Решение № 323 от 18.10.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 952/2025
- Вид
- Решение № 323
- Подписан
- 18.10.2025
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- Антонина Даниелова Якимова
Цитирани разпоредби
- чл.10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.11, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 323 гр. Разлог, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Гр. дело № 20251240100952 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.8 и сл. от ЗЗДН. Образувано е по подадена молба от С.И.У., ЕГН*, с адрес г.Р., м. „Б.“, у.„К.“№3, к-с „А.Х.“А1 20. С молбата се иска налагането на мерки на защита от домашното насилие с/у посочения в молбата като нарушител Ж.Ж.К., ЕГН*, адрес г.Б., у.„К.“, к-с „Р.Б.А.“. Навеждат се оплаквания за осъществено домашно насилие, състоящо се в следното:
- На 02.05.2025 г. около 15.00 -15:30 ч. в г.Б., у.„И.Ч.“№6, при среща за предаване на общото дете на страните, ответникът Ж.К. започнал да обижда молителката, заплашвал я, опитал се да я удари, но вместо това ударил стъклото на личния й автомобил.
С проток. определение №615/01.07.2025 г. съдът служ. е конституирал М.Ж.К., родена на *, с ЕГН*, като пострадало лице, предвид твърденията, че домашното насилие е осъществено в присъствието на малолетното дете на страните.
В ОСЗ, молителката се явява лично, като се представлява от процесуален представител – адв. Д.П.. Развиват се доводи за осъществено домашно насилие от ответника спрямо молителката и малолетното им дете. Иска се да съдът да постанови решение, с което да задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие. Претендират се разноски за адв. възнаграждение.
Ответникът ч/з своя процесуалния представител – адв. А.Д., оспорва изложените факти в молбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът като съобрази събраните по делото док-ства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата за защита е подадена от правоимащо лице по смисъла на чл.3, т.2 от ЗЗДН, и чл.8 от ЗЗДН.
Рг.РС, съгласно чл.от ЗЗДН, е компетентен да се произнесе по искането за налагане на мерки за защита по ЗЗДН.
Молбата е допустима, тъй като същата е предявена в предвидения тримесечен срок /съгл. чл.10, ал.1 ЗЗДН, Изм. - ДВ, бр.102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г., бр.66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г./ от твърдения акт на домашно насилие.
Приложена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, от молителя като пострадала от домашното насилие.
Ответникът К. е осъждан за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3 от НК, което се 1 установява от справка за съдимост от 20.05.2025 г.
Ответникът К. не се води на диспансерен учет, което се установява от мед. удостоверение с вх.№6140/27.05.2025 г., издадено от ЛЗ ЕТ Д-р И.Д.“ - АИСИМПП-Р..
Видно от представено Писмо от МВР - РУ-Б., с вх.№*/04.06.2025 г., придружено със справка, спрямо ответника К., е налагана мярка по ЗЗДН, като на 17.04.2024 г. е издадена Заповед за незабавна защита №11/17.04.2024 г., като същата е отменена на 25.06.2024 г. с Определение №531/2024 г. на Рг.РС.
По делото е приета прокурорска преписка с №*/2025 г. по описа на РП-Б., ТО-Р., във вр. с подаден сигнал от молителката С.И.У., за извършено насилие от страна на ответника К.. По повод депозирания сигнал била предприета предварителна проверка, която приключила с постановяването на постановление на РП-Б., ТО-Р., от 23.05.2025 г. за отказ от образуване на наказателно производство за извършено престъпление от общ хар-р. Видно от мотивната част на постановлението е, че от материалите по преписката не са установени достатъчно данни спрямо У. да е отправена закана, която да е от такова естество, че да може да възбуди основателен страх за осъществяването й, както и няма данни за това твърдяното от У. физическо въздействие в/у огледалото на автомобила й да е довело до повреждането му.
По делото на ответника е допуснат и разпитан като свидетел Х.Х.Н.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви, както и житейски логични. Свидетелят няма явен интерес от изхода на спора, а изложеното от него касае непосредствени възприятия за случилото се на процесната дата. Същият е наблюдавал срещата м/у молителката и ответника от разстояние приблизително 10-15 м., намирайки се на паркинга на магазин „Б.“, докато страните по делото са били спрели с автомобилите си на улицата с/у същия този паркинг, в близост до зоомагазин. Това разстояние не е значително и позволява визуално възприемане на действията на участниците, както и частично на техния разговор. Съдът отчита, че свидетелят е имал известно слухово увреждане, но това обстоятелство не води до съмнение в достоверността на показанията му, тъй като същият пояснява, че носи слухов апарат и има възможност да чуе разговор от такова разстояние, на каквото са били страните от него.
Показанията му са ясни и конкретни относно поведението на ответника по време на срещата. Свидетелят разказва, че м/у страните е възникнало напрежение във вр. с предаването на детето им, като е чул молителката да казва: „Няма да ти дам детето“, а ответникът да й отвръща: „Каквото искаш прави“. Въпреки това по време на срещата свидетелят е категоричен, че до конфликт не се е стигнало, не е възприел заплахи, обиди или каквато да е проява на агресия от страна на ответника К. спрямо молителката У.. Свидетелят допълва, че след приключване на срещата, ответникът К. му споделил, че молителката го ревнувала, тъй като си имал нова приятелка и поради това го разигравала и не му позволявала да вижда детето.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира че по делото не се установява по категоричен и безспорен начин фактът на извършване на домашно насилие над молителката С.У. и съответно над детето М.К., изразяващ се в описаното в молбата и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Действително, нормата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, е придал самостоятелно доказателствено значение на декларацията и съдът издава заповед за защита, ако няма други събрани док-ства, само въз основа на тази декларация. В случая обаче декларираното не се отличава с изискуемата конкретика, като освен това е в противоречие с показанията на незаинтересования свидетел и очевидец Х.Н., касаещи случилото се на процесната дата.
Видно от изложеното от св. Н. е, че не се установява противоправно или заплашително поведение от страна на ответника К. спрямо молителката и в присъствието на детето им, по време на срещата на 02.05.2025 г. в г.Б.. При така установеното, съдът намира, че докствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, е оборена успешно от ответника.
Следва да се посочи също така, че производството по реда на ЗЗДН, не е такова за уреждане на спор за местоживеене на дете, родителски права и лични конктакти.
2
Съвкупната оценка на събраните по делото док-ства, съпоставени със сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на решаващия състав, че в конкретния случай акт на домашно насилие – физическо или псих. такова, имащ хар-стиката на деяние по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, спрямо молителката С.У. и малолетното дете М.К. от страна на ответника не е осъществен.
С оглед гореизложеното,съдът намира че молбата за издаване на заповед за защита по ЗЗДН, е неоснователна и недоказана, и следва да бъде оставена без уважение.
Следва на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, мол. С.У., да бъде осъдена да заплати сумата от 25.00 лв. държ. такса по сметка на Рг.РС.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ подадената молба от С.И.У., ЕГН*, с адрес г.Р., м.„Б.“, у.„К.“№3, кс„А.Х.“А1 2 0 с/у Ж.Ж.К., ЕГН*, адрес г.Б., у.„К.“, к-с „Р.Б.А.“, с която се иска защита по ЗЗДН, на молителката С.И.У., ЕГН*, и на малолетното дете М.Ж.К., с ЕГН*, по повод твърдян акт на дом. насилие на 02.05.2025 г. около 15.00-15:30 ч. в г.Б., у.“И.Ч.“№6, като ОТКАЗВА да издаде Заповед за защита.
ОБЕЗСИЛВА издадената Заповед за незабавна защита №14/14.05.2025 г. по описа на Рг.РС.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.3 ЗЗДН, С.И.У., ЕГН*, с адрес г.Р., м. „Б.“, у.„К.“№3, к с „А.Х.“А1 20, да заплати по сметка на Рг.РС държ. такса от 25,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС, в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ-Б. към ОД на МВР-Б.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3