Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3509 от 18.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 74003/2021
Вид
Решение № 3509
Подписан
18.04.2022
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3509 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110174003 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

18.04.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на четвърти април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 74003/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от КР. СТ. М. срещу „........................“ АД, като се твърди, че между страните било възникнало трудово правоотношение по силата на Трудов договор от 11.12.2007 г. за длъжността „Инженер хидравлични и пневматични машини“. Поддържа, че с предизвестие от 26.10.2021 г., работодателят го бил известил, че ще прекрати трудовото 1 правоотношение поради съкращаване в щата, като в последствие била издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 572/27.10.2021 г. Навежда доводи, че бил подписал двата документа под силен стрес, като му била казано, че дружеството не можело да прекрати функциите на длъжността, тъй като били предмет от дейността на дружеството на функциите преминавали към колеги на ищеца. Излага съображения, че при връчването на предизвестието и заповед имало съвсем кратък период, поради което работника или служителя не можело да се запознае с фактите и да упражни правото си на защита, което било в противоречие с правилата и духа на КТ. Развива аргументи, че предизвестието не притежавало необходимото съдържание, което обосновава подробно, като сочи, че не било ясно кой представлява работодателя – изпълнителя директор, началник на отдел или друго лице, съответно в какво качество действа лицето и оправомощено ли е да прекратява трудови правоотношения и на какви основания. Освен това липсвали каквито и да било писмени доказателства за надлежно решение на управителния орган на ответника или заповед във връзка със съобщени на ищеца структурни промени. Твърди, че в заповедта за уволнение не било надлежно посочено решение на управителния орган. Навежда доводи по отношение начина на прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 КТ. Излага съображения, че уволнителната заповед нямала изискуемото от закона съдържание, което аргументира подробно. Твърди, че към момента на връчването на заповедта за уволнение не било ясно какви са структурните промени в дружеството, нито дали е налице ново щатно разписание, което следвало да бъде упоменато. Сочи, че към него имало персонално отношение от трети лица за спора, а освен това понастоящем ответното дружество продължавало да търси и набира лица на длъжността от която бил уволнен.

Поддържа, че извършеното уволнение незаконно и следва да бъде отменено, като бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди незаконното уволнение. Навежда доводи, че брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, който предхожда месеца на уволнението било в размер на 1445,16 лева, поради което му се дължало обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение в размер на 8670,96 лева за периода 28.10.2021 г. до 28.04.2022 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като ответника бъде осъден да заплати и претендираното обезщетение, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като предявените искове се оспорват изцяло. Твърди, че между страните е било налице трудово правоотношение по посочения трудов договор, което е било изменяно с допълнителни споразумения, но сочи, че процесното уволнение е извършено законно. Поддържа, че нямало законова пречка да се връчат на ищеца едновременно предизвестието за прекратяване на трудовия договор и уволнителната заповед. Навежда доводи, че нито предизвестието, нито уволнителната заповед страдали от пороците твърдени от ищеца, като излага съображения във връзка със съдържанието на последните. Излага съображения, че двамата документа били подписана от ЕГ, която заемала длъжността „Мениджър човешки ресурси“, като била пълномощник на изпълнителния директор, за което имало и надлежно 2 пълномощно. Обосновава, че не било необходимо в документите да се посочва конкретното лице, респ. качеството му в което ги подписва. Излага съображения за правата който пълномощницата можела да упражнява от името и за сметка на изпълнителния директор на работодателя, като прави извод, че същата е имала надлежна представителна власт. Сочи, че КТ бил предвидил срокове за обжалване на заповедите на работодателя, поради което последният нямал за задължение да посочи дали и пред кого подлежат на обжалване.

Твърди, че с оглед посоченото в заповедта за уволнение основание, то последното било достатъчно ясно и точно конкретизирано, като сочи, че изискванията за мотивиране на заповедта били само в хипотезата на чл. 195 КТ, която разпоредба била неприложила за настоящият случай. Поддържа, че е налице реално съкращаване в щата на една щатна бройка на длъжността заемана от ищеца, преди да му бъде връчена уволнителната заповед, като било и утвърдено ново щатно разписание. Навежда доводи, че съкратената щатна бройка била единствена, поради което не се налагало извършването на подбор по чл. 329 КТ. Излага съображения, че с оглед неоснователността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то и другите претенции били неоснователни. Иска отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени конститутивни искове и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1) съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3) компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата.

Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на претендираното обезщетение.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) е било възникнало трудово 3 правоотношение по силата на Трудов договор от 11.12.2007 г. за длъжността „Инженер хидравлични и пневматични машини“; 2) била издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 572/27.10.2021 г. на основание съкращаване в щата; 3) брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, който предхожда месеца на уволнението било в размер на 1445,16 лева.

Представена е Заповед № 603а/25.10.2021 г., с която е изменено щатното разписание на „........................“ АД чрез съкращаване на 1 щатна бройка за длъжността „Инженер хидравлични и пневматични машини“, като е утвърдено ново щатно разписание.

От Приложено извлечение от щатно разписание към 22.10.2021 г. се установява, че е налице една щатна бройка от длъжността „Инженер хидравлични и пневматични машини“.

Приложено е щатно разписание във връзка със Заповед № 603а/25.10.2021 г., в което е посочено, че длъжността „Инженер хидравлични и пневматични машини“ не съществува.

Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1) съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3) компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата.

Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване в щата.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1) съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3) компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4) работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност.

Съкращение на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ означава премахване, считано от един определен момент за бъдеще, на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции. Поради отпадане на трудовите функции запазването на трудовото правоотношение е невъзможно и законодателят е предвидил неговото прекратяване на 4 посоченото безвиновно основание.

В случая, съдът като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че ответника по делото не е установил пълно и главно факта, че е налице реално съкращаване в щата. По делото не са представени никакви длъжностни характеристики преди извършеното премахване на длъжността „Инженер хидравлични и пневматични машини“ със Заповед № 603а/25.10.2021 г. и приложеното към нея щатно разписание, респ. ако са налице длъжностни характеристики след съкращаването в щата за останалите длъжности, за да може да се направи извод, дали действително трудовите функции на премахнатата длъжност реално са съкратени или са разпределени към други длъжности. В тази насока, за да може съдът да направи извод дали действително е следвало да се извърши подбор не е от значение наименованието на длъжността, а основните трудови функции на отделните длъжности, за което ответникът работодател не е представил никакви доказателства.

Тоест, в случая не е налице реално съкращаване в щата, тъй като за да е налице реално съкращение и при извършена от работодателя евентуална трансформация – когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции – така Решение № 404 по гр.д. № 1968/2013 г., ІV г.о., ВКС; Решение №153/24.07.2017 по дело №4092/2016 на ВКС, ГК, IV г.о. Преценката извършено ли е реално съкращаване на щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след съкращаването, а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците.