Решение № 1261 от 04.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. Варна, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110116389 по описа за 2021 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника В. ЮЛ. В., ЕГН ********** с адрес **** в размер на сумите, както следва: 164,33лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 22.09.2018г. до 20.03.2020г. за обект на потребление с аб.номер 1770814, находящ се в ****, за което вземане са издадени фактури в периода 22.04.2019г. до 23.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 08.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 19,42лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 22.05.2019г. до 13.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 03.06.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2336/09.06.2021г. по ч.гр.д. № 8099/2021г. по описа на ВРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в **** за периода от 20.05.2015г. до 20.03.2020г., отчитани по партида 1770814, на която е титуляр. Съгласно чл. 5, т. 6 и чл. 33, ал. 2 ОУ задължение на потребителя е да плаща потребените услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Твърди, че в периода от 20.05.2015г. до 20.03.2020г. е предоставил на ответника услуги, цената, на които той не е заплатил. По партидата му била натрупана като дължима главница в размер на 784,41лева и лихва за забава от 293,59лева. Посочва, че задължението касае реално доставено и потребено количество вода, което е отчитано с таблет чрез ползване на електронен карнет. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 8099/2021г. по описа на ВРС. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК, което обосновава и правния му интерес от предявяване на настоящия иск, но само за частта от вземането 1 касаещо потребление в периода 22.09.2018г. до 20.03.2020г. и дължимото за него обезщетение за забава. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 19.04.2022г., като редовно призован, ответникът не се е явил, не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищцовото дружество е направило искане за постановяване на неприсъствено решение.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 422 ГПК, ищецът е ангажирал писмени доказателства- справки за недобора, карнет, справка от АВп, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване качеството на потребител на ответника на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период 20.05.2015г. до 20.03.2020г. като титуляр на партида с аб.номер 1770814 за обект на потребление находящ се в ****, както и че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, настъпилата изискуемост на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорила тези твърдения.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията, както по основание, така и по размер.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за платена държавна такса от 75лева и юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че липсва фактическа и правна сложност на спора. Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 75лева, от които 25лева платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на 2 ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК 103002253 съществува вземане срещу ответника В. ЮЛ. В., ЕГН ********** с адрес **** в размер на сумите, както следва:

164,33лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода 22.09.2018г. до 20.03.2020г. за обект на потребление с аб.номер 1770814, находящ се в ****, за което вземане са издадени фактури в периода 22.04.2019г. до 23.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 08.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 19,42лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 22.05.2019г. до 13.03.2020г. и от 09.04.2020г. до 03.06.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2336/09.06.2021г. по ч.гр.д.

№ 8099/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК.

ОСЪЖДА В. ЮЛ. В. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК 103002253 сумата от 175лева, представляваща направени в исковото производство съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА В. ЮЛ. В. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК 103002253 сумата от 75лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 8099/2021г. по описа на ВРС, 9 състав, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3