Решение № 1464 от 15.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1464 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Петър Милев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100512037 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20032699/28.04.2022 г., постановено по гр. д. № 23359/2021 г. на СРС, 45 състав е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Г. Х. М., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. А. Л. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.“****, срещу М. К. Б., ЕГН ****, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** чрез адвокат Н.С. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1340,21 лева, представляваща присъдени в полза на цедента „О.“ ЕООД разноски по гр.д.

№26639/2012 год. на СРС 28 състав и издаден изпълнителен лист на 10.09.2020 год., въз основа на който е образувано изп.д.№20208390400692 по описа на ЧСИ И.М.-К., поради погасяване на вземането чрез извършено извънсъдебно прихващане с вземания на ищеца „О.“ ЕООД, прехвърлени на ответника М. К. Б. по силата на договор за цесия срещу сумата в размер на 1 149,49 лева, представляваща разноски , които „О.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца с Решение от 17.12.2013 год., постановено по гр.д. №26639/2012 год. по описа на СРС 28 състав и срещу сумата от 190,72 лева, представляваща част от съдебноустановено вземане с горецитираното съдебно решение в общ размер на 652,61 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг, за периода от 01.05.2010 год. до 31.05.2012 год., до размера на по – малкото от тях. Г. Х. М. е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на М. К. Б. сумата в размер на 323,81 лева, представляваща направени деловодни разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца – Г. Х. М. , с която обжалва решението изцяло. Оспорва извода на съда относно невъзможността и недопустимостта на изявление за извършване на извънсъдебно прихващане в рамките на висящ исков процес.

Оспорва изводите относно момента, в който трябва да се е осъществил даден факт, в случая волеизявлението за извънсъдебно прихващане, за да се приеме като „новонастъпил“ по 1 смисъла на чл.439 ГПК, както и относно адресата за извършване на прихващането. Оспорва извода, че не е налице уведомление за извършеното прихващане. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново, с което да уважи изцяло претенцията на ищеца. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като недоказана и необоснована. Излага подробни съображения защо смята, че прихващането, на което основава претенцията си ищеца не е новонастъпил факт. Смята претенцията на ищеца да се е преклудирана. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството е образувано по предявен от Г. Х. М., ЕГН **********, срещу М. К.

Б., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер 1340, 21 лв., представляващи присъдени в полза на цедента „О.“ ЕООД разноски по гр. д. № 26639/2012 г. на СРС – 28 състав и издаден изпълнителен лист на 10.09.2020 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20208390400692 по описа на ЧСИ И.М.-К., поради погасяване на вземането, чрез извършено извънсъдебно прихващане с вземания на ищеца срещу „О.“ ЕООД, прехвърлени на ответника М. К. Б. по силата на договор за цесия срещу сумата в размер на 1149,49 лева, представляваща разноски, които „О.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца с Решение от 17.12.2013г., постановено по гр.д.

№ 26639/2012г. по описа на СРС, 28-ми състав и срещу сумата от 190,72 лева, представляваща част от съдебноустановено вземане с горецитираното съдебно решение в общ размер от 652,61 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг, за периода от 01.05.2010г. до 31.05.2012г., до размера на по-малкото от тях.

В исковата молба ищецът твърди, че е осъден да плати на „О.“ ЕООД сумата от 1340,21 лв. - разноски по гр. д. № 26639/2012 г. на СРС – 28 състав. Въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп.д. дело № 20208390400692 по описа на ЧСИ И. М. - К..

С договор за цесия „О.“ ЕООД е прехвърлило процесното вземане на М. К. Б.. Релевира възражение за погасяване на вземането на основание чл. 104, ал. 2 ЗЗД, поради извършено прихващане със съответната част от вземане на ищеца срещу цедента „О.“ ЕООД в общ размер на сумата от 10758,49 лв., съгласно Решение от 17.12.2013 г. по гр. дело № 26639/2012 г. на СРС – 28 състав. Ищецът не бил уведомен за цесията при условията на чл.

99 ЗЗД и не е давал съгласие съгласие за нея. Прихващането е извършено след получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп.д. дело № 20208390400692 по описа на ЧСИ ЧСИ И.М.-К., с изпращане на изявление за прихващане до „О.“ ЕООД и до М. К. Б..

Ищецът твърди, че изявлението за прихващане е било получено на 28.01.2021 г. от „О.“ ЕООД, а изявлението за прихващане до М. К. Б., било изпратено чрез ЧСИ Н.М. рег. № 841 КЧСИ на 12.03.2021 г. Ищецът намира така извършеното прихващане за допустимо по аргумент за противното от чл. 103, ал. 3 ЗЗД, тъй като липсвало съгласие за цедиране на вземането от страна на ищеца. Поради което ищецът поддържа да има правен интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на исковите суми. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен и недоказан. Твърди, че извънсъдебното прихващане не представлявало новонастъпил факт, тъй като ищецът вече е сезирал СРС с напълно идентичен иск, обективиран в искова молба с вх. № 22025690/30.12.2020 г., по която е образувано гр.д. № 65404/2020 г., по описа на I. ГО, 155 състав. Цитираното дело е 2 приключило с Определение от 08.03.2021 г., с което съдът е прекратил производството като е приел, че искът е недопустим, като тези съображения съдът намира, че касаят същността на спора, доколкото в настоящото производство се твърди настъпването на факт след приключване на съдебното дирене, по което е издадено изпълнителното основание на извършеното прихващане с вземане на ищеца от първоначалния кредитор при извършена цесия без съгласието на ищеца. Намира, че изявлението за прихващане е следвало да бъде направено до приключване разглеждането на делото пред първоинстанционния съд. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и юрисконсулско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Г. Х. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. Л., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание ответникът М. К. Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Н.С., който поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

По отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:

По възражението на ищеца – въззивник за недействителност на сключения договор за цесия, респ. за непораждане на правните последици на цесията, въззивният съд счита за неоснователно, поради следните съображения.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по решение от 17.12.2013 год. по гр.д. №26639/2012 год. по описа са СРС, 28 състав, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. В конкретния случай ищецът се позовава на извършено прихващане. Тоест на първо место следва да се изследва въпроса, дали ефектът на твърдяното прихващане представлява такъв, новонастъпил факт по смисъла на чл. 439, ал.2 от ГПК.

За да е налице прихващане е необходимо наличието на насрещно, изискуемо и ликвидно вземане и изявление до другата страна за извършване на такова. За да се приеме, че то се явява нов факт по смисъла на чл. 439, ал.2 от ГПК е необходимо тези предпоставки за компенсация, и в частност изискуемостта на вземането на прихващания, да не са били налице до приключване на устните състезания, след които силата на присъдено нещо се е породила. Така, ако вземането е станало изискуемо след този момент, възражението за прихващане не се преклудира и може да бъде противопоставено от длъжника по реда на чл.

439 ГПК.

В конкретния случай, ищецът твърди, че е прихванал вземането, което „О.“ ЕООД има срещу него в размер на 1 340,21 лева, представляващо направени разноски в производство по гр.д. №26639/2012 год. по описа са СРС, 28, което дружество впоследствие е прехвърлило вземането си на ответницата М. К. Б. по силата на Договор за цесия от 25.09.2020 год, със свое вземане, което има срещу „О.“ ЕООД в размер на 1 149,49 лева, представляващи разноски, които „О.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца и частично срещу сума в размер на 652, 61 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода 01.05.2010 год. – 31.05.2021 год., която „О.“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца и за което вземане е издаден изпълнителен лист от 01.04.2016 год. по гр.д.

№ 26639/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 28 състав. Волеизявлението за прихващане ищецът е направил на 28.01.2021 г., според твърденията му, тоест преди постановяване на решение от 28.04.2022 г. по гр.д. № 23359/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 45 състав.

3

По изложеното в настоящия случай, съдебното решение, за вземането по което е издаден изпълнителен лист от 01.04.2016 год. по гр.д. № 26639/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 28 състав, което обосновава изискуемост на насрещното вземане е от 17.12.2013 г., тоест преди постановяване на Определение №20060803 от 08.03.2021 год. по гр.д. №65404 по описа за 2020 год. на СРС, III ГО, 155 състав, постановено по първата подадена искова молба от Г. Х. М. от 30.12.2020 год. Това означава, че главното насрещното вземане е било изискуемо и ликвидно още в хода на производството по гр.д. №65404 по описа за 2020 год. на СРС. Ищецът е могъл и е упражнил компенсационното си право да в хода на производството по гр.д. №65404 по описа за 2020 год. на СРС, като след като е било налице изискуемо и ликвидно вземане на ищеца то съдът в производството по гр.д. №65404 по описа за 2020 год. на СРС е могъл да прихване част от вземането за разноски, срещу вземането на ищеца в настоящото производството. Но това е само една правна възможност, не е задължително. Още повече, че се касае за вземания за разноски, отговорността за които е винаги обективна и зависи от изхода на спора.

Цитираното определение е от категорията на тези, с които се разрешава процесуално правен спор. В конкретния случай става дума за определение, с което се отрича съществуването на право на иск за ищеца, поради което съдебен процес е недопустим и производството се прекратява. Като такова то прегражда пътя на делото, защото се възпрепятства исковата защита и не влизат в сила веднага след постановяването им.

Предвиден е инстанционен контрол, като определението може да бъде изменено или отменено единствено от по – горната инстанция, като страната има право да инициира производство по обжалване на определението като подаде частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението. След като изтече срокът за обжалване и не е подадена частна жалба, съдебното определение влиза в сила. Не се налице данни по делото определението да е обжалвано от страна на Г. Х. М., която възможност е изрично е указана в края на определението и е посочен едноседмичният срок, в който частната жалба може да се подаде пред Софийски градски съд. По силата на чл.296 ГПК същото е влязло в сила.