Присъда № 47 от 13.07.2021, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 47 от 13.07.2021г. по НОХД№1165/2021г. по описа на РС-гр. Плевен.

Обвинението е против Д. В. Д. от с.***, *** за това, че на 22.10.2019 година в с. ***, област Плевен, се заканил с убийство с думите „Ще дойда да ти махна главата и ще те гръмна“ спрямо Г. АНДР. ТР. от същото село и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

С решение №66 от 10.06.2021г. Плевенски окръжен съд отменя присъда №260032 от 02.04.2021г., постановена по НОХД №697/2020г. по описа на Районен съд-Плевен и връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимият Д. В. Д., редовно призован, се явява лично и с адвокат Л.И., не признава вината си, съжалява за „арогантното си поведение“.

Адвокат Л.И. пледира, че заканите от страна на Д., не са били реални, поради което моли подсъдимият Д. В. Д. да бъде признат за невинен и да бъде оправдан. Твърди, че действията на доверителя му са „били укорими в този ден, с оглед възрастта“ на пострадалия, към когото е „отправял някакви обидни изрази, които се оказали верни“. Моли да бъде отхвърлен и предявения граждански иск.

Гражданският ищец Г. АНДР. ТР., уведомен от предходно заседание, явява се лично. За него се явява адвокат П.Д. с пълномощно. Предявен и е приет е за разглеждане граждански иск от Г.Т. в размер на 12000 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвиненията срещу подсъдимия, със същата фактическа обстановка и правна квалификация. Прокурорът счита, че обвинението е доказано несъмнено от събрания по делото доказателствен материал, като в подкрепа на този си извод излага подробни съображения за виновност на подсъдимия.

Прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца, изтърпяването, на което да се отложи за срок от три години,

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Подсъдимият Д.Д. живее в с. ***, област Плевен, като притежава законно ловен полуавтомат „МР 153“, кал. 12x76 и пистолет „ТТ“, кал.

7,62x25, въз основа на издадени разрешителни от органите на полицията.

Пострадалият Г.Т. живее в същото населено място, като двамата с подсъдимия се познават. Подс. Д. от години има проблем с Т., защото последният работи в Кметството на с. ***, въпреки че бил пенсионер. На 22.10.2019 година, за времето от 16.30 до приключване на събитието, полицейски служители от РУ-Пордим - свидетелите Ил. Б. Цв. и М. Д. П., били назначени за охрана на масово мероприятие в с.***, във връзка с предизборно събрание на един от кандидатите за кмет на селото. Двамата св. полицейски служители стояли извън сградата на читалището, където се 1 провеждало мероприятието и разговаряли с подсъдимия Д.. Около 17.30ч., още преди да приключи събитието, постр. Г.Т. напуснал сградата на читалището. Св. П. го попитал какво става, а постр. Г.Т. отвърнал, че не може да понася повече случващото се на събранието. В този момент подсъдимият Д.Д., „без е провокиран с нищо“ се нахвърлил вербално, а след това и физически срещу Т. с думите: “Педераст, ти докога ще работиш в кметството? Маймуно мръсна!“ Двамата полицейски служители незабавно отправят забележка на подсъдимия, но въпреки това, той посяга, през двамата полицаи, с ръка към пострадалия, като е блокиран от страна на св. МлПИ П. и успява само да закачи по рамото пострадалия. Двамата полицейски служители от РУ-Пордим - свидетелите Ил. Б. Цв. и М. Д. П. започват да предприемат незабавни действия по предотвратяване на ескалация на ситуацията. Св. П. отстранява подсъдимия в една посока, а св. Ц. отстранява пострадалия в друга. Въпреки това, подсъдимият продължава с агресивното си поведение срещу постр. Т., като като освен обидни думи отправя спрямо него и следната закана: „ Няма да те пазят полицаите цяла нощ! „Ще дойда да ти махна главата и ще те гръмна“. Подсъдимият Д. незабавно е предупреден да не отправя заплахи и му е разяснена наказателната отговорност за това от двамата полицейски служители. Тъй като тонът на подсъдимият бил доста висок, към мястото на инцидента започнали да се присъединяват и други от присъстващите около и в сградата. От читалището излизат и синовете на подсъдимия – св. **** и А.Д.и, чули вътре гласа на баща си. Постр Т. припомнил някакъв инцидент със счупено от страна на синовете на подсъдимия стъкло на прозорец на селското читалище. Впоследствие на подсъдимия и пострадалия е разпоредено да се разотиват по домовете си.

Още същият ден подсъдимият се връща на мястото на инцидента и се извинява на Св. П. за поведението си. След известно време се извинява и на св. Ц.. Постр. Т. се прибрал в дома си силно обезпокоен, че подсъдимият може да изпълни заканата си, тъй като знаел, че подсъдимият притежава огнестрелно оръжие, дори виждал преди време същият да си служи с него в нарушение на закона. На следващия ден Т. подал жалба в Районна прокуратура-Плевен за инцидента. По случая била извършена проверка и образувано настоящето досъдебно производство.

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност писмените и гласните доказателства, събрани по настоящото производство. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Д. П. и Ил. Б. Цв.. Всички те са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви относно главните факти и обстоятелства от предмета на доказване и подкрепени от останалия доказателствен материал, в частност писмените доказателства. Съдът не намери основания да не кредитира изяло показанията единствено и само на тези свидетели, тъй като те са полицейски служители от РУ-Пордим, изпълняващи служебните си задължения. Не се изтъкнаха никакви доводи в подкрепа на това някой от тях да се опитва да свидетелства в полза или ущърб, на която и да е от страните в процеса. Тук следва да се посочи и твърдението на адв. И., че „с оглед авторитета на полицейските служители и показанията, които дадоха те“, са налице „очевидно доказателства, които не могат да бъдат прескочени по никакъв начин.“

2

Съдът кредитира с огромна степен и показанията на постр. Г. АНДР.

ТР., доколкото не противоречат на останалите събрани доказателства по делото и приетата от съда фактическа обстановка, тъй като не всичко, заявено от постр., бе безспорно доказано. Например, безспорно се доказа, че пострадалият е намесил и стар случай със синовете на подсъдимия в разразилият се инцидент, който факт бе отречен от него.

Съдът счита, че не следва да се кредитират въобще показанията на св.

Г.М., тъй като същите са изключително вътрешно противоречиви, объркани и непоследователни, противоречат и на останалите събрани доказателства по делото и най-вече този свидетел на няколко пъти дава коренно различни по съдържание показания на досъдебното и съдебното производство. Според съда, възниква основателно съмнение в достоверността на тези показания, което не може да бъде преодоляно по никакъв начин. Още по-невъзможна става ситуацията с тези показания, след прочитането на дадените от този свидетел такива на досъдебното производство, заради което са изготвени и две съдебно-почеркови експертизи от в.л. Георгиев, с които се доказва безспорно пълната недостоверност като свидетел на св. М. и абсолютната невъзможност да бъдат използвани нейните показания в настоящото производство.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на св. И.А., В.Д., Шабан И. и А.Д. дотолкова, доколкото не противоречат на останалите събрани доказателства по делото и приетата от съда фактическа обстановка.

Следва да се посочи фактът, че всички тези свидетели, дори синовете на подсъдимия - **** и А.Д.и, потвърждават за отправената от страна на подсъдимия закана спрямо пострадалия.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, доколкото не противоречат на останалите събрани доказателства по делото и приетата от съда фактическа обстановка. Обясненията на подсъдимия също подкрепят в известна степен приетата от съда фактическа обстановка. В обясненията си подсъдимият не отрича, че поведението му е било „арогантно“. Признава, че не е бил обиден лично с нищо от пострадалия, но, въпреки това, го е нарекъл педераст, че е посегнал към него с ръка, че се е заканил към него, че ще му махне „тиквата“ Признава, че притежава и бойно и ловно оръжие и че се е извинил на полицейските служители за поведението си след случая.

В хода на разследването е назначена и съдебно – психиатрична експертиза, от заключението на която се установява следното.

- Св. Г.Т. е могъл правилно да възприема факти и събития от реалността, запаметява и понастоящем да ги възпроизвежда, т.е. да дава достоверни показания.

- На 22.10.2019г. по време на инкриминираното деяние Г.Т. е изпитвал нормалпсихологично разбираем страх в отговор на конкретен стимул, който е възприет като риск за здравето и живота му. Понастоящем него се разкриват данни за изразени травматични психични преживявания, връзка с насилие в минало време, които повлияват на общото функциониране.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в хода на съдебното следствие е доказано по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Д. В. Д. на 22.10.2019 година в с. ***, област Плевен се заканил с убийство с думите „Ще дойда да ти махна главата и ще те гръмна“ спрямо Г.

АНДР. ТР. от същото село и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с действие от подсъдимият с думите: „Ще дойда да ти махна главата и ще те гръмна“, които е изрекъл спрямо Г. АНДР. ТР.. По този начин подсъдимият безспорно е извършил закана с убийство, като тази закана е била в състояние да възбуди основателен страх за осъществяването й. Събрани бяха предостатъчно непротиворечиви доказателства в подкрепа на това, че тази закана е била в състояние да възбуди основателен страх за осъществяването й. На първо място това са думите на подсъдимия, предшестващи заканата – „Няма да те пазят полицаите цяла нощ!“, които думи бе безспорно доказано, че също е отправил към пострадалия. На второ място са показанията на пострадалия, които съдът счита за автентични и неподправени в тази насока. Пострадалият твърди, че избягва да слиза до центъра на селото, защото изпитва страх от подсъдимия, получил е и високо кръвно налягане след престъплението, Тези показания са подкрепени изцяло от заключението на в.л. Т.. На трето място, но не и по важност, са показанията на РИ на град *** – св. Ц.. Той категорично заявява, че „Д.Д. е в състояние да изпълни заканите и заплахите си, тъй като от години има негативно отношение към Г.Т.… Отношението на Д. към обществото е възмутително и с постъпката си накърнява моралните ценности. Въпреки направеното предупреждение към Д., същият продължи с арогантен тон да изразява своята неприязън към Г.Т..“ Св. Ц. заявява също, че пострадалия се е разтреперил и уплашил след престъплението. Добавя и факта, че постарадалият живее с баща си и сестра си, докато подсъдимият е по-млад и „има двама големи синове“, докато пострадалият реално е „сам“.

От субективна страна, деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при наличие на пряк умисъл. Той е съзнавал общественопасния характер на деянието, съзнавал е, че се заканва с убийство на пострадалия, че осъществява поведение, с което у пострадалия се формира основателен страх от осъществяване на заканата.

Съдът индивидуализира наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление в рамките на санкцията, предвидена в закона, ръководейки се от разпоредбите на общата част на наказателния кодекс, отчитайки степента на обществена опасност на престъплението и на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съобразно чл. 54, ал. 1 от НК.

Смекчаващите отговорността обстоятелства по отношение на обвиняемия са чистото му съдебно минало и добрата характеристична справка, напредналата възраст, изразеното съжаление на полицейските служители и проявената самокритичност в съдебно заседание.