Решение № 5063 от 22.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5063 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100108784 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са предявени от П. К. Й. против А. Б. Я. и Р. А.

Я. главен и евентуален иск с правно основание чл. 124 ГПК.

Ищцата твърди, че е наследник по завещание на Б. А. Я., с когото преди смъртта му 13 години била във фактическо съжителство. Б. Я. починал на 25.04.2024 г. в гр. София. Приживе, със саморъчно завещание Б. Я. завещал на П. Й. апартамент 1.6., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, м. ****, идентификатор ***. Завещанието било обявено на 29.04.2024 г. от нотариус Н. Д. и вписано на 11.06.2024 г. в Служба по вписванията.

Междувременно ищцата установила, че на 06.06.2024 г. синът на Б. Я. - А. Б.

Я. дарил имота Р. А. Я., като нотариалният акт бил вписан на 06.06.2024 г.

Ищцата твърди договорът за дарение да е нищожен, тъй като мотивът, поради който бил сключен, противоречал на закона и добрите нрави. В сезиращата и уточнителна молба от 04.03.2025 г. ищцата твърди А. Я. умишлено да е подтикнал нотариус Д. да извърши следните действия: на първо място да не обяви завещанието в имотния регистър до 11.06.2024 г., за да може междувременно А. Я. да сключи договора за дарение с Р. Я.. В периода 29.04.2024 г. – 11.06.2024 г. нотариус Д. обяснявала забавянето на вписването на завещанието с необходимостта от издаване на скица и данъчна оценка за имота. Впоследствие ищцата констатирала, че скицата била издадена още на 13.05.2023 г. Чрез нотариус Д. на ищцата била връчена нотариална покана за предаване владението на процесния апартамент. Тези действия установявали недобросъвестното поведение на А. Я., по чието настояване нотариусът забавила обявяването на завещанието. Същевременно, с прехвърлянето на имота на своята дъщеря Р. Я., А. Я. целял увреждането на ищцата в качеството 1 й на собственик по завещание. При условията на евентуалност сочи да е собственик на процесния недвижим имот на основание изтекла придобивна давност. Твърди, че е владяла имота повече от 10 години, тъй като живяла с Б.

Я. повече от 13 години, т.е. считано от 2011 г. За този период владяла имота като свой: грижила се за жилището със собствени средства, плащала данъци и такси, като чрез тези действия обективирала намерението си за своене.

По изложените съображения П. Й. моли съда: да признае за установено по отношение на А. Я. и Р. Я., че е собственик на процесния недвижим имот на основание завещание; евентуално да признае за установено по отношение на А. Я. и Р.

Я., че е собственик на процесния недвижим имот на основание изтекла придобивна давност.

В отговор на исковата молба ответниците А. Я. и Р. Я. оспорват предявените искове. Посочват, че завещанието, с което обосновава правата си на собственик по отношение на процесния недвижим имот им е непротивопоставимо, доколкото договорът за дарение е изповядан и вписан преди вписване на завещанието, защитното действие на което не е настъпило.

Оспорват авторството на завещанието, твърдят да не е спазена формата на съставянето му и да липсва ясно изразена воля кой е обектът на завещателно разпореждане. Посочват, че завещанието е съставено 2 дни преди смъртта на наследодателя – към която дата той е бил в терминална фаза на рак на белите дробове, вече с невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи дествията си – т.е. липсвала завещателна дееспособност. Евентуално сочат да е приемал упойващи вещества, водещи до намалената му адекватност и податливост на манипулации. Последните седмици преди смъртта е бил със затруднено дишане, на кислороден апарат, не е могъл да става и да се движи и е бил изцяло зависим от ищцата. Поради кремация не би могло да се установи какви химически препарати е приемал.

По отношение на доводите за нищожност на договора за дарение на основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД посочват, че липсва изложен мотив и не следва да се правят спекулации дарственото намарение от баща към дъщеря да противоричи на добрите нрави. Следва да се разграничава основание от мотив на договора за дарение. По отношение на твърдението имотът да е собственост на ищцата на основание изтекла придобивна давност посочват, че имотът е придобит от Б.

Я. през 2019 г. със средства от продажба на наследствена вила, а след смъртта му на 19.11.2021 г. негов наследник е баща му Б. Я.. Този момент е недостатъчен за давностно владение. До април 2024 г. Б. Я. е жив е живял в апартамента сам. Твърдят ищцата да е живяла в собствено жилище в кв.

„Хаджи Димитър“, което е продала на 15.12.2020 г. Молят съда да отхвърли предявените искове

В съдебно заседание ищцата лично и чрез адв. Й. поддържа предявените искове. Ответниците, чрез адв. Г., оспорват исковете. Представят писмени защити.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Б. Б. Я. е собственик на апартамент № 1.6. с идентификатор ***., находящ се в гр. София, ж.к. „Н.“, м. ****, ведно с мазе № 6 и 17,29% ид. части от дворното място, върху което е построена сгР.та, съставляващо имот с идентификатор ***, видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, построен върху съсобствено дворно място от ЖСК „Кремена – Северен парк“, гр. София, СО – р-н „Н.“, местност Северен парк, № 113, том І, рег. № 1616, дело № 88/2019 г.

Б. Я. е починал на 19.11.2021 г. Негов наследник по закон е баща му Б.

А. Я., починал на 25.04.2024 г.

По делото е прието саморъчно завещание с отбелязване да е изготвено от Б. А. Я. с текст, според който завещава „с пълно съзнание и ясен ум“ недвижим имот: апартамент 1.6. в ж.к. „Свобода“, ул. „Народни будители“.

Отбелязано е, че завещанието има сила на нотариален акт, предвид евентуални претенции на наследниците на завещателя към заветника.

Завещанието е обявено на 29.04.2024 г. от нотариус Н. Д., вписано е в Агенция по вписванията с вх. № 44513/11.06.2024 г. В приета по делото Съдебно-графологична експертиза вещото лице С. Б. отговаря, че завещанието е написано и подписано от Б. Я..

Междувременно на 06.06.2024 г. А. Я. дарява на дъщеря си Р. Я. процесния апартамент при запазено право на ползване. Договорът за дарение е вписан в служба по вписванията на 06.06.2024 г.

На поставени въпроси по реда на чл. 176 ГПК ищцата отговаря, че не е вярно, че е давала лекарства на Б. Я. без лекарско предписание (от групата на бензодиазепините и опиати). Известно й е, че апартаментът бил собственост на Б., но никога не било коментирано, че смятал да го завещае на внучка си Р..

Ищцата не е правила опит да повлияе на убеждението му и имотът да й бъде прехвърлен.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.П.Т., Е. Б.а Н., Д.Ж. Д., Е. А. Я..

Свидетелят Т.Т. сочи, че познавал Б. Я. от 2004 г., били колеги и приятели. Познавал и ищцата от 12-13 години, която от 2014-2015 г. живеела на семейни начала с Б. Я., първоначално в жилище на ул. „Аксаков“, през 2021 г. се преместили в апартамент в ж.к. „Свобода“. Били в прекрасни отношения, никога Б. не й е споделял за проблеми в отношенията им. Свидетелят не знаел за болестта на Б. до смъртта му. Две седмици по-рано свидетелят го срещнал в заведение на ул. „6-ти септември“, ъгъла с ул. „Аксаков“, изглеждал му нормално, какъвто винаги се е бил, пушел, не изглеждал болен, изморен или изтощен. Впоследствие от ищцата свидетелят узнал, че Б. починал от рак на белия дроб.

3

Свидетелката Е. Й., дъщеря на ищцата, сочи, че майка й и Б. живеели заедно от 2011 г., първоначално в апартамент на ул. „Аксаков“, през 2021 г. се преместили в апартамент в ж.к. „Свобода“. Ищцата продала свое жилище в ж.к. „Хаджи Димитър“, с част от продажната цена погасила ипотека и вложила остатъка в обзавеждането на новия апартамент в ж.к. „Свобода“. Б. работел като строителен предприемач. В края на 2023 г. се оплакал, че не се чувства добре, впоследствие се оказало, че е болен от рак на белите дробове.

Последно свидетелката видяла Б. през м. 12.2023 г. Оплаквал се от болки.

Преминал болнично лечение, но лекарите заключили, че нямало какво да се направи (операция била неподходяща) и го изписали за домашно лечение.

Ищцата се грижела за Б., бил под постоянно лекарско наблюдение, викали и частни линейки. Б. споделял пред свидетелката, че искал да осигури ищцата за след смъртта му, да й остави апартамента в ж.к. „Свобода“. След смъртта на Б., ден по-късно, в апартамента дошъл Сашо и поискал да вземе ключовете от автомобила и от апартамента, отправил заплаха, която свидетелката не конкретизира. От ищцата свидетелката знае, че при този разговор ищцата уведомила ответника за завещанието. Сочи, че след смъртта на майка си Р. живеела със своята баба, не с баща си, тъй като не били в добри отношения.

Свидетелят Е. Я., брат на Б. Я., сочи, че през 2013 г. ищцата и Б. Я. започнали връзка. Свидетелят се запознал с ищцата при едно от гостуванията им в Балчик през 2016 г. По впечатления на свидетеля по между им често имали скандали. Първоначално живеели на ул. „Аксаков“ с малкия син на Б., но тъй като ищцата подклаждала напрежение между баща и син, решили да заживеят в апартамент в ж.к. „Свобода“. Въпреки това Б. избягвал да е по цял ден до партньорката си и вечери се връщал да спи в апартамента на ул.

„Аксаков“. На 27.10.2023 г. Б. дошъл на гости на свидетеля в Балчик, оплакал се, че живеят в малко жилище, в което ищцата поканила и своята майка, дъщеря и внук и Б. не можел да си почива. По време на гостуването свидетелят забелязал, че след като върви 50-100 метра Б. се изморявал. Ходил по болници, като 3 месеца преди смъртта Б. бил диагностициран с рак.

Двадесет и пет дни преди смъртта Б. Я. позвънил на свидетеля и му казал:

„умирам“. Петнадесет-двадесет дни преди смъртта свидетелят посетил брат си в апартамента в ж.к. „Свобода“, заварил го в безпомощно състояние, нямал сили сам да дръпне завивката на леглото. За него се грижели ищцата и сина му А. с неговата жена С., без да конкретизира какви грижи е полагал А.. При тази среща Б. ползвал помощен апарат за дишане, трудно му било да разговаря.

Отговарял кратко, но разбирал какво свидетеля го пита. Ищцата споделила със свидетеля, че ще се мъчи да достави на Б. лекарства по нейно усмотрение, които да го подобрят. Свидетелят сочи, че след смъртта на Б. Б. му споделил, че иска апартаментът, купен с парите на Б., да е за внучка му Р.. За ищцата бил предвидил отплата от 20000 лв. от продажба на земи в Балчик, свидетелят бил пълномощник по сделката. В хода на разпита сочи, че под сума от продажната цена имал предвид рента от ползването на земите. След погребението от А. свидетелят научил за завещание, което го учудило, предвид предходно 4 изразеното желание апартаментът да е за внучка му Р..

Свидетелят Д. Д., втори братовчед на Б. Я. сочи, че познава ищцата от 2015 г. През март 2024 г. Б. уведомил свидетеля, че е болен и ще бъде приет за лечение в белодробна клиника на Сточна гара. Две седмици преди смъртта свидетелят съдействал за придвижването на Б. до „Аджибадем Сити клиник“, заедно с ищцата. Всеки ден Б. пътувал и се връщал до болницата за лъчетерапия. След изписването свидетелят го посетил в дома му в ж.к.

„Свобода“. Сторило му се, че има лекарства в лилаво-бяла опаковка, не може да каже дали е Диазепам. Последно го водил на лъчетерапия. Свидетелят сочи, че 2-3 дни преди смъртта на Б. свидетелят можел да разговаря с него, но му се сторил неадекватен и зашеметен. Споделил, че състоянието му е тежко и че наближава кончината му. Казал: „Грижете се за децата си“. Лекарствата Б. вземал чрез ищцата, тя му помагала и да се облича/съблича. Не знае кой е предписал медикаментите, може би е станало в белодробната клиника.

Свидетелят не знае на кого Б. е искал да прехвърли имота си, но той обичал внучките си и споделял, че би направил всичко за тях.

По делото е прието пълномощно от Б. Я. в полза на Е. Я. с предмет продажба на нива от 10,100 дка в Балчик, полагането на подписа е нотариално удостоверено на 10.04.2024 г. от нотариус Н. Д. чрез Б. Д. – помощник нотариус.