Акт от 09.12.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- 1714/2022
- Подписан
- 09.12.2022
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.128, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.216, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.24 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.287 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 312 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева при участието на секретаря Златка М. Чобанова в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601714 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
Образувано е по протест на РП-Пловдив -териториално отделение Карлово, по жалба на повереника на частните обвинители А. Б. – адв.Б. и по жалба на адв.Й. Д. и адв.Ст.Ш., защитници на подсъдимия С. Й. К. срещу присъда №260008 от 28.06.2022г., постановена по НОХД № 591/2020г. по описа на Районен съд- Карлово. С присъдата подсъдимият С. К. К. е признат за виновен в извършване на престъпления, както следва:
1. за престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода.
2. за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода и наказание обществено порицание.
3. за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК на за тази съвкупност от престъпления е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, за което е постановено условно изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Към определеното наказание е присъединено и наказанието обществено 1 порицание.
С присъдата съдът се е произнесъл и по гражданския иск, като е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000лв и отхвърлил претенцията на гражданския ищец за разликата до 200 000лв.
Разноските са били възложени в тежест на подсъдимия.
В протеста се възразява срещу ефикасността на наказанието при определеното му отложено изтърпяване. Иска се изменение на присъдата, с отмяна на приложението на чл.66, ал.1 от НК.
В жалбата на повереника на частния обвинител се възразява срещу размера на наказанията за всяко от престъпленията като се твърди, че същите са занижени.
Възразява се и срещу постановеното отложено изтърпяване на определеното общо наказание. Иска се налагане на по-тежки наказания и постановяване на ефективно изтърпяване. Иска се изменение на присъдата и в гражданско осъдителната част, без да се излага самата претенция в тази насока.
В жалбата на защитниците на подсъдимия се твърди, че присъдата е постановена при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се още, че присъдата е явно несправедлива. Не се излагат конкретни аргументи в подкрепа на направените изводи. Иска се присъдата да бъде отменена като подсъдимият да бъда признат за невинен и оправдан. Алтернативно се прави искане наказанието на подсъдимия да бъде намалено, както и да бъде намален размера на присъденото обезщетение за вреди.
В съдебно заседание прокурорът излага становище за липса на предпоставки за въздействие на наказанието спрямо подсъдимия в случай на неговото отложено изпълнение. Твърди се, че в този му вид наказанието не е съобразено с тежестта на престъплението. Същите доводи излага и повереникът на частния обвинител и граждански ищец Б.. Защитниците на подсъдимият поддържат жалбата. Твърди се от тяхна страна липса на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Сочи се липса на мотив подсъдимия да уцели точно пострадала сред лицата, намирали се на местопроизшествието. Изтъкват се противоречия за местоположението на подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият поддържа становището на адвокатите си.
Пловдивският окръжен съд намира, че протеста и жалбите са подадени от правоимащи лица в законоустановения срок.
След като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, съдът намери жалбите и протеста за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
При оценката и анализа на доказателствата по делото първостепенният съд 2 установил следната фактическа обстановка:
Пострадалите Я. Г. и А. Б. били брат и сестра. Техен втори братовчед бил подс.С. К.. По между си тримата поддържали добри отношения на роднини и съседи, живущи в *. Имотите между ЧО Г. и подсъдимия били разделени само с оградна мрежа.
На 14.12.2019г ЧО Я. Г. бил на улицата пред дома си в * и разговарял със свид.* Г.. Там били още сина на Я. Г.- свид.Д. Г. и бащата на свид.* Г.- свид.* Г.. ЧО Г. и свид.* Г. спорили за това следва ли да вземе страна в съществуващия конфликт между две фамилии от селото. ЧО отказвал да вземе страна в този конфликт, като изтъквал, че ако се намесят в боя едни ще отидат в гроба, други в затвора, а жените им ще останат без подкрепа. След приключване на спора те се прибрали по домовете си. Спорът обаче бил подновен малко по -късно, тъй като не всички били разбрали какво точно са казали свид.Д. Г. и ЧО Г.. На улицата отново излезли същите лица, като започнали да спорят какво точно е било казано и какви думи са били използвани. Подс. К. също чул разговора и се намесил. Той имал позиция, че неговите роднини трябва да вземат страна в съществуващия конфликт между двете фамилии в селото. Докато присъстващите на улицата лица говорили на висок тон, спорейки по темата, свид.* Г. започнал да посяга към ЧО Я. Г.. Това провокирало намесата и на свид.Д. Г., в резултат на което той и свид.* Г. започнали да се блъскат, но били разтървани. Свид.Д. Г. и ЧО Я. Г. се оттеглили към дома си, а подсъдимия започнал да хвърля камъни към тях и към къщата им. На пътя вече се били събрали множество лица, които също започнали да хвърлят камъни в тази посока. В същото време в дома на Д. и Я. Г.и се намирала свид.* Б. дъщеря на ЧО Я. Г. и сестра му – ЧО и ГИ А. Б.. Чувайки разрасналата се разправия ЧО и ГИ А. Б. излязла от къщата. Тя видяла, че подс.С. К. хвърля камъни към тях и му извикала да престане, тъй като в къщата имало малки деца и стара жена. Въпреки призива на пострадалата подсъдимия непрестанал да хвърля камъни. Той викал, псувал на висок глас, заплашвал “Ще го изселя, ще го убием, вие днес ще умрете, няма да излезете живи от този двор“. В този момент подсъдимия държал голям камък, замахнал и го хвърлил в посока на ЧО и ГИ А. Б.. Това било възприето от брат й –ЧО Я. Г., който в същия момент се бил обърнал към подсъдимия. Хвърленият от подсъдимия камък ударил ЧО и ГИ А. Б. по главата, в лявата челна област. Този удар бил възприет от Я. Г., Д. Г., * Б. и А. Я.ва. Подсъдимият продължил да хвърля камъни в посока на къщата на ЧО Я. Г., по който начин счупил стъклата на прозорец на една от стаите, причинил вдлъбнатина на входната врата направена от ПВЦ материал, като счупил и стъклото към нея. Това също било възприето от свидетелите Я. Г., Д. Г., * Б. и А. Я.ва.
Камъни хвърляли и други присъствали на мястото лица, но те попадали основно в двора и по циглите. Конфликтът бил прекратени от пристигналите на място полицейски служител- свидетелите * и *. На място пострадалата А. Б. лично посочила 3 на свид.*, че е ударена от подсъдимия С. К.. От удара на пострадалата Б. били причинени проникващо разстройство на здравето временно опасно за живота, нараняване в черепната кухина обезобразяване на лицето, слепота на ляво око.
Настоящият съдебен състав счита, че тази фактическа обстановка е била правилно установена от първостепенният съд при верни анализ и оценка на доказателствата по делото. Открояват се две противоречащи си групи гласни доказателствени източници. Първата група са доказателства, възпроизведени в показанията на пострадалите лица и техните близки роднини - Д. Г., * Б. и А. Я.ва.
Втората група включва обясненията на подс.С. К. и показанията на *. Според първата група гласни доказателствени източници, ударите с камъни спрямо пострадалата А. Б. и имота на ЧО Я. Г. произхождат от подс.С. К.. Според втората група гласни доказателствени източници, по време на причиняване на тези увреждания чрез удари с камъни подсъдимият е бил клекнал/легнал на земята и съответно не той е автора на противоправните действия, причинили телесните и имуществени увреждания.
Посочените противоречия са били обсъдени от първостепенния съд.
Правилно първостепенният съд е определил като достоверни показанията на първата група свидетели. В допълнение към мотивите на съда в тази насока следва да се отбележат още няколко обстоятелства. Безспорно се установява, че нападението е било реализирано спрямо фамилията и имота на ЧО Я. Г.. Това е видно не само от показанията на свидетелите по делото, които са непротиворечиви по отношение на този факт, но и от обективни находки, фиксирани в протокола за оглед на МП и приложения към него фотоалбум, видно от които дворът на имота на ЧО Г. е осеян с камъни. Такива са открити и в помещенията на къщата на ЧО Г.. Тези факти установяват двете страни на конфликта и посоката на атаката, произтичаща от действията на част от присъстващите на местопроизшествието лица, сред които се установява, че е бил и подсъдимия.
Внимание заслужава и обстоятелството за роднинските връзки и взаимоотношения, които се установяват както между двете посочени групи свидетели, така и между самия подсъдим и пострадалите. Тъй като обаче роднинските връзки с подсъдимия в случая се отнасят за всички свидетели по делото, то те като обективен факт не могат изначално да обосноват извод за възможна заинтересованост от изхода на делото на някои от тях. Поради това съдът не счита, че роднинските връзки между пострадалите и подсъдимия от една страна и свидетелите по делото от друга, в случая могат да обосноват извод за недобросъвестност на някои от свидетелите.
Недостоверността на показанията на едната група свидетели съдът установява след извършен съвкупен анализ и проверка на всички доказателства по делото и при съпоставката им с веществените доказателства по делото и обективните находки по 4 пострадалата и по увредения имот.
Показанията на свидетелите са съществено противоречиви по отношение на основния съставомерен факт- кой е хвърлил камъните, причинявайки по този начин телесни и вещни увреждания на пострадалите. И докато свидетелите от групата на А.
Б. и Я. Г. са единни и последователни в твърденията си, сочейки, че инкриминираните действия са произлезли от подс.К., то преките свидетелите * Г. и * Г., участвали в спора, непосредствено предшестващ инкриминираната деятелност, са изключително пестеливи по отношение на спомените си за тези събития. Ясно различим е стремежът на свид.* Г., пряк участник в предшествалия събитията спор, да се дистанцира от случилото се. Въпреки своята централна роля в непосредствено предшествалия конфликта спор, той твърди единствено, че е забравил какво се е случило, не помни какво е станало и нищо не знае, без да отрича твърденията на пострадалите относно авторството на деянията, както и без да потвърждава твърденията на свидетелите от групата на подсъдимия, за това че подсъдимият е бездействал. Единствената разлика между тези показания и показанията на другият участник в този спор -* Г. се състои в наличието на доказателствата с производен характер у последните. Такива доказателства представляват казаното от този свидетел, че впоследствие разбрал, че „А. е пострадала при хвърляне на камъни от С.“. Това твърдение на свидетеля на практика потвърждава преките доказателствените източници сочещи същия факт, а именно показанията на свидетелите А. Б., Я. Г., * Б., Д. Г. и А. Я.ва. Показанията на последните се отличават с последователност, непротиворечивост, кореспондиращи с настъпилите увреждания, изяснявайки механизма на причиняването им. Съществено обстоятелство за преценка на тяхната достоверност е фактът, че твърденията на тези свидетели са били заявени още на местопроизшествието на явилия се там полицейски служител * * и никога не са били променяни в хода на делото.
За разлика от изключителната пестеливост по отношение на събитията от страна преките участници в предхождащия ги спор- * и * Г.и, показанията на свидетелите, които потвърждават версията на подсъдимия се отличават с обстоятелственост на изложението, въвеждайки съвсем различна картина за случилото се, според която подс.К. е бил в обективна невъзможност да хвърля камъни, тъй като е бил на земята по това време. Свид. * сочи в показанията си „взеха да се хвърлят камъни“, но не посочва нито едно лице, от което такъв удар е произходил. Свид.* Б. казва, че подсъдимият е клекнал и тогава са почнали камъните, но тя не е видяла кой е хвърлял камъни, а свид.* К.а твърди, че много хора са хвърляли камъни и от две спорещи страни, но не сочи нито един от тях, освен себе си, като не твърди хвърлените от нея камъни да са поразили конкретна цел. Видно е, че показанията на тези свидетели са тенденциозни, тъй като са подробни в частта, която обслужва версията на подсъдимия, а са изключително бедни на информация по отношение на останалите обстоятелства, на които са станали свидетели и които биха способствали разкриване на обективната 5 истина по случая. Налице са и противоречия между твърденията на свидетели от тази група. Така например свид. * К.а твърди, че подс.К. е бил в двора когато е бил ударен и е паднал, както и че останал там, а свид. * казва, че подсъдимият първо е излязъл на улицата когато чул кавгата и след това е бил ударен, поради което паднал на земята на улицата. Този свидетел обаче, твърди, че непосредствено след това той избягал и не видял нищо друго поради, което й показанията му не съдържат данни за последвалите действия на подсъдимия. В тази им част показанията му си противоречат с показанията на свид.*, който твърди, че * е помогнал на подсъдимия след като е паднал от удара на земята да бъде внесен в къщата, като го вдигнал от улицата и го пренесъл в дола му. За подобни действия самия * не разказва. За падането на подс.К. на земята е споделила и свид.* Б., като според нея той е клекнал на земята, след което обаче тя също избягала и не разбрала какво се е случило след това. Тези свидетели са единодушни, че хвърлянето на камъните е запознало след момента на падане на подсъдимия от удар.