Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 351 от 24.09.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 2198/2026
Вид
Решение № 351
Подписан
24.09.2026
В сила
14.10.2026
Състав
Тодор Минов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Стара Загора, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20265530202198 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 26-1228-001500 от 13.05.2026 година на Началник група, към ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ /упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на МВР/, с което на С. С. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 255.65 евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо, от Закона за движението по пътищата.

В жалбата и в съдебно заседание, се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли съда същото да бъде отменено. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема становище че така подадената жалба е неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на 1 жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е подадено от правоимащо лице и разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

На С. С. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 4302976 от 08.01.2026 година, за това, че на 08.01.2026 година около 18.19 часа в град Стара Загора, по улица „Армейска“ до № 18, управлява собствения си лек автомобил ************, като при извършената проверка е установено, че моторното превозно средство е със служебно прекратена регистрация на 06.01.2026 година, на основание чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл.140, ал.1, без да се посочи конкретно предложение от Закона за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както са в акта. На жалбоподателя, на основание чл.175, ал.3, предложение първо от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че наказателно постановление е незаконосъобразно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.01.2026 година, регистрацията на моторно превозно средства – лек автомобил марка ************, е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата. Уведомлението за собственика било изпратено от страна сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, като не се представиха данни кога е и дали е получено. Следователно съдът приема, че не е налице уведомяване на собственика.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни 2 средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респективно да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 08.01.2026 година, жалбоподателя е управлявал лекия автомобил, описан в констативния и санкционния акт, знаейки, че автомобила е със служебно прекратена регистрация. По делото не се спори, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на лекия автомобил на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС. В разглеждания случай уведомяване на собственика на процесното МПС след прекратяването на регистрацията на автомобила не е извършено. Следователно към момента на проверката, и за С. липсва надлежно уведомяване/узнаване. Неуведомяването за прекратената регистрация, към момента на проверката, в случая са попречили на С. да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобил с прекратена регистрация и да предвиди или да допусне настъпването на общественоопасните му последици. Отсъствието на умисъл като част от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателката несъставомерно поради липса на субективният елемент на визираното нарушение, тъй деецът не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел и че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

Съгласно нормата на чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието обявено за административно нарушение е виновно само когато е извършено умишлено или непредпазливо, като ал.2 от същия член посочва непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените в закона случаи. В разглеждания 3 случай описаното деяние може да се приеме, че е извършено само когато е умишлено.

При така установеното въззивната инстанция намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от С. С. виновно. Наличието на постановление на Районна прокуратура – Стара Загора за отказ за образуване на наказателно производство и изпращането му на административнонаказващия орган не сочи за обратното. Това е така, защото наказващият орган следва сам да изгради свободното си убеждение по фактите, съставомерността на деянието и приложимия закон, а не да се основава на констатациите, съдържащи се в постановлението на прокурора. Последното, за разлика от определенията, решенията и присъдата на съда, не се ползва със сила на присъденото нещо, още повече, че в конкретното постановление е посочено, че преписката се изпраща за преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на нарушителя. Нещо повече там също е посочено изрично, че С. не е знаел за прекратената регистрация към момента на проверката, поради неизпълнение на законовите задължения от страна на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. В тази смисъл Решение № 116 от 18.06.2020 година постановено по к.а.н.дело № 77/20202 година по описа на Административен съд град Стара Загора и Решение № 82 от 13.04.2020 година постановено по к.а.н.дело № 53/20202 година по описа на Административен съд град Стара Загора.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид заявената претенция от страна на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски, съдът осъди въззиваемия да заплати на жалбоподателя сумата от 250 /двеста и петдесет/ евро представляваща направените разноски за ползвана и реализирана правна защита и съдействие.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

4

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 26-1228-001500 от 13.05.2026 година на Началник група, към ОД на МВР - Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ /упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на МВР/, с което на С. С. С., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 255.65 евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо, от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на С. С. С., ЕГН **********, сумата от 250 /двеста и петдесет/ евро, представляваща възнаграждение за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5