Решение № 459 от 11.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Плевен, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. Василева като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430201418 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление № ВТ-007869/07.07.2025 г . на НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ,

СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА

ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, на „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.2 вр.ал.1 от Закона за потребителския кредит, за извършено нарушение по чл.10а ал.2 ЗПК.

Санкционираното юридическо лице - „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК:

*** /„ДРУЖЕСТВОТО“/ обжалва Наказателното постановление /НП/ като счита, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: свидетелят по съставения АУАН е лице в служебни /трудовоправни отношения с актосъставителя, като наред с това – по отношение на свидетеля Р. К., не е спазена императивната разпоредба на чл.42 ал.1 т.7 ЗАНН; не са посочени имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер – чл.42 ал.1 т.9 ЗАНН; НП е издадено от некомпетентен орган. Наред с това, счита НП за неправилно, като изтъква, че априорно и необосновано е прието, че процесният договор е сключен с потребител и че попада в обхвата на ЗПК; счита, че се касае за „клиент“, а не за „потребител“ по смисъла на ЗПК, респ. – оспорва се приложимостта на разпоредбите на ЗПК.

1

Същевременно, изтъква, че процесната „Такса административни дейности“ не е събрана в нарушение на чл.10а ЗПК; отбелязва, че същата такса се изисква за оценка на кредитоспособността - действие, което е различно от предвидените в законовата забрана действия по усвояване и управление на кредита – и се събира независимо дали на практика е предоставен поискания кредит или – не; счита, че същата такса нито е скрита, нито – непозволена, а се събира във връзка с преддоговорните отношения, като е ясно посочена в ндивидуалния формуляр за предоставяне на информация по чл. 5 ЗПК, не се събира отделно или постфактум, а бива удържана еднократно, в момента на отпускане на кредита, при пълна прозрачност. Изтъква, че дейността по оценка на кредитоспособността е свързана с редица разходи и не е от дейностите, които банката-кредитодател е длъжна да извършва безвъзмездно, като счита, че събирането на обсъжданата такса не само не е забранено от Закона, но е и оправдано, още повече, че всеки кредитоискател е предварително запознат с дължимостта на тази такса. Касателно квалифициращия признак „повторност“ счита, че не са налице идентични фактически и правни положения, обуславящи тази правна квалификация. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, а при условията на евентуалност – случаят да бъде приет за „маловажен“ и да бъде приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.63д ал.3 ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Депозирана е писмено становище, с което се поддържат изложените в жалбата, съображения и се отправя искане за отмяна на НП, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се отправя възражение за прекомерност на евентуално претендирани от насрещната страна, разноски по делото.

За ответната страна – НАЧАЛНИК на ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ за ОБЛАСТИТЕ РУСЕ, СИЛИСТРА, РАЗГРАД и ТЪРГОВИЩЕ със СЕДАЛИЩЕ РУСЕ, към ГД „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ при КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – представител не се явява. Депозирано е писмено становище по неоснователността на подадената жалба, с отправено бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар, както и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 007869/03.06.2025г. от страна на С.НА Н. Н. - главен инспектор при КЗП ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Р. И. К. и упълномощен представител 2 на „***“ АД-СОФИЯ, ЕИК: ***. Съставен е във връзка с извършена на 29.04.2025 г. проверка в офис на КЗП /гр.ПЛЕВЕН, община ПЛЕВЕН, област ПЛЕВЕН, ул. „***“ № 27, ет.4, офис 413/, досежно Договор за потребителски кредит № ***/27.12.24г.; проверката е извършена въз основа на Заповед № 3833/17.04.25г. на Председателя на КЗП, във връзка е постъпила жалба с вх.№ ВТ-03-258/14.04.25г.; извършена е на 23.04.25г. в офис ПБ „***“ на „***“ АД в гр. ПЛЕВЕН, бул. „***“ № 13, като е съставен Констативен Протокол № К2778820. С Констативния Протокол е наредено на 30.04.25г. да бъдат предоставени становище по жалбата, всички договори, които са сключени с жадбоподателката ведно е ОУ, погасителен план, СЕФ. договори за допълнителни услуги, извлечение от сметката за платени такси по договорите, бланка на типов договор за потребителски кредит. В отговор, на 29.04.25г., на ел. поща [email protected], е представено Становище вх.№ ВТ-03- 258/29.04.25г., ведно с разпечатка на електронно сключен Договор за потребителски кредит ***, с инкорпорирани в него Общи условия и погасителен план, разпечатка на електронно сключен Договор за потребителски паричен кредит ***, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, Стандартен европейски формуляр, предоставен при сключването на ***, Стандартен европейски формуляр, предоставен при сключването на ***, Образец на Договор за потребителски кредит. След приобщаване на така изброените документи, изпратена е покана до кредитора с изх.№ ВТ-03258/30.04.25г., в срок до 09.05.25г, да предостави следната допълнителна информация и документи: Договор за застраховка „Защита на плащанията“ към договор за потребителски кредит *** от 27.12.24г., информация дали размерът на застрахователната премия 2 277,12 лв. е включен в годишния процент на разходите /ГПР/, извлечение от сметката на жалбоподателката, от което да е видна датата на отпускане и усвояване на кредита по договор *** от 27.12.24г. и удържане на такса за административни дейности, информация на коя дата г-жа…. е подала молба за обединяване на кредитите и отговора на Банката по тази молба. На 09.05.25г., на ел. поща [email protected] са предоставени изисканите документи и информация, заведени с вх.№ ВТ-03258/09.05.25г. Така, съгласно представения договор за потребителски кредит № *** от 27.12.24г., размерът на кредита е 8 000 лв., за срок 48 месеца, застрахователна премия /нефинансирана с кредита/ - 2 277,12 лв., с размер на погасителната вноска 259.44 лв., такса административни дейности - 200,00 лв., фиксиран лихвен процент 12,56%, годишен процент на разходите /ГПР/ вкл. т.5 и т.6 - 14.89 %, обща дължима сума 12 453,12 лв. В раздел „Параметри и условия“, в т.5 от Договора е посочено „Такса административни дейности 200,00 лв.“; в раздел „Условия по договора“ т.5 е посочено:

„Кредитополучателят заплаща еднократна такса административни дейности, посочена в т.5. в поле „Параметри и условия“, дължима за обработка и разглеждане на искането за кредит и за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, включваща събиране и проверка на информация за финансовото състояние и за извършване на 3 анализ на кредитния риск на Кредитополучателя. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът прихваща нейния размер посочен в поле „Такса административни дейности“ от общия размер на кредита“. Представено е извлечение от сметката на кредитополучателя, от което е установено, че кредитът е отпуснат/усвоен на 27.12.24г. като е удържана/прихваната таксата в размер на 200 лв. и е преведена по сметката сума в размер на 7 800,00 лв., съгласно т.5. от раздел „Условия по договора“. В тази връзка, направен е извода, че т.нар. „такса административни дейности“ в размер на 200 лв. се събира за действия, които се извършват от банката, преди подписването на договора за кредит, а се изисква с Договора за кредит /27.12.2024г./, като такса административни дейности е удържана в деня на отпускане/усвояване на кредита /27.12.24г./, както и че усвояването на кредита (получаването на паричните средства) е зависимо от нейното заплащане от потребителя; таксата се изисква съобразно договора, като се удържа/прихваща при отпускането на кредита, т.е. кредиторът задължава с плащане на таксата само потребители, на които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за кредит лица. Ето защо, прието е, че на 27.12.2024 г. в гр. ПЛЕВЕН, кредиторът „***“ АД, при сключване на договор за потребителски кредит № ***/27.12.24г. е изискал заплащането на такса административни дейности в размер на 200 лв. като действие, свързано с усвояване на кредита – нарушение по чл. 10а, ал.2 ЗПК. Наред с това, прието е, че нарушението е извършено в условията на „повторност“ по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗПК, тъй като с НП № Р-004027/02.01.2024г. /в сила от 09.07.2024г./, ДРУЖЕСТВОТО било санкционирано за същото по вид нарушение на Закона. При съставяне на АУАН, възражения не били направени.

Такива постъпили по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, в които били развити съображения, идентични с тези в процесната жалба, касателно правната природа на т.нар. „такса административни услуги“ и неприложимостта на чл.10а ал.2 ЗПК, спрямо същата такса.

Описаната по – горе фактическа обстановка и правна квалификация били възприети изцяло от административнонаказващия орган, респ. – направените възражения, били преценени като неоснователни. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ АДСОФИЯ, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, на основание чл.45 ал.2 вр.ал.1 от Закона за потребителския кредит, за извършено нарушение по чл.10а ал.2 ЗПК.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.86, л.102 – 104 от делото, чл.55 ал.2 ЗПК/. Неоснователно се възразява, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обстоятелството, че свидетелят по съставения АУАН – Р. И. К., е лице в служебни /трудовоправни отношения с актосъставителя, по никакъв начин не компрометира или дерогира нейното свидетелско качество на плоскостта на чл.40 ал.1 ЗАНН или качеството й на 4 свидетел в хода на настоящото съдебно производство. Същевременно, вярно е, че съобразно чл.42 ал.1 т.7 ЗАНН, съставеният АУАН следва да съдържа имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, но не е вярно, че процесният такъв не отговаря на посоченото законово изискване, защото са налице и трите имена, и датата на раждане, и адрес на свидетелката К.; в тази насока, ЗАНН не поставя изисквания дали адресът на свидетеля следва да бъде постоянен, настоящ или служебен. По-нататък, напълно несъстоятелно е възражението, че не са посочени имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер – чл.42 ал.1 т.9 ЗАНН. Посоченото законово изискване е относимо в случаите на резултатни административни нарушения, но в случая се касае за такова от формален характер. Не на последно място, както беше изтъкнато и по-горе, АУАН и НП са съответно, съставен и издадено, от компетентни лица – в подкрепа на което, по делото са представени съответни заверени преписи на Заповеди, оправомощаващи както актосъставителя, така и издателя на Наказателното постановление, поради което и това възражение, се явява неоснователно.