Решение № 19692 от 29.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19692 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110135870 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 02.12.2022 г., от С. П. В. против (фирма) С. А., Париж, Франция, рег. № *****, чрез (фирма).“ – клон България, с искане Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 17309160/03.10.2019 г. да бъде прогласен за нищожен, като противоречащ на разпоредби на ЗПК, както и ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1585,64 лева, представляваща сбор от недължимо платена над дължимата главница по договора по кредита от 6000 лева сума.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 17309160/03.10.2019 г., по силата на който ответното дружество отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 6000 лева.

Страната поддържа, че кредитополучателят следвало да заплати такса „ангажимент“ в размер на 210 лева и „застрахователна премия“ в размер на 1310,40 лева, като условие за получаване на кредит. В исковата молба са изложени съображения, че процесният договор е недействителен, като противоречащ на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като съдържанието му е изписано на шрифт по-малък от 12 p t . На следващо място ищецът поддържа, че съглашението е нищожно, тъй като противоречи на изискването по чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК за посочване на договорения лихвен процент. В допълнение е отбелязано, че процесната сделка се явява недействителна и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като съществува неяснота относно начина на формиране на годишния процент на разходите.

Страната поддържа, че макар в съглашението формално да е посочен ГПР в размер на 47,60 % не е ясно по какъв начин е определена общата за връщане от потребителя сума в размер на 11705,85 лева. В исковата молба са изложени доводи, че процесният договор е недействителен, тъй като липсва погасителен план, съдържащ последователността на разпределение на вноските между различните пера по задължението. Ищецът поддържа, че уговорките за заплащане на „такса ангажимент“ и „застрахователна премия“ касаят услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита, което от една страна е забранено, а от друга е налице противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в съглашението не съдържа информация относно вида и действията, за които са начислени таксите. В исковата молба са изложени съображения, че с договора е уговорен прекомерен 1 размер на разходите по кредита във вреда на потребителя, като на практика ищецът следвало да върне сума в двоен размер на това, което е получил в заем. С молба-уточнение от 02.12.2022 г. ищецът поддържа, че при нищожност на договора за кредит потребителя дължи връщане на „чистата сума“, т.е. отпуснатата в заем сума. Страната излага твърдения, че общо заплатената от потребителя сума по съглашението възлиза на сумата в размер на 7585,64 лева, поради което ответникът дължи връщане на сумата в размер на 1585,64 лева, като получена без правно основание, в която сума е включена и заплатената „такса ангажимент“. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени твърдения, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на процесния договор за кредит, съдържанието на който е съобразено с императивните изисквания на ЗПК. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че текстът на съглашението е изписан на шрифт Garamond размер 12, като договорът съдържа всички съществени елементи на правоотношението, като за потребителят изначално е ясно какъв е размерът на отпусната в заем сума и каква сума следва да бъде върната на кредитора. В подадения отговор са изложени доводи, че на база размер на отпуснат заем и обща стойност на плащанията кредитополучателят може да разбера какво е оскъпяването по заема в абсолютна стойност, без дори да прилага посочения в контракта ГПР, от което следва, че не може да става дума за неяснота относно основни елементи от правоотношението.

Процесуалният представител на страната излага доводи, че уговореният ГПР по договора в размер на 47,60 % е в рамките на законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, от което категорично следва, че клаузата по уговарянето му не е неравноправна. В подадения отговор са изложени твърдения, че стойността, целта и начина на удържане на дължимата от потребителя „такса ангажимент“ са ясно разписани в договора, като кредитополучателят е бил предварително уведомен за всички разноски по кредита, включително дължимата такса, поради което е имал възможност да прецени дали да встъпи в кредитно правоотношение с ответника. Процесуалният представител на страната оспорва поддържаните от ищеца твърдения, че заплащането на застрахователна премия представлява възнаграждение по управление или усвояване на кредита. В подадения отговор са изложени твърдения, че застрахователната премия представлява възнаграждение за застрахователите за осигуреното от тях застрахователно покритие по сключената чрез посредничеството на ответника застраховка „Защита на плащанията“. Процесуалният представител поддържа, че за условията по застраховката на потребителя е предоставен предварително Информационен документ за застрахователния продукт, както и допълнителна информация съгласно Кодекса на застраховането. В подадения отговор са изложени твърдения, че съгласно чл. 337, ал. 2 КЗ застрахователен посредник, който е получил плащане на премия или вноски по застраховка е длъжен да уведоми застрахователя за получената сума, както и да я преведе на застрахователя. От изложеното следва, че ответникът не дължи заплащане на внесени от ищеца застрахователни премии, тъй като същите са преведени в полза на застрахователя, респ. кредитната институция не се е обогатила с тях. По изложените съображения е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като сторените от дружеството съдебни разноски в производството да бъдат възложени в тежест на ищеца.

По делото е постъпила молба от (фирма), в която са изложени твърдения, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на (фирма).“ – клон България, по силата на което приобретателят (фирма) се явява правоприемник на клона, което обстоятелство е надлежно вписано в Търговския регистър на 06.06.2023 г. по партидата на отчуждителя и правоприемника. Предвид изложеното с определение на съда от 20.07.2023 г. приобретателят на търговското предприятие (фирма) е конституиран в процесуалните права на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

2

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 17309160/03.10.2019 г. за нищожен, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от страната основания.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1585,64 лева е да установи при условията на пълно и главно доказване плащане в полза на ответника на посочените в исковата молба суми. В доказателствена тежест на ответника е установи наличие на валидно основание за получаване на процесните суми.

При съобразяване на поддържаните от страните твърдения, на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните по спора е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS – 17309160/03.10.2019 г., по силата на който ответното дружество отпуснало на ищеца паричен заем в размер на 6000 лева, като сумата, която следвало да върне кредитополучателя по съглашението възлиза на 11705,85 лева.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т.20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно действащата към момента на сключване на договора разпоредба на чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните. В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит от една страна под формата на реално предоставяне на парична сума, а от друга страна и под формата на финансиране на услуга – сключване на застраховка. В този смисъл е т.2 от Условията по договора, в която се посочва, че „ размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат, а посочената сума в поле „Застрахователна премия“ се разделя на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. При така постигнатите договорки, настоящият съдебен състав намира, че заплащането на застрахователната премия е част от условията по договора за кредит, поради което приложените Сертификат и Общи условия за застраховка „Закрила на плащанията” съставляват елементи от договора за кредит доколкото кредиторът отпуска в заем сумата необходима за внасяне на застрахователна премия. Ето защо и по отношение на тях трябва да бъдат спазени посочените изисквания на чл.10, ал.1 ЗПК.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът 3 цени като обективно и компетентно дадено се установява, че договорът и общите условия към същия от една страна и застрахователния сертификат и условията към него от друга страна, са изготвени в различен по вид и размер шрифт, а именно текстът на договора е изписан в шрифт „Garamond” в размер 12, а текстът на застрахователният сертификат и условията към него е изписан в шрифт „Arial Narrow” в размер 7. При изслушване на експертизата вещото лице разяснява, че шрифтът на който са отпечатани общите условия към застрахователния сертификат е по-сбит, като разстоянието между буквените и цифрените знаци е намалено.

Предвид изложеното съдът намира, че е нарушено изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, така и на изискването за шрифт не по-малък от 12. По отношение на част от елементите на този договор – застрахователния сертификат и Общите условия това нарушение е дотолкова съществено (шрифт с размер от 7 пункта), че затруднява възможността за запознаване със съдържанието на документа. Доколкото при сключване на договора е допуснато съществено нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, то е налице недействителност на целия договор съгласно чл.