Решение № 76 от 09.05.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Несебър, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Д. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Административно наказателно дело № 20252150200794 по описа за 2025 година

Производството се образува по жалба на Б. П. Б. против Наказателно постановление № 25-****/27.08.2025 г., издадено от началник група ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър.

В жалбата се твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и на процесуалните правила. Моли се за отмяната му.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба. Моли за уважаването й. Жалбоподателят също дава обяснения в о.с.з.

Въззиваемата страна не изпраща представител.

Призованата на основание чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура – Бургас, ТОНесебър, не изпраща представител в съдебно заседание.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

Жалбата се подава в срок и от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.

Актът за установяване на административно нарушение се издава от компетентен орган, оправомощен съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя и един свидетел, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Наказателното постановление се издава от компетентен орган, който е специално оправомощен за това съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Обжалваното НП се издава в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от съставяне на АУАН.

По съдържание АУНА и НП отговарят на изискванията на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, установяващи изискуемите реквизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение се индивидуализира в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението в АУАН и в НП е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Посочва се изрично в АУАН и НП, че 1 водачът Б. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство дрегер алкотекст, както и че на водачът е издаден талон за изследване с номер 2****/16.08.2025 г., който отказва да подпише и получи. Макар и изрично да не е посочено в АУАН и в НП, че водачът отказва да се подложи на медицинско изследване чрез предоставяне на кръвна проба, отказът на водача да подпише и получи талон за изследване недвусмислено представлява отказ да даде биологични проби за химическо лабораторно изледване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

В АУАН и наказателното постановление се посочват ясно разпоредбите на закона, които се нарушават, а именно чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, като се описва и нейния фактически състав касаещ направения отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и неизпълнението на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателят не е разбрал в какво е обвинен, респ. санкциониран.

Предвид горното, направените от жалбоподателя възражения за допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП не се споделят от съда.

По делото са разпитани като свидетели Г. Г. и М. М.нов на длъжност ***** към РУ Несебър, които са очевидци на деянието, предмет на изследване в настоящия процес.

Техните показания съдът кредитира изцяло във връзка с установяване на конкретната фактическа обстановка, тъй като няма данни по делото за възможна тяхна заинтересованост.

От свидетелите се установява, че служителите Г. и М. са били назначени в наряд автопатрул към КАТ на 15.08.2025 г. за времето от 19:30 часа до 07:30 часа на 16.08.2025 г., като са били извикани за съдействие от колегите им от автопатрул № 11 в състав К. Ц. и Н.С., които са спрели жалбоподателя в гр. Несебър, поради съмнение, че жалбоподателят е употребил алкохол. При пристигане на място виждат жалбоподателя спрял собствения си лек автомобил Х***Д*** срещу Хотел „Сол Несебър Бей“ гр. Несебър, при което го поканват в служебния им автомобил за извършване на проверка за употреба на алкохол чрез техническо средство. Свидетелят Г. ясно заявява пред съда, че жалбоподателят е говорил заваляно, миришел на алкохол и категорично отказал да бъде тестван за алкохол по какъв и да е начин. След отказа да бъде тестван с Дрегер, му било разяснено, че има право да даде кръвна проба за химичен анализ. След това служителите на реда издават талон за изследване № 26***. В тази връзка жалбоподателят отново заявява, че няма да бъде тестван за алкохол по какъвто и да е начин. Свидетелят М. М. запознава жалбоподателя, че СУМПС му се отнема, както и се снемат регистрационните номера на автомобила му, като му е разпоредено да не управлява автомобила, тъй като е в нетрезво състояние и е лишен от право да го управлява.

Гореописаният отказ е санкциониран с издаден АУАН и НП, които са предмет на проверка в отделен процес, образуван пред РС-Несебър.

Предмет на настоящото дело са следващите настъпили събития, както следва:

В това време, въпреки отнемането на СУМПС на жалбоподателя и снемането на регистрационните номера на автомобила му, жалбоподателят запалва автомобила и потегля в посока с. Равда, като органите на реда в лицето на свидетели Г. и М. и другите им колеги отново последват въпросния автомобил. Колегите им от автопатрул 11 се изравняват с жалбоподателя и подават сигнал със стоп палка през прозореца на служебния автомобил в движение. След известно време автомобилът спира до магазин „Карел“ и отново служителите пристъпват към проверка за употреба на алкохол, като поканват жалбоподателя, който категорично отказва да бъде подложен на проверка. Свидетелят М. М. издава талон за изследване № 2****. Жалбоподателят отказва да подпише талона, което се удостоверява от подписа на служителя на реда К. В. Ц.. След това жалбоподателят се задържа от органите на реда за 24 часа и се откарва във ФСМП-Несебър, където му се 2 представя възможност да даде кръвна проба за анализ. Както от свидетелите Г. и М., така и от писмените доказателства, приети по делото – талон за изследване, книга за алкохолни и наркотични проби, фиш за спешна медицинска помощ, препис от амбулаторен дневник, се установява категорично, че жалбоподателят отказва да даде кръвна проба за химичен анализ.

Въз основа на горното, св. Г. Г. издава АУАН от 16.08.2025 г. за извършения повторен отказ на жалбоподателя да бъде проверен за употребата на алкохол чрез техническо средство, както и чрез кръвен тест.

Събраните гласни доказателства съдът приема за отговарящи на истината, тъй като са еднопосочни, както и поради това, че липсват каквито и да е доказателства за пристрастност на свидетелите. Преценени гласните доказателства по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено, че жалбоподателят е бил наясно, че служителите на реда са искали да му извършат проверка с техническо средство дрегер, както и че му е обяснено, че има право да даде кръвна проба, но съзнателно е отказва да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство, както и чрез даване на кръвна проба за химичен анализ. В тази връзка, възраженията на жалбоподателя в жалбата съдът намира за неоснователни. Достатъчно е, че органите на реда разясняват на жалбоподателя, че се иска от него бъде тестван с техническо средство, а след неговия отказ – да даде кръвна проба в съответния медицински център. По същия начин стои въпроса и с издадените АУНА и НП – достатъчно е да е обяснено на жалбоподател, че извършва нарушение, като отказва да даде съдействие за установяване употреба на алкохол. Този извод на съда се подкрепя от гласните доказателства, събрани от свидетеля Г., който е категоричен – „Водачът Б. отново бе поканен за извършване на проверка за алкохол и категорично отказа да даде проби за алкохол по какъвто и да е начин.“.

В този смисъл са и показанията на св. М.. Отделно отказът за предаване на кръвни проби за изследване се удостоверява от във ФСМП-Несебър писмени документи.

Мотивиран от горното, съдът приема, че в действителност на 16.08.2025 в 00:25 часа в гр. Несебър на ул. Иван Вазов до супермаркет „Карел“ с посока на движение към с. Равда, жалбоподателят Б. управлява собствения си лек автомобил Х***Д*** без регистрационни номера (свалени по-рано от служителите на реда при първоначалното му спиране), като водачът Б. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол – дрегер алкотест 7510. На водача Б. след това се издава талон за медицинско изследване с № 2****/16.08.2025 г., които водачът отказва да подпише.

Съответно и след задържането му и закарването му в Спешния център-гр. Несебър жалбоподателят отказва да даде кръвни проби за химичен анализ. Нещо повече, самият жалбоподател не оспорва това, което следва да от изявленията му в о.с.з. Жалбоподателят не е следвало да се качва отново на автомобила си и да потегля с него предвид факта, че му е отнето свидетелството за управление на МПС, снети са му регистрационните номера и е имало основателни съмнения в служителите на реда, че е употребил алкохол, в който смисъл са показанията на св. Г. и М..

Така жалбоподателят, тръгвайки отново с притежавания от него лек автомобил и повторното му спиране от служителите на реда и поканването му да бъде тестван за употреба на алкохол, извършва повторно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, отказвайки проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта. Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП е ясна и не възникват съмнения в нейното тълкуване.

Правилно администравнонаказващия орган, за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, е наложил наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба в размер на 2000 лв.

Наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът,

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-****/27.08.2025 г., издадено от началник група ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4