Решение № 1175 от 06.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. Варна, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110202193 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0002972/03.06.2024 г., издадено от Началник на ОО "АА" – Варна, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП на Д. М. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 43, т. 2 б. "б" от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. Приложение 5, Част 1, т. 2.1.1 от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

С жалбата и в с. з. се поддържат конкретни аргументи за неправилност 1 и незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление, като се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител не изразява становище отделно от изложените в съпроводителното писмо, където оспорва жалбата и размерът на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 08.04.2024 г. в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 184, в контролнотехнически пункт, притежаващ Разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС № 1284, жалбоподателят като председател на комисия за извършване на периодични техничесдки прегледи за проверка на техническата изправност на МПС марка и модел "Фолксваген Поло" с рег. № ********** от категория М1, със заключение на комисията – "Допуска се ППС да се движи по пътищата отворени за обществено ползване", като не е следил за пълно обемното провеждане на периодичния преглед, допускайки извършването на същие в нарушение на изискванията определени в 2

Приложение 5 част I, т. 2.1.1 от НаредбаН-32/16.12.2011 г. на МТИТС и Технологичната карта, а именно, при проверката за състоянието на кормилния механизъм, не е завъртяно кормилното колело от едно крайно положение до друго крайно положение докато ППС-то е било над канал, така, че колелата да не докосват повърхността или са върху въртящи опори, като техническите неизправности по тази точка са класифицирани като "мнего сериозни" и "опасни", тъй като влияят пряко на безопасността на движение на ППС.

За извършения преглед и издаден протокол № 35042980/08.04.2024 г. със заключение: "Допуска се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. АУАН е съставен на 16.04.2024 г. на база видеозапис на извършения преглед, като нарушението е квалифицирано по чл. чл. 43 т. 2 б"б" от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

Това съдържание на АУАН и НП не индикира на допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на наказания субект и затрудняващи до степен на невъзможност контролните правомощия на съда да провери правилността на установените от наказващия орган фактически положения и правни норми.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация.

3

Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно наказателен процес, т. е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.

В този смисъл са и задължителните указания на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия 4 правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

В конкретния случай в АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на контролния орган, че жалбоподателят, в качеството си на председател на комисия, не е извършил преглед за проверка на техническото състояние на пътното превозно средство, при спазване на изискванията на т. 2.1.1 – кормилно управление от част I на Приложение № 5. В случая не се твърди, че не е извършен преглед на техническото състояние на кормилния механизъм, а се твърди, че това не е сторено по описания в изискванията определени в Приложение 5 част първа т. 2.1.1 от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС /Наредбата/.

От текста на цитираната таблица на Приложение № 5 е видно, че т.

2.1.1 съдържа множество конкретни хипотези, като липсва каквато и да било конкретика на кое от изискванията /общо пет на брой/ проверяваното ППС не е отговаряло. Това безспорно не е попречило на АНО да квалифицира нарушението като "сериозно" или "опасно", без да посочи за каква неизправност на автомобила се твърди, че е имал. Липсват данни да е извършван и последващ технически преглед на процесния автомобил.

Съдът споделя разбирането, че в конкретния случай е налице нарушение на правото на защита на въззивника, доколкото са описани множество нарушения, а е наложено едно наказание, неизвестно за кое от тях.

Описани са множество изпълнителни деяния, а именно:

5

1. Въззивника дал заключение "Дописка се ППС да се движи по пътищата отворени за обществено ползване – съставляващо нарушение на чл.

43а ал. 1, т. 6 от Наредбата

2. Въззивника не е следил за пълнообемното провеждане на периодичен преглед – нарушение на чл. 43, т. 2 от Наредбата 3. Въззивника е допуснал извършването на проглед в нарушението на изискванията на Наредбата – съставляващо нарушение на чл. 43, т. 2 б. "б", като е описано нарушение на методиката за извършване на проверката а не на самата Наредба.

По описания начин на практика жалбоподателят се поставя в невъзможност да обори отправеното спрямо него административно обвинение, а съдът се поставя в невъзможност да установи релевантната фактическа обстановка, следва да установява потенциално извършени нарушения с изцяло неизяснено съдържание.

Допуснатия порок при описание на съставомерните признаци на вмененото административно нарушение е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено административно обвинение.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически 6 положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на без противоречиво изложение на съставомерните факти обаче единственото правомощие на съда е да отмени НП.

Следва да се посочи, че съгласно чл.18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Съдебното практика по приложението на тази норма е категорична, че същата е императивна, не предвижда изключения и като процесуално административно наказателна норма не подлежи на разширително и стеснително тълкуване.

При извършването на няколко административни нарушения от един деец в условията на реална съвкупност, приложима е разпоредбата на чл.18 от ЗАНН и за всяко отделно административно нарушение следва да се наложи отделно административно наказание, както е и в процесния случай. / в този смисъл ТР № 13 от 20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд/.

В тази насока е и практиката на Административен съд – Варна, / по КАНД №1344/2025 г., КАНД № 319/2024 г., КАНД № 2343/2022 г., КАНД №1592/2022 г. и др./.

По направените разноски:

При този изход на спора, на основание чл. 63д. ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 495, 00 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за 7 изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че уговореният и заплатен размер от 495.00 /четиристотин деветдесет и пет/ лева близо до границите на предвидения минимум и съответства на предвидено в чл. в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес над 1 000.00 /хиляда/ лева. Поради това следва да се присъди целия претендиран размер.

Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация", като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал. 2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.