Решение № 7787 от 20.10.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 7787

Хасково, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - ХI състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА административно дело № 20247260701422 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба от А. В. А. от [населено място], Местност ***, против Решение № 1012-26-422-1/27.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което се отхвърля жалбата на оспорващата срещу Разпореждане №**********/2139-26-18/15.10.2024 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.

В жалбата и в допълнително представените уточняващи молби, включително и в съдебно заседание се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него разпореждане, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, материалноправните норми и несъответствие с целта на закона,както и противоречие с европейското право. Оспорващата счита, че в конкретния случай следвало да се приложи разпоредбата на чл. 99, ал. 1 КСО и към датата на придобиване на право на лична пенсия за ИОЗ при 100 % намалена работоспособност, въз основа на влязло в сила ЕР № 91702/88/10.05.2023 г. на ТЕЛК Хасково, да се извърши преценка на по-благоприятната пенсия от двете, на които има право - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Такава преценка можело да бъде извършена единствено в случай на отпускане, възобновяване или възстановяване на лична пенсия за ИОЗ. Твърди, че по-благоприятна за нея е личната пенсия за ИОЗ при 100 % инвалидност. По подробно изложени съображения моли за отмяна на обжалваните актове и връщане на преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, с указания за изменение на пенсията за ИОЗ въз основа на ЕР № 91702/88/10.05.2023 г. на ТЕЛК Хасково и изплащане на по-благоприятната от двете пенсии, на които има право, като счита, че това е личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В съдебно заседание поддържа жалбата и уточняващите молби, представя доказателства и моли за отправяне едновременно за искане за обявяване на нормата на чл. 74 от КСО за противоконституционна и за отправяне на преюдициално запитване дали същата не противоречи на правото на европейския съюз. В последното съдебно заседание моли за пряко приложение на нормите на Европейския съюз и не поддържа молбата за отправяне на преюдициално запитване и искане за обявяване на разпоредбата за противоконституционна, като иска делото да се реши в това съдебно заседание и да не се отлага повече.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. В представена писмена защита се излагат подробни съображения, въз основа на които се моли да бъде потвърден оспорения акт.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По подадено Заявление вх. № 2111-26-918/29.11.2019 г. (л. 80 гръб на том І), с Разпореждане № **********/№20/ прот. № N01479/11.12.2019 г. (л. 167 на том І) на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, на А. В. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) по чл. 74, ал. 1 КСО за 69% намалена работоспособност – пожизнено, считано от 09.10.2019 г., както е определена датата на инвалидизацията, в минимален размер от 186,52 лв. до определянето на размера ѝ след уточняване на осигурителния доход.

С Разпореждане № ********** /№14/прот. № N01166/30.04.2020 г. (л. 182 гръб) е определен същия размер на 186.52 лв. С разпореждане № **********/№9/ прот. № N01280/23.07.2020 г. (л. 168) размерът на ЛПИОЗ е изменен, като е определена сума за изплащане в размер на 212.50 лв. С последващи разпореждания от 01.01.2021 г. (л. 199) и от 01.07.2021 г. (л. 197) размерът на пенсията е бил осъвременен, а с разпореждане № 26221992273701.01.2022 г. (л. 196)– преизчислен, от 25.12.2021 г., на основание §7е, ал. 1 и 2 ПЗР КСО. След преизчисляването, размерът на ЛПИОЗ е определен на 314.50 лв. Последните три разпореждания са били обжалвани от А. В. А. пред Директора на ТП на НОИ-Хасково, който с Решение №1012-26-153-1/05.04.2022 г. (л. 202) е отхвърлил жалбата. Решението е влязло в сила на 08.03.2023 г., след осъществен съдебен контрол по адм. д. №399/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково и по адм.д. №1068/2023г. по описа на ВАС.

С Разпореждане № ********** № 3, прот № N 01362/21.09.2022 г. (л. 257) е спряна ЛПИОЗ, тъй като размерът ѝ към 29.11.2020 г. е бил 212,50 лв., а размерът на ЛПОСВ, към 01.01.2021 г. е 255 лв. Със същото разпореждане към 01.10.2022 г. размерът на ЛПОСВ е 396,95, който размер е и определен за изплащане. Същото е обжалвано и с Решение № 1012-26-483-4 от 01.12.2022 г. (л. 281) на директора на ТП на НОИ – Хасково е отменено и върнато за ново разглеждане.

С Разпореждане № ********** /№6/ прот. № N01126/31.03.2023 г. (л. 383) на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, на А. В. А., считано от 29.11.2020 г., е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 КСО в размер на 236.75 лв. Считано от 01.01.2021г., съгласно чл. 10 ЗБДОО размерът на ЛПОСВ е определен на 255.00 лв., считано от 01.07.2021г., на основание чл. 70, ал. 13 КСО пенсията е определена в размер от 255.00 лв. Считано от 25.12.2021 г., след преизчисляване на основание §7е ПЗР на КСО, ЛПОСВ е определена в размер от 314.50 лв., а след преизчисляване на основание §7ж ПЗР на КСО и на основание чл. 70, ал. 13 КСО, считано от 01.07.2022 г., е определена в размер 396.95 лв. ЛПОСВ е преизчислена, считано от 01.10.2022 г., на основание §7з ПЗР на КСО, като на основание чл. 70, ал. 13 КСО е определена в по-високия размер, спрямо този към 30.09.2022 г., а именно 396.95 лв. Със същото разпореждане от 31.03.2023 г., на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО, ЛПИОЗ е спряна, считано от 29.11.2020 г., тъй като размерът на ЛПОВС е по-голям от този на ЛПИОЗ.

Разпореждане № ********** /№6/ прот. № N01126/31.03.2023 г. е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Хасково. С жалбата е представено ЕР №91702 от 10.05.2023 г. на ТЕЛК –Хасково (л. 399 гръб) , видно от което на жалбоподателката е определена пожизнено 100% ТНР, поради общо заболяване, с дата на инвалидизиране 09.10.2019 г., но с придобит процент на инвалидизация от 10.05.2023 г. С Решение № 1012-26-152-1/20.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ Хасково (л. 402), жалбата е отхвърлена. Решението е влязло в сила на 16.09.2024 г., след осъществен съдебен контрол по адм. д. № 1066/2023 г. по описа на Административен съд –Хасково и по адм. д. № 2040/2024 г. по описа на ВАС.

Със заявление с вх. № 2107-26-128/17.05.2023 г. А. В. А. е направила искане за възобновяване на ЛПИОЗ вместо получаваната от нея ЛПОСВ, а със заявление № 2177-26-45/17.05.2023 г. е поискала отпускането на ЛПИОЗ на основание чл. 90а от КСО. С разпореждане № **********/2144-26-92/08.09.2023 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково (л. 411 гръб) е спряно производството по посоченото по-горе заявление до съдебното произнасяне по обжалването на Решение № 1012-26-152-1/20.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ, а с Разпореждане № **********/2135-26-63/15.10.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково е възобновено спряното административно производство по заявление вх. № 2107-26-128/17.05.2023 г. С Разпореждане № **********/2144-26-93/08.09.2023 г. ( л. 412) на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково е било спряно производството по заявление № 2177-26-45/17.05.2023 г. до решаването на посочения въпрос. С Разпореждане № **********/2135-26-64/15.10.2024 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково е възобновено спряното административно производство по заявление № 2177-26-45/17.05.2023г.

С Разпореждане № **********/2139-26-18/15.10.2024 г. (л. 463), на основание чл. 74, ал.4 КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково отказва да възобнови лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. В. А., като е отбелязано, че остава да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №**********/2140-26-896/15.10.2024г., на основание чл. 90а КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково отказва да отпусне социална пенсия за инвалидност на А. В. А., като е посочено, че остава да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Разпореждане № **********/2139-26-18/15.10.2024г. е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Хасково с жалба вх. №1012-26-422/14.11.2024г.(л. 471) (неправилно в жалбата е посочено Разпореждане №**********/2139-15-18/15.10.2024г.). С обжалваното в настоящото производство Решение №1012-26-422-1/27.11.2024 г. (л.473), Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърля жалбата.

Жалбата срещу издаденото решение е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-422-2/09.12.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок и изхожда от лице с правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от законово овластен орган по смисъла на чл. 117, ал.1, т.2, б. „а“ КСО, която разпоредба чертае тяхната материалноправна компетентност. По възражението на жалбоподателя, че длъжностните лица подписали оспорваните актове нямат необходимия образователен ценз, съдът намира, че същите са оправомощени по силата на закона поради длъжностите, които заемат ( Заповед № 1716/17.08.2015 г. директор на ТП на НОИ Хасково за Д. и Заповед № 1015-26-38/23.01.2024 г. началник отдел Пенсии и ръководител Пенсионно осигуряване В. А. -Г.) и административния съд в настоящото производство е в невъзможност да проверява дали същите отговарят на изискванията на закона за заемане на длъжността, тъй като това е обект на нарочно производство и стои далеч извън спорния предмет по делото. Решението е обективирано е в изискуемата писмена форма, като съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение е съответно на материалния закон.

В случая не е спорно, че жалбоподателката е имала право на ЛПИОЗ, каквато по подадено от нея Заявление вх.№2111-26-918/29.11.2019 г. и е била отпусната, считано от 09.10.2019 г. (датата на инвалидизиране, съгласно ЕР на ТЕЛК №2865/14.11.2019 г. ).

Не е спорно също, че жалбоподателката е придобила и право на ЛПОСВ, каквато, по повод подадено от нея Заявление вх. №2113-26-2041/03.10.2016 г., е отпусната, считано от 29.11.2020 г., с разпореждане от 31.03.2023 г. Именно тогава на 29.11.2020 г. същата е придобила правото да получава и двете пенсии, поради което и само това е момнта в който се определя по-благоприятната по размер пенсия.

Спорният въпрос в случая се свежда до възможността на жалбоподателката да бъде възобновена и преизчислена ЛПИОЗ след като ѝ е била отпусната ЛПОСВ.

Според жалбоподателката, по-благоприятна за нея би се явила ЛПИОЗ, с оглед издаденото ЕР № 91702 от 10.05.2023 г. на ТЕЛК - Хасково, с което е определена пожизнено 100% трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване и което ЕР според нея неправилно не е било взето предвид от административния орган.

Това становище съдът не споделя.

Разпоредбата на чл. 101, ал.1 от КСО въвежда забрана за едновременното получаване на различни видове пенсии, като според т. 2 от същата, не могат да бъдат получавани едновременно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.