Решение № 379 от 13.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Стара Загора, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20245501000438 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Я. Х. И. против решение № 264/17.05.2024г., постановено по гр.д. № 1003/2023 г. по описа на Районен съд – К., с което е признато за установено, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по отношение на „Е.Б.ЕС.“ ЕАД, че Я. Х. И. дължи на „Е.Б.ЕС.” ЕАД – гр. П. сумите: 751,43 лв., представляващи стойността на доставена на потребителя електрическа енергия за периода от 03.04.2022 г. до 02.08.2022 г.; 28,86 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 21.05.2022 г. до 28.11.2022 г. и законната лихва върху главницата от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1879/30.12.2022 г., по ч. гр. дело № 3047/2022 г. по описа на РС - К..

Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Направено е искане същото да се отмени и да се отхвърли предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който 1 въззиваемото дружество е взело становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Направено е искане да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, установи:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 3047/2022г. по описа на Районен съд - К., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 21879/30.12.2022г. в полза на „Е.Б.ЕС.” ЕАД против Я. Х. И., за сумата 751,43 лв. – главница, за доставена електрическа енергия за периода от 03.04.2022 г. до 02.08.2022 г., 28,86 лв. - лихва за забава за периода от 21.05.2022 г. до 28.11.2022 г. и законна лихва върху главницата от 29.11.2022 г.

- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 75 лв. – разноски по делото, от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 415 от ГПК е подадена настоящата искова молба Ищецът „Е.Б.ЕС.” ЕАД моли съда, да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на „Е.Б.ЕС." ЕАД към Я. Х. И., както следва: 751,43 лв. (седемстотин петдесет и един лева и четиридесет и три стотинки), представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 03.04.2022 г. до 02.08.2022 г.;

28,86 лв. (двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи стойността на законната лихва за забава за периода от 21.05.2022 г. до 28.11.2022 г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 29.11.2022 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените разноски в заповедното и първоинстанционното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Н.

К. от АК-Стара Загора, в качеството му на особен представител на ответника Я. Х. И., ЕГН **********. Заявява, че оспорва изцяло предявения иск и моли 2 същия да не бъде уважаван. Посочва, че видно от представените документи, през 2013 г. ответникът е подал заявление за изключване от електроразпределителната мрежа, като по делото няма данни същият да е присъединяван отново.

Безспорно се установява по делото, че ответникът Я. Х. И. е клиент на ищцовото дружество, потребител на електроенергия с кл. № ****, предоставена в жилището му на адрес – с. Я.С., общ. К. с ИТН: ****.

Видно от заявление № 1120079662/01.03.2023 г. до “Е.Б.ЕС.“ ЕАД, Я. Х.

И. е поискал временно да се изключи електрозахранването по негово желание, като е заплатил следващата се такса.

При извършената проверка в електроразпределителното и електроснабдително дружество, вещото лице от назначената съдебнотехническа експертиза е установило, че на 27.03.2013г. е подадено последващо заявление, , с което се иска последващо включване на процесния обект към електрозахранването.

От представената по делото справка препис-извлечение от сметка, издадена от “Е.Б.ЕС.“ ЕАД се установява, че за отчетен период 03.04.2022 г. до 28.11.2022 г. за горепосочения имот е консумирана електрическа енергия на обща стойност: 751,43 лв. – главница, като е начислена законна лихва за периода 21.05.2022 г. до 28.11.2022 г. в размер на 28,86 лв.

По делото са представени копия от фактура № 1269623205/09.05.2022 г. за клиентски номер ****, за отчетен период 03.04.2022 г.- 02.05.2022 г. на стойност 165,29 лв.; фактура № 1271251512/09.06.2022 г. за клиентски номер ****, за отчетен период 03.05.2022 г.- 02.06.2022 г. на стойност 325,41 лв. и фактура № 1272870908/09.07.2022 г. за клиентски номер ****, за отчетен период 03.06.2022 г.- 02.07.2022 г. на стойност 466,66 лв, и трите за адрес: 6137 с.Язовир, селище.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че няма монтирано СТИ за процесния обект. От деловодната справка, предоставена от ищеца, вещото лице е установило, че са налице заявления за изключване вх. № 1120079662/01.03.2013г. и последващо за включване на процесния обект към електрозахранването за 27.03.2013г.

Вещо лице в открито съдебно заседание заявява, че видно от 3 приложените фактури в деловодната справка за процесния период 03.04.2022 г. до 02.08.2022 г., клиентският номер и ИТН съвпадат с тези, които собственоръчно ответникът е попълнил в молбата за изключване на захранването от 01.03.2013 г. Във фактурите има справка с детайлна информация за консумираната ел. енергия. В нея са отчетни показанията по дневна и нощна тарифа, разбити по месеци. Стойностите на потребената електроенергия се изготвят на база показанията на електромера. Това показва, че към обекта е осигурен достъп и е присъединен към електроразпределителната мрежа за съответния период. Предоставената мощност, видно от същата детайлна справка от фактурите, е посочена 10.000 кВт, което според експерта е напълно достатъчно, за да покрие тази консумация. За едно стандартно домакинство е 3, 6 или 10 кВт, дори е завишена мощността за обикновен жилищен обект. По-високата консумация се отдава на това, че сградите са стари, и няма изолация. Електромер е съществувал, но е демонтиран. Практиката е, че след като този електромер не е нужен се прехвърля на друг обект.

При така установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:

Съгласно чл. 92 ЗЕ страни по сделката с електрическа енергия са дружеството краен снабдител на електрическа енергия и краен клиент. В случая не е спорно, че ищецът е доставчик (краен снабдител) на електрическа енергия и свързаните с нея услуги на територията, в която се намира обектът.

Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, ако не са договорили различни условия от общите.

За да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор.

Видно от разпоредбата на чл. 98в ЗЕ отношенията между страните възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството "клиент" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, където е посочено, че "краен клиент" е клиент, който купува 4 електрическа енергия или природен газ за собствено ползване.

В случая е безспорно, че се касае за доставка на електрическа енергия за битови нужди и следователно ответникът следва да има качеството на потребител/ по смисъла §1, т. 42 от ДР ЗЕ, където е посочено, че "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

В настоящия случай е безспорно установено, че Я. Х. И. има качеството на потребител на електроенергия за имот, находящ се в с.К., местност Я. № 3, с ИТН **** и клиентски № ****. Следователно като потребител има задължение да заплаща на продавача стойността на консумираната ел. енергия веднъж месечно в 10-дневен срок от издаване на фактурата, с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия. Поради това въззивният съд приема, че в процесния период между страните е съществувало облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия и следователно ответникът Я. Х. И. дължи претендираните суми.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото Я. Х. И. следва да заплати на „Е.Б.ЕС.“ ЕАД направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 400 лв.

Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от особения представител същият не дължи внасяне на държавната такса, а задълженото лице е представляваната от него страна. Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна, съобразно изхода на делото.

Ето защо, тъй като подадената въззивна жалба е неоснователна, то дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 37,50 лв. следва да бъде възложена в тежест на Я. Х. И..

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 264/17.05.2024г., постановено по гр.д. № 1003/2023 г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА Я. Х. И., ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Я.С., общ. К., да заплати на „Е.Б.ЕС.“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ****, направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА Я. Х. И., ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Я.С., общ. К. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер на 37,50 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6