Решение № 172 от 07.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Варна, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20243000500214 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК, образувано след изпращането му по подсъдност по реда на чл.23, ал.3 ГПК, с определение № 2207/08.05.2024г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1284/2024г. и по подадена от С. Х. Т. въззивна жалба срещу решение № 19/07.02.2024г. по гр. д. № 342/2023г. на ОС- Ямбол, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск срещу Апелативен съд Бургас иск с правно основание чл.2в, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 350 000лв., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, поради допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждане на гр. д. № 149/2018г. по описа на АпС -Бургас.

В жалбата, са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, основани на доводи за допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в противоречие с установеното от доказателствата и на материалния закон. Твърди, че ОС-Ямбол, който е разгледал гр. д. № 342/2023г. и е постановил обжалваното решение е съд, който е зависим от ответника – АС-Бургас, като в тази връзка счита, че е нарушено правото на въззивника на разглеждане на делото от независим съд. Оспорват се като неправилни и необосновани преценката и изводите на първоинстанционния съд, че приложените към гр. д. № 426/2017г. на ОС-Сливен НОХД №247/1993г. на РС-Бургас, сл. д. № 1029/1993г. на РП-Сливен, ВНДХД № 97/95г. на ОС-Бургас, НОХД № 700/93г. на ВКС и н.д. № 1/1989г. на ВС на РБ документи и доказателства не са били предмет на изследване и обсъждане 1 поради неотносимостта им към предмета на спора, като исканията на ищеца за възобновяване на наказателното дело и постановените по тях актове са били приложени като доказателства по първоинстанционното дело на ОС-Сливен, представлявали са част от доказателствения материал по делото и са подробно изследвани, и обсъдени при въззивното разглеждане на делото от Апелативен съд - Бургас. Счита, че съдът е проявил недобросъвестна лоялност към ответника, като превратно е тълкувал доказателствата по делото, решенията на СЕС и ЕСПЧ, не е ценил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, поради което решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в резултат на което е достигнал до неправилни изводи, че не са налице предпоставките, установени в практиката на Съда на ЕС за възникване на отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл.2в, ал.1 ЗОДОВ. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила съдът е отказал да приеме като доказателства по делото, представени от ищеца 68 бр. сигнала до ОП-Бургас, АП-Бургас, ВКП, до прокурор Сарафов, до ОС-Сливен по гр.д. № 522/2022г. и ОС-Ямбол, като твърди, че същите установяват липса на ефективно разследване от страна на Прокуратурата на РБ. Излага също, че е нарушено правото му да представи писмена защита по делото, тъй като решението е постановено преди изтичане на дадения на въззивника 7-дневен срок за представяне на писмено изложение. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение за уважаване на иска в предявения размер.

Въззиваемата страна – Апелативен съд-Бургас представляван от адм. ръководител-председател Пл. С., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Прокуратурата на РБ не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Сочи, че обжалваното решение е правилно, тъй като не се установяват твърденията на въззивника за процесуални бездействия и нарушения, съставляващи нарушение на ЕКЗПЧОС и на европейското законодателство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност и недопустимост. Решението е постановено от надлежен състав и в изискуемата се форма. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане: постановено решение от зависим съд и неосигуряване на справедлив процес от независим и безпристрастен съд, процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствата са неоснователни, като по естеството си посочените нарушения не обуславят нищожност и недопустимост на произнасянето на ОС-Ямбол. Видно от данните по преписката с определение 2

№ 333/25.07.2023г. на Апелативен съд -Бургас, съгласно правилата на ГПК делото е изпратено за разглеждане на ОС-Ямбол, след отвод на съдиите от състава на ОС-Бургас, пред който първоначално е подадена исковата молба.

Същото е разпределено на съдебен състав съгласно правилата за случайно разпределение на делата, като ищецът не е отправил искане за отвод на съдебния състав. Първоинстанционният съд се е произнесъл с мотивирани определения по направените от страните доказателствени искания, като е оставил без уважение исканията на въззивника за приемане като доказателства по делото на негови електронни изявления, писма, жалби и сигнали към различни институции, поради неотносимостта им към предмета на делото. С оглед непосредствената цел на въззивното производствоповторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността и на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, в изпълнение на задължението си да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция, настоящият въззивен състав се е произнесъл по направените от въззивника доказателствени искания.

Производството пред ОС – Ямбол е образувано по повод предявен от С.

Х. Т. срещу Апелативен съд – Бургас, за заплащане на сумата от 350 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на допуснати нарушения на правото на Европейския съюз при разглеждане на в.гр.д. № 149/2018г. по описа на Апелативен съд -Бургас, решението по което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 4788/2018г. на ВКС. В исковата си молба, уточняващите такива към нея въззивникът е навел твърдения, че с решение № 20/12.04.2018г., постановено по гр.д. № 426/2017г. по описа на ОС-Сливен е отхвърлен предявеният от него срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.3,§3 от ДЕС. Твърди, че по това дело като доказателства са приложени НОХД № 247/1993г. на РС-Бургас, сл.д. № 1029/1993г. на РП-Сливен, ВНОХД №97/95г. на ОС-Бургас, НОХД № 700/1993г. на ВКС и НД №1/1989г. на ВС на РБ. На 25.04.2018г., съдът без да уведоми ищеца или неговия пълномощник изпратил посочените дела на ОП-Бургас, в резултат на което в.гр.д.№ 149/2018г. по описа на Апелативен съд-Бургас и гр.д. № 4788/2018г. на ВКС били решени при съществени процесуални нарушения, непълнота на доказателствата и ущърб на ищеца, който бил лишен от възможността да изиска посочените дела от ОП-Бургас за прилагане по в.гр.д. № 149/2018г. и в нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС е проведен несправедлив и пристрастен процес. Твърди също, че като въззивна инстанция АС-Бургас умишлено, целенасочено, избирателно и пристрастно е подходил при обсъждането на приложените по делото доказателства и не се е произнесъл по неправомерното лишаване на въззивника от приложените към делото наказателни и следствени дела. Счита, че АС-Бургас необосновано е приел, че след като постановленията на ОПБургас са обжалвани и потвърдени от АП-Бургас и ВКП, не са допуснати нарушения на Европейското право. Излага също, че съдът е описал в решението постановленията на прокуратурата без да извърши анализ, че същите съдържат неверни изводи и са съставени без извършване на ефективно 3 разследване в нарушение на чл.13 ЕКЗПЧОС. Необосновано АС-Бургас е формирал извод за липса на причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и трикратния отказ на Прокуратурата да направи искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД №247/1993г. на РС-Бургас. Ответникът като въззивен съд е обосновал констатациите си и изводите си само на част от доказателствата, като е игнорирал тези, касаещи периода след влизане в сила на оправдателната присъда, постановена по НОХД № 1014/97г. на РС-Сливен и отказите на Прокуратурата да извърши ефективно разследване след 2003г., като пристрастно е формирал изводи за липса на нарушения от страна на прокуратурата по чл.13 ЕКЗПЧОС. Счита също, че е бил подменен предмета на делото, тъй като предявеният иск е за вреди от отказ за разследване на нови обстоятелства и доказателства от значение за приключило наказателно производство, а съдът се е произнесъл за вреди от отказ за възобновяване на наказателно производство. Допуснатото от АС-Бургас нарушение, изразяващо се в лишаване на ищеца при разглеждане на делото от приложени по делото на ОС-Сливен доказателства е съществено нарушаване на правото на ищеца на справедлив и безпристрастен процес по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС. Съгласно чл.13 от КЗПЧОС всеки има право на ефективни правни средства за защита, но това му право е нарушено от ответника Поради неспазване от АС-Бургас на цитираните разпоредби на КЗПЧОС, при разглеждане на делото и постановяване на акта, ответникът му причинил неимуществени вреди: мозъчен кръвоизлив и операция, стрес, стрес, негативни изживявания, загуба на доверие в съдебната система, злепоставяне пред близки и познати.

Въззивникът счита, че спрямо него е извършена репресия от страна на съдебната система в периода от 1980г. до настоящия момент, в който изживява притеснения, неудобство и стрес, загуба на доверие в съдебната система. За така претърпените неимуществени вреди от достатъчно съществено нарушаване правото на ПЕС, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 350 000 лв., ведно със законна лихва, считано от 14.12.2022г.

Ответникът Апелативен съд-Бургас в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че наведените с исковата молба твърдения за допуснати при разглеждане на в.гр.д. № 149/2018г. процесуални нарушения, изразяващи се в необсъдени липсващи доказателства и необосновани изводи, не представляват нарушение на Европейското право. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС, всеки има право на ефективни правни средства за защита пред съд, в съответствие с предвидените условия; има право неговото дело да бъде разгледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, като ищецът не е навел твърдения за оказван върху съда, разрешил спора външен натиск или влияние върху вътрешното му убеждение.

Не са наведени и твърдения за липса на обективна безпристрастност. Посочва също, че производството по чл.2в, ал.1 ЗОДОВ, вр.чл.2,§3 ДЕС няма за цел пререшаване материалноправния спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, като твърди, че при разглеждане на делото и постановяване на решението по в.гр.д. № 149/2018г.не са били нарушени посочените от ищеца разпоредби на КЗПЧОС и норми на правото на ЕС.