представен е и договор за правна защита и съдействие № 18/21.09.2023 г., в който е посочено, че за осъществяваната защита, ще се следва заплащането на възнаграждение, в размер на 3 595 лв. В документа е уговорено плащане по банков път, със срок – 28.09.2023 г. До приключване на устните състезания, не са представени пред съда доказателства за плащането на сумата по банков път. Представен и приет е единствено списък на разноските.

Едва, с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, страната представя извлечение от банковата сметка на адвоката, в което е удостоверен постъпил паричен превод на сумата от 3 595 лева от „Ф.К.“ ЕООД, с посочено основание номера на настоящото гр.д.

Според задължителното за настоящия състав разбиране, залегнало в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като, ако същото е заплатено по банков път, задължително следва да се представят доказателства за това. Единствено в хипотезата на направено плащане в брой, договорът за правна помощ се третира като разписка за получаването на сумата. Документалното установяване на плащане с посредничеството на банкова институция, следва да се извърши до приключване устните състезания в производството, в което разноските се претендират.

Недопустимо е това да се извършва допълнително, с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, поради принципа, че доказателствата се събират с участието на страните – чл. 148 ГПК и изискванията на правната сигурност и предвидимост.

В конкретния случай, в преклузивния срок за въвеждане и доказване на искането за присъждане на разноски, доказателства за плащането им по банков път не са били ангажирани. Ето защо, при недоказаност на заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение, същото не следва да бъде възлагано на насрещната страна, въпреки наличието на отхвърлителна част за претендиращия резултат от настоящото производство.

По посочените съображения, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК, в тази част, се явява основателна и следва да бъде уважена.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 52527/28.06.2024 г., депозирана от ищцовото дружество „З.П.“ АД, представлявано от Директора на Дирекция „Правна“ Е. И.

М., упълномощен от Изпълнителния директор К.О.К., досежно сезиращото съда искане за увеличаване на присъдените в полза на ищцовата страна разноски, с крайния съдебен акт, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като вместо 60.00 лева, бъдат присъдени от съда 300.00 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 248 от ГПК.