Определение № 922 от 28.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922 гр. Бургас, 28.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500498 по описа за 2025 година Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ – ЕООД – гр.София, против Разпореждане №1960 от 17.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1070/25г. на Районен съд Бургас, в частта, с което с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Г. Д., за сумата 1052.89 лева договорно възнаграждение за периода 25.10.2023г. – 05.11.2024г.,525.24 лв.лихва за забава от 26.02.2023г.до 05.11.20234г.,213.74 лв.законна лихва от 05.11.2024г.до 29.01.2025г. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми.

Излага подробни съображения и посочва съдебна практика.

В частта, с която заявлението е отхвърлено за: сумата от 977.84 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата от 1711.08 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 500 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, разпореждането не се обжалва и е влязло в сила.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ – ЕООД срещу Г. Г. Д.. Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит № 40011012314 от 27.02.2024 г., 1 сключен между страните, по който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 4000 лева, срок на кредита – 36 месеца, размер на вноската 193.49лв.; годишен процент на разходите (ГПР) – 49.11 %; годишен лихвен процент – 41 %; лихвен процент на ден – 0,11 %; общо задължение по кредита – 6965.93 лв.

Посочено е, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги съгласно посоченото в раздел V от договора допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер на 1600 лева, както и допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, срещу възнаграждение в размер на 2800 лева.

Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги в размер на 315.71 лева е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита, при което общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги възлиза на 509.20 лева.Включването на допълнителните услуги е отразено и в погасителния план към договора за потребителски кредит. По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №514 от 17.02.25г., за сумата 2958.89 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.01.25г.,както и сумата 68.93 лева, представляваща разноски, направени в заповедното производство, съобразно уважената част от заявлението.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1. ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати. В настоящия случай между страните е договорено дължими от потребителя „възнаграждения“ за закупени допълнителни пакети, на обща стойност 4400 лева/размер,доближаващ се до размера на главницата по отпуснатия кредит/, което с първоинстанционното 2 разпореждане (в необжалваната част) е прието за нищожно. Това „възнаграждение“ е включено в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. При това положение въззивният съд споделя становището на БРС,че е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно формирането на размера на ГПР,както разпоредбата на чл.

11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер, този процент очевидно не е коректен и не е определен при съблюдаване на изискванията на закона.

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител - заповедно, исково, дори изпълнително. Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика.

Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.

№1767/2023г. Съдебната практика,на която се е позовал жалбоподателят в решението е преди постановяване Решението на СЕС и понастоящем не е актуална.

По изложените съображения, разпореждането на БРС, с което е прието, че договорът за кредит е изцяло нищожен и потребителят следва да заплати само чистата стойност, ведно със законната лихва от датата на заявлението, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в обжалваната от заявителя част.

3

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1960 от 17.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 1070/25г. на Районен съд Бургас в обжалваната част.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4