Решение № 282 от 06.11.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Габрово, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500401 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260000 от 19.12.2024г., постановено по гр. д. №1226/2019г. на РС- Севлиево, е прогласено, на основание чл.349 ал.6 ГПК, обезсилването по право на решение №260007 от 15.12.2022г., постановено по гр. д. № 1226/2019г. по описа на РС- Севлиево, влязло в сила на 11.08.2023г., в частта, с която на основание чл.349 ал.2 ГПК е възложен в дял и изключителна собственост на Д. С. И., ЕГН **********, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор ** по КККР на ** община Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18- 171/25.03.2019 год. на ИД на АГКК; адрес на имота: ** община Севлиево; площ: 1392 кв.м.; ТПТ: Урбанизирана; НТП: Ниско застрояване /до 10 м./, при граници: имот с кад.идентификатор ** изток - имот на Великотърновска Света епархия, север - имот № 191032 по КВС на землище Стоките и юг - улица, заедно с разположените в имота 1.Жилищна сграда еднофамилна с кад.идентификатор **.1, на едно ниво, със 311-72 кв.м., състояща се от: кухня, три стаи и сервизно помещение /баня с тоалетна/; 2.

Селскостопанска сграда с кад. идентификатор **.2, на два етажа, със ЗП-43 кв.м. и 3. Селскостопанска сграда с кад.идентификатор **.3, на един етаж, със ЗП - 22 кв.м., на обща стойност 25 635.00 лв., както и в частта с която Д. С. И. е осъден да заплати в 6- месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на С. Р. И., ЕГН **********, за уравнение на дяловете сумата от 8545.00 лева, ведно със законната лихва и на Д. И. И., ЕГН **********, за уравнение на дяловете сумата от 8545.00 лева, ведно със законната лихва.

Със същото решение допуснатия до съдебна делба недвижим имот, описан по- горе, е изнесен е на публична продан, на основание чл.349 ал.6 изр. второ ГПК.

1

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от съделителя Д. С. И., чрез адв. Ж.. Излага съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно. Поддържа, че по делото са ангажирани доказателства за заплащане на сумата за уравняване дела на другите съделители- чрез парични преводи с пощенски записи на 15.09.2023г.- на ищеца Д. И., и на 18.09.2023г.- на ищеца С. И.. Твърди, че сумите са платени с лихвата след извършено прихващане на дължимите на ответника от двамата ищци суми по издадените и приложени по делото изпълнителни листи по настоящото гр.дело №1226/2019г. и по гр.дело №1112/2021г. на PC- Севлиево.

Счита, че дължи на всеки от ищците остатък за уравнение на дяловете в размер на 5710 лева, като с пощенските записи им платил по 5720 лева. Сочи, че Д. И. изтеглил сумата по пощенския запис още на 29.09.2023г., а С. И. бездействал и не получил сумата, за което длъжникът не носи вина- чл.81 ал.1 от ЗЗД. Веднага след снабдяване с данни за банковата сметка на съделителят И., по нея била преведена сумата по пощенския запис ведно с допълнително начислена лихва- общо 5690 лева. Неправилно районният съд не приел за основателно възражението за недопустимост на молбата за обезсилване поради обстоятелството, че ответникът се е разпоредил валидно с възложения му в дял имот и липсва съсобственост между страните. Процесният имот бил отчужден с НА за дарение на недвижим имот №111/16.02.2024г. от Д. И. в полза на дъщеря му, преди искането за обезсилване.

Претендира се да бъде отменено обжалваното решение и да се отхвърли молбата на ищците, като неоснователна и недопустима.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С влязло в сила на 11.08.2023г. решение № 260007 от 15.12.2022г. на РССевлиево по реда на чл.349, ал.2 от ГПК е възложен в дял и изключителна собственост на ответника Д. С. И., с ЕГН **********, описаният недвижим имот в ** община Севлиево, при условие, че заплати в 6 /шест/- месечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила, за уравнение на дяловете на С. Р. И. и на Д. И. И., сума от по 8545 лева на всеки, ведно със законната лихва.

На 11.06.2024г. е депозирана молба от съделителите С. Р. И. и Д. И. И. за обезсилване на решението за възлагане на делбения имот, с твърдение, че в посоченият срок съделителят Д. С. И. не им е изплатил определеното парично уравнение на дяловете, поради което възлагателното решение е обезсилено по право и следва да се прогласи за обезсилено по право.

Ответникът Д. И. твърди, че молбата е недопустима и неоснователна.

Сочи, че преди подаване на молбата за обезсилване на възлагателното решение е дарил на дъщеря си процесният имот, който му е възложен- нот. акт №111/16.02.2024г., като по този начин съсобствеността е ликвидирана.

Изпълнил е задължението си да заплати на ищците сумите за уравнение на техните дялове- след извършено прихващане на дължими му от двамата съделители суми им заплатил, заедно с лихва, по 5720 лева, чрез преводи с пощенски запис- на 15.09.2023г. на Д. И., който изтеглил пощенският запис и на 18.09.2023г. на С. И., който не го получил и бездействал. След установяване на данни за банкова сметка на С. И., по банков път на 13.02.2024г. сумата му 2 била преведена.

От доказателствата по делото не се установява Д. И. да е заплатил в срок, изцяло и със законната лихва сумите за уравнение на дяловете на другите двама съделители. Той е изпратил на 15.09.2023г. сумата 5 720 лева, получена от Д. И. на 29.09.2023г., но тази сума не отговаря на дължимата за уравнение дела на този съделител- 8545 лева, нито се сочи, че е уравнение на дела, а не заплащане на разноски или друго парично задължение по делото. С решение № 260007/ 15.12.2022г. по гр.д.№1226/2019г. Д. И. е осъден да заплати на съделителите Д. И. и С. И. и други суми- 511 лева обезщетение по чл. 31 ЗС за посоченият период, както и разноски 2000 лева, като е осъден да заплати разноски и по други дела, видно от приложените такива към настоящото. Самият ответник не сочи с какви конкретни суми по цитираните от него дела е прихванал задължението си, нито са налице данни за гр.дело №1112/2021г. на PC- Севлиево, поради което не може да се установи, че сочената от него сума е дължимата за уравнение на всеки от дяловете на другите съделители след прихващане. Видно от приложените дела Д. И. дължи суми за разноски на С. И. и Д. И. освен по настоящото дело и по другите приложени дела- вгр.д.№182/2021г. на ГОС, гр.д.№4381/2021г. на ВКС, като от същите е видно, че той дължи суми и за уравнение на дяловете и за обезщетение и за разноски- т.е. дължи общо дължи по- големи суми на всеки от другите съделители, от тези, дължими на него.

По делото е установено от събраните гласни доказателства, че съделителят С. И. не живее в България от много години, което е известно на ответника, дължащ му сума за уравнение на дела. Но дори и това да не е било така, приемането на извинителни причини по чл.81 ал.1 ЗЗД за неспазване изискванията на закона, е недопустимо. Отделно от това изпратената, а след изтичане на 6м. срок приведена по банкова сметка сума, отново не съответства на дължимата такава за уравнение на дела, нито се сочи с какви суми е направено прихващане. На този съделител Д. И. също дължи и други суми- за разноски и обезщетение по чл. 31 ЗС, освен сумата за уравнение на дела.

Приведената в размер на 5 690 лева сума по банковата сметка на С. И., освен, че не е доказана да е точна по размер, е преведена след изтичане на 6м. срок, в който следва да се заплати уравнението на дяловете.

Както е посочено в Р. №437/23.07.2025г. по гр.д.№5025/2023г. ВКС, постановките на ТР №1/19.05.2004г. по гр. д. № 1/2004г. на ВКС, ОСГК са актуални и понастоящем, поради което съгласно т. 10 от ТР №1/2004г. на ВКС, ОСГК, само с плащането на определеното парично уравнение с лихвите в 6месечния срок от датата на влизане в сила на възлагателното решение получилият възлагане съделител става собственик на имота. Ако условието не настъпи поради неплащането в срок в резултат на бездействие на съделителя длъжник, то не настъпва и вещноправният ефект на съдебния акт и се запазва състоянието на съсобственост. Основанието за обезсилване на възлагателното решение по право и за възстановяване висящността на делбения процес е неплащането в срок на определеното със същото решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите. Ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане 3 на срока не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надлежно изпълнение в 6 месечния срок от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават с обратна сила. Императивно формулираната норма изключва всяка възможност, включително извинителните причини по чл.81 ал.1 ЗЗД , за незачитане последиците на неизпълнението в 6-месечния срок.

Молбата за прогласяване на обезсиленото по право решение за възлагане на РС- Севлиево не е недопустима, поради прехвърляне на имота от Д. И. на неговата дъщеря. Съгласно т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ВКС, ОСГК, при извършено разпореждане със спорното право от съделител в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл.226ГПК /чл.121 ГПК отм./- приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент; съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на него, независимо в чий дял ще се падне имотът; признатите на прехвърлителя права се считат за права на приобретателя.

С оглед изложеното молба вх. № 260045 от 11.06.2024г., депозирана от С. И. и Д. И. се явява процесуално допустима. Предвид постановките на т. 10 от ТР №1от 19.05.2004г. по гр. д. № 1/2004г. на ВКС, ОСГК и установените факти по делото- липса на надлежно погасяване на задължението за заплащането на уравнението в срок, молбата се явява и основателна по същество, както правилно е приел първоинстанционният съд. Решението за възлагане на имота на Д. И. е влязло в сила на 11.08.2023г. С изтичането на 6 месечният срок /11.02.2024г./ е настъпило обезсилване по право на решение №260007/15.12.2022г. по гр. д. № 1226/2019г. на РС- Севлиево в частта, с която на Д. С. И. е поставен в дял недвижимият имот и същият е осъден да заплати уравнение, ведно със законната лихва от датата на влизане на решението в сила. По тази причина и с оглед наличието на предпоставките по чл.349 ал.6 ГПК, процесният имот следва да бъде изнесен на публична продан, като получената от проданта сума следва да бъде разпределена съобразно квотите, при които е допусната делбата.

Разноски: Определение №260001/09.04.2025г. по реда на чл. 248 ГПК не е обжалвано. Разноски в настоящото производство се дължат на ответниците по жалбата, с оглед изхода на делото. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Н., което е по 2000 лева за всеки от неговите клиенти. Същото е основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че е проведено само едно с.з. пред втората инстанция и не са събирани доказателства, поради което следва да се намали на 700 лева за всеки от двамата ответници.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 от 19.12.2024г., постановено по гр.

4 д. № 1226/2019г. на РС- Севлиево.

ОСЪЖДА Д. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес - **, да заплати С. Р. И., ЕГН **********, гр.Габрово, **, сумата 700 лева и на Д. И.

И., ЕГН **********, гр.Габрово, **, сумата от 700 лева, представляващи разноски за въззивната инстанция.