Решение № 66 от 14.03.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. гр.Мадан, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20235430100311 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от С. Г. В. против ВИВУС.БГ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласен за недействителен АНЕКС за допълнителна сума от дата 08.09.2023 г. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** г., сключен между С. Г. В., ЕГН ********** в качеството и на Кредитополучател и ВИВУС.БГ ЕООД, ЕИК ** в качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

При условие, че искът бъде отхвърлен, ищецът моли да бъдат прогласени за недействителни клаузите на т.4.4 от Общите условия на ответното дружество във вр. условия на АНЕКС за допълнителна сума от дата 08.09.2023 г. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** г., които уреждат такса за бързо разглеждане по договора, на основание чл.10а ал.2 от ЗПК и чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК във вр. с чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД, както и да бъдат прогласени за недействителни клаузите на т.9.1 от Общите условия на ответното дружество във вр. условия АНЕКС за допълнителна сума от дата 08.09.2023 г. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** г, които уреждат възнаградителната лихва по договора, на основание чл.26 ал.1, предложение второ ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 08.09.2023 г. между ищцата и ответното Дружество бил сключен АНЕКС за допълнителна сума от дата 08.09.2023 г. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** г., в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Процесният договор по същество съдържал само условията на кредита и общите условия на ответното дружество. Съобразно условията по договора, на ищцата била предоставена 1 сумата от 1,000 лв. със срок на връщане 04.10.2023 г. Лихвеният процент по кредита бил 40.96%. Лихвата по кредита била 31.89 лева. Годишният процент на разходите бил 49.7%. По договора била налице такса за бързо разглеждане в размер на 199.75 лева. Общо дължимата сума по кредита към датата на анекса възлизала на 1,231.64 лева. Главницата по кредита била получена от ищцата на 08.09.2023 г.., като сумата следвало да бъде върната на 04.10.2023 г.

В исковата молба се сочи, че съгласно т.4.2 от Общите условия на ответното дружество кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане била допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му. Съгласно т. 4.3 от общите условия на ответника, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 (петнадесет) минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не можел да бъде държан отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на Кредитополучателя (например при изключен мобилен телефон).Кредиторът се задължавал да изпълни услугата в първия възможен момент. Съгласно т.4.4 от Общите условия за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга посочена в специалните условия на договора за кредит била включена в Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница. Съгласно т.4.5 от Общите условия допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не била задължително условие за отпускането на сумата по заявения Кредит и не увеличавала възможностите на кредитополучателя да получи кредит. Съгласно т. 9.1 от ОУ на ответното дружество кредитополучателят заплащал на кредитора лихвата за предоставяне на кредита в зависимост от срока и сумата по договора за кредит. Лихвата за предоставяне на кредита оставала непроменена през целия срок на договора. Точната сума на лихвата била посочена в специалните условия на договора за кредит. Начинът за изчисляване на годишната лихва за предоставяне на кредита била на база 365 дни в годината, състояща се от действителния брой дни във всеки месец, като лихвата за предоставяне на кредита била дължима на датата на погасяване, посочена в специалните условия .

Ищецът счита, че уредената такса за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредита представлява установено задължение на заемодателя, свързано с предоставянето и управлението на кредита, а съгласно чл. 10а, ал.

2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Процесната клауза била недействителна и поради противоречие с чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК. Към 2 момента на сключването на процесният анекс /08.09.2023 г./ законната лихва за забава била 13,53%, поради което максималният размер на ГПР бил 67,65 %.

Ищецът счита, че така уговорен, размерът на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Към датата на сключване на анекса 08.09.2023 г., основният лихвен процент е 3.53 %, от което следва, че размерът на законната лихва е 13. 53 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава три пъти законната лихва. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 40. 96 % годишно надхвърля повече от 3 пъти законната, което било в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва. Ето защо клаузата уреждаща възнаградителната лихва по договора накърнявала равноправието между страните, противоречала на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран насрещен иск от ответника за осъждането на С. Г. В. да заплати на ВИВУС.БГ ЕООД сумата от 1031,89 лева, представляваща непогасено задължение по Договор за кредит № ** г. и Анекс към същия, от които 1000 лева - главница и 31,89 лева договорна лихва за периода от 04.09.2023г. до 04.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на насрещния иск. Първоначалният ответник посочва, че на 04.09.2023 г. между „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с ЕИК ** като Кредитодател и С. Г. В. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния договор, кредитодателят предоставя на кредитополучателя сума в размер на 600 лева (шестстотин лева), представляваща главница по кредита. Кредитът бил за период от 30 дни и е с падежна дата 04.10.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита били: договорна лихва в размер на 20.22 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 141.78 лева Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, бил на стойност 762 лева. С. Г. В. се е възползвала от правото си да изтегли допълнителна сума към вече отпуснатата й такава, като за тази цел бил сключен АНЕКС за допълнителна сума от дата 08.09.2023 г. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ** г. По силата на цитирания Анекс, й отпуснати допълнителни 400 лева - главница по кредита. Така общата дължима сума, която следвало да заплати на падежната дата - 04.10.2023 г. била 1231.64 лева, от които: главница - 1000 лева, договорна лихва 31.89 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга бързо разглеждане - 199.75 лева. С настъпване на падежната дата - 04.10.2023 г., ищцата е била задължена да изплати задължението си в пълен размер. Към 17.11.2023 г., С. Г. В. не била правила плащания по кредита за погасяване на задължението си към „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

Първоначалният ответник оспорва предявения от С. Г. В. иск за прогласяване за недействителен Договор за кредит № ** г. и Анекс като неоснователен. ВИВУС.БГ ЕООД предоставило потребителски кредит, който 3 не бил на вноски и единствено за срок от до 30 дни. Това означавало, че при отпускане на заетата по процесния договор сума, всеки кредитополучател, включително ищцата, има едно цяло неделимо и дължимо плащане, което води до пълно погасяване на задължението по договора за кредит. В съответствие с характеристиките на потребителския кредит на Дружеството и съобразно изискванията на ЗПК, ЗПФУР, както и съгласно чл. 66 от ЗЗД, „ВИВУС.БГ“ ЕООД не можело да бъде принудено да приеме изпълнение на части. Всички параметри по процесния кредит били надлежно описани в специалните условия по договора и има само една очаквана дата на погасяване, респективно само едно плащане, което при пълно и точно изпълнение, се счита за пълно погасяване по договора за кредит.

Специалните условия ясно посочвали какъв е Годишният процент на разходите, изразен в проценти - 49.7 %, както и какъв общият размер на всички дължими на падежната дата суми. В процесния случай общо дължимата на падежа сума след сключване на Анекса била 1231.64 лева, в която сума били включени главницата, договорната лихва и таксата за Бързо разглеждане. Обстоятелството дали така посоченият ГПР отговаря на законовите условия, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК бил относим към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касаел действителността на клаузата, която урежда таксата, което не влече след себе си недействителност на целия договор. Първоначалният ответник се позовава на Т.7 от Общите условия според която в ГПР са включени лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, известни на Кредитора и дължими от кредитополучателя, но не включва разходите, които кредитонолучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Неоснователно било твърдението, че ищцата не е разполагала с достатъчно ясна информация относно данните, използвани при изчисляване на размера на ГПР. В договора за кредит бил посочен фиксиран лихвен процент в размер на 40,97 %.,а Т. 9.1 от приложимите ОУ гласяла, че лихвата е изчислена на база 365 дни в годината.

Размерът на лихвения процент на ден се изчислявал като се раздели посочения в договора лихвен процент за срока на кредита на броя на дните в годината - 365 и по този начин се получавал дължимия лихвен процент на ден.

Ответникът оспорва евентуално предявените кумулативно съединени искове като неоснователни. Посочва, че единствен обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е действащото правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което не било нарушено. В обхвата на така предвиденото ограничение законът не предвиждал ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага задължителни такива. В този смисъл, спазването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК не изключвало определяне на договорна възнаградителна лихва от 50 %. ако тя е единственият начисляван на потребителя разход от обхвата на ГПР, както е дефиниран по чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Ответникът сочи, че по съществото си таксата бързо разглеждане представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставя на кредитополучателя преди сключването на договора и която услуга няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до определянето на размера и заплащането на 4 възнаграждението за ползване на предоставения паричен ресурс. Тази такса следвало да възмезди усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки, технически и финансов ресурс, като в рамките на до 15 минути се извършват всички необходими проверки на данни и декларирани обстоятелства, които стандартно се осъществяват в рамките на до 7 дни от получаване на искането за отпускане на кредит. Тези такси нямали задължителен характер, за разлика от общите разходи по кредита, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Процесният договор за потребителски кредит бил съобразен изцяло по форма и съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК.