Определение № 3353 от 12.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3353 гр. София, 11.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина И.

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20248002901568 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Л. П. чрез процесуалния й пълномощник – адв. Г. Попова - Смоличка, срещу решение № 28/16.02.2024г. по в.т.д. № 175/2023г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260011 от 26.05.2023 г. по т. д. № 188/2018 г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен, за отхвърляне като неоснователни предявените от касаторката искове срещу ЕТ „Б. - М. Н.“ с правно основание чл. 40 ЗЗД за признаване за установено, че сделката за покупко-продажба, сключена с нотариален акт № 193, том 3, рег.№ 4057, дело 553/ 05.12.2013г. на нотариус Иван Иванов, рег.№ 007 на НК, с район на действие РС-Плевен, е недействителна по отношение на Е. П. по отношение на ½ ид.ч. от недвижимите имоти, предмет на сделката; срещу „Б. 82“ ООД с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху ½ ид.ч. от 72 бр. недвижими имоти /земеделски земи/, описани в нотариален акт № 193, том 3, рег.№ 4057, дело 553/ 05.12.2013г. и в договор за покупко-продажба на търговското предприятие на едноличен търговец, сключен между ЕТ „Б.-М.

Н.“, като продавач, и „Б. 82“ ООД като купувач, с нотариална заверка на нотариус И. Иванов по акт № 65, том1, рег.№ 864/ 13.03.2014г.; искове срещу ЕТ „Б.-М. Н.“ с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 193, том 3, рег.№ 4057, дело 553/ 05.12.2013г. на нотариус Иван Иванов, рег.№ 007 на НК, с район на действие РС-Плевен, по отношение на ½ ид.част от имотите, предмет на договора; иск срещу ЕТ „Б.-М. Н.“ с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 411 000лв., представляваща компесаторно обезщетение, съответстващо на половината от стойността на 72 бр. недвижими имоти /земеделски земи/ по балансовата им стойност към 28.02.2014г., описани в нотариален акт № 193, том 3, рег.№ 4057, дело 553/ 1

05.12.2013г. и в договор за покупко-продажба на търговското предприятие на едноличен търговец, сключен между ЕТ „Б.-М. Н.“, като продавач, и „Б. 82“ ООД като купувач, с нотариална заверка на нотариус И. Иванов по акт. № 65, том 1, рег. № 864/ 13.03.2014г.; иск срещу Б. М. Н. с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 23 500 лв., представляваща половината от продажната цена на недвижимите имоти, предмет на сделката по нотариален акт № 193, том 3, рег.№ 4057, дело 553/ 05.12.2013г. на нотариус Иван Иванов, рег.№ 007 на НК, с район на действие РС - Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба.

Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Твърди, че необосновано въззивният съд бил приел по иска по чл. 40 ЗЗД, че въпреки установеното значително несъответствие между даденото и полученото е налице липса на вреда за представлявания, което е в противоречие с практиката на ВКС. Неправилен бил изводът, че предвид широкият мандат на пълномощното, имало съгласие на упълномощителя да не получи почти никаква насрещна престация. Според касаторката установяването на увреждане следва от самия факт, че имотите са прехвърлени на цена, четири пъти по-ниска от пазарната им. Счита, че въззивният съд е направил тълкуване на упълномощителната сделка, несъобразено с действителната й воля, като приел, че широките разпоредителни правомощия били с цел по-оперативно управление на общия бизнес. Поддържа и че бил изцяло несъобразен с доказателствения материал изводът, че към момента на сделката не било установено, че съпрузите имали брачни проблеми, като сочи, че за възприемане на горното съдът се е позовал на неотносими гласни доказателства и излизайки извън предмета на доказване, за който са допуснати свидетелските показания. Според касаторката кредитираните свидетелски показания на св. Ива Н.а и Пеев противоречат на изложеното в исковата молба за развод и медицинската документация по делото за влошеното й здравословно състояние в процесния период. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, отмяната му и уважаване на исковите й претенции.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания?“, за който поддържа, че е по приложението на чл. 40 ЗЗД и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 841/19.01.2010г. по гр.д.№ 3530/2008г. на 4 г.о. на ВКС, решение №361/16.11.2011г. по гр.д. № 1077/2010г., 4 г.о. и др.

2. „Следва ли тълкувателната дейност на съда при тълкуване на упълномощителната сделка да бъде съобразена с критериите, посочени в чл.

20 от ЗЗД, следва ли да се намери действителната, а не предполагаемата воля на страната и чрез тълкуване може ли да се изменя и подменя първоначално 2 изразената от нея воля?“, за който въпрос се сочи, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по решение № 87/07.07.2009г. по т.д.

№761/2008г. на 1 т.о., решение №89/17.07.2009г. по т.д. №523/2008г. на 2 т.о. и др.

3. „Кога следва да се приеме, че е налице намерение за увреждане на интересите на представлявания при сговор между представителя и лицето, с което той е договарял?“, за който се сочи разрешение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 841/19.01.2010г. по гр.д.

№3530/2008г. на 4 г.о., решение № 439/20.03.2012г. по гр.д. №23/2011г., 1 г.о. и др.;

4. „Кога плащането на некредитор има погасителен ефект по смисъла на чл. 75, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ЗЗД?“, който сочи, че е обуславящ за иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД и според касаторката е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по реш. №166 по гр.д.№5946/2013г. на 4 г.о., реш. № 785/03.11.2005г. по гр.д. №566/2004г., 2 г.о. и др.

5. „Как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл.

172 ГПК?“, за който се сочи, че е разрешен в противоречие със практиката на ВКС, намерила израз в решение №189/14.07.2005г. по гр.д.№759/2010г., 2 г.о., решение №700/28.10.2010г. по гр.д.№91/2010г. на 4 г.о., реш.

№140/23.03.2010г. по гр.д.№4755/2008г. на 2г.о. и мн.др.

6. „Допустимо ли е мотивите на съдебното решение да се основават на изнесени от свидетели факти, за които същите не са допуснати до разпит, в процесуалните срокове, установени в чл. 147, ал.1 от ГПК?“, за който се твърди разрешаване в противоречие с практиката по ТР 1/09.12.2013г. по т.д.

№1/2013г. на ОСТГК на ВКС, реш.№429/21.06.2010г. по гр.д.№1151/2009г., 1 г.о., реш. № 700/06.12.2010г. по гр.д.№304/2010г., 3 г.о., реш.№452/16.11.2011г. по гр.д.№621/2010г., 4 г.о. и др.

7. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?“, за който се сочи разрешаване в противоречие с ППВС 1/53г., ППВС №7/1965г., ППВС № 1/1985г., ТР №1/04.01.2001г. по т.д.

№1/2000г. на ОСГК и множество решения, като напр. №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на 2 т.о., реш. №17/23.07.2014г. по т.д.№811/2012г., 2 т.о. и др.

8. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?“, като касаторката поддържа разрешаването му в противоречие с описаната практика, обективирана в реш.

№222/06.04.2017г. по т.д.№425/2015г. на ВКС, 2 т.о., реш.№134/30.12.2013г. по т.д.№34/2013г. на 2т.о. и др.

9. „Задължен ли е въззивният съд да постанови съдебния си акт като спазва правила за обоснованост на същия от неюридически характер - на формалната логика или на емпиричното или научнотеоретичното знание?“, за който се сочи противоречие с т.12 от ТР №1/2001г. по гр.д.№1/2001г., реш.

3

№92/22.02.2011г. по гр.д.№18623/2010г.,4 г.о. на ВКС.

10. „Налице ли е процесуално нарушение, ако въззивният съд откаже да допусне своевременно поискани, но недопуснати от първоинстанционния съд обяснения по реда на чл. 176 ГПК на насрещната страна поради факта, че тази страна е взела становище по твърдения факт с отговора на исковата молба и други писмени изявления на процесуалните си представители?“, за който се сочи разрешаването му в противоречие с цитираното решение №876/27.11.2009г. по гр.д. №2879/2008г. на 2 г.о. на ВКС.

Наред с горепоставените въпроси, касаторката поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2 от ГПК – очевидна неправилност на атакуваното решение, както и че в частта му по иска по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е налице евентуална недопустимост, като се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, вместо по предявения такъв с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ответниците по касационната жалба - ЕТ „Б. – М. Н.“, Б. М. Н. и „Б. 82“ ООД оспорват жалбата по съображения, изложени в подадения общ писмен отговор от 06.06.2024г. чрез процесуалния им пълномощник – адв. Г. Г., и претендират да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и присъждане на разноски по списък.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

1, т. 1 от ГПК, и по чл. 280, ал.2 предл. 2 и 3 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното въззивно решение, АС – Велико Търново е счел, че съдът е сезиран със следните искове: 1. срещу ЕТ „Б. -М. Н.“ с правно основание чл. 40 ЗЗД за прогласяване по отношение на ищцата недействителността на сделката за покупко-продажба, обективирана в нот.акт № 193 от 05.12.2013г. на нотариус И.Иванов в частта за 1/2 ид. част от прехвърлените имоти поради споразумяване на нейния пълномощник и купувача в нейна вреда; 2. срещу „Б. 82“ ООД с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху придобитите по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие от 13.03.2014 г., сключен между него и ЕТ „Б. - М. Н.“, 1/2 ид. част от имотите по договора, описани и в нот.акт № 193 от 05.12.2013г. на нотариус И.Иванов; 3. при условията на евентуалност срещу ЕТ „Б. - М. Н.” иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 193 от 05.12.2013г. на нотариус И. Иванов, по отношение на 1/2 ид. част от имотите поради неизпълнение задължението на купувача за заплащане на продажната цена на ищцата; 4. срещу ЕТ „Б. - М. Н.“ с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД за заплащане на компенсаторно обезщетение в размер на 411 000лв. кумулативно съединен; 5. при условията на евентуалност срещу Б. М. Н. с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане в качеството му на 4 пълномощник на сумата 23500 лв., представляваща половината от получената продажна цена на имотите по процесния договор, обективиран в нот. акт № 193 от 05.12.2013г. на нотариус И.Иванов.

Въззивният съд е счел, че е безспорно от фактическа страна, че М. Й. Н. и Е. Л. П. са съпрузи от 14.03.1981г., като бракът им е прекратен с решение № 2186/22.12.2016 г. по гр.д. № 7406/2016 г. на РС - Плевен, като че имат един общ син - ответникът Б. М. Н.. Апелативният съд е приел, че с пълномощно рег. № 8445/07.11.2013 г., със заверено съдържание № 8446/07.11.2013г., М. Й.

Н. и Е. Л. П. са упълномощили сина си Б. М. Н. да продава, дарява, заменя, на когото намери за добре и за цена, каквато прецени, включително да договаря сам със себе си, или с лица, от които е упълномощен на друго основание, съгласно чл. 38 ЗЗД, съсобствените на упълномощителите недвижими имоти земеделски земи, придобити по време на брака им, както и да получава продажната цена - в брой или по банков път, да преупълномощва изцяло или с част от гореизброените права други физически и юридически лица, като пълномощното се тълкува разширително в полза на упълномощените лица.