Решение № 7133 от 15.11.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 15.11.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13422 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Д.Х.Е. срещу З.А.Б. с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от травматични увреждания/ в размер на 50000.00 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 2334.80 лв. – разходи за лечение, от които 1500 лв. за имплант за оперативна интервенция, сумата 34.80 лв. потребителска такса, сумата 800 лв. за лечение в болницата, всичките причинени му в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало на 14.11.2013 г. по АМ Хемус при км 57+200 /гр.София-гр.Пловдив/ по вина на водача на лек автомобил Пежо 508 с рег.№ ******- К.Е., поради движение с несъобразена скорост и загуба на контрол над автомобила.

Поддържа твърдения, че в резултат на описаното застрахователно събитие са му били причинени травматични увреждания, които са довели до болки и страдания. Въпреки проведеното лечение, здравословното му състояние не било възстановено. Поддържа твърдения, че е направил разходи за лечението, които възлизат на исковата сума.

Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка ГО на виновния водач към момента на настъпване на събитието.

В подадената допълнителна искова молба ищецът поддържа своите правни и фактически доводи и фактически твърдения. Оспорва възраженията на ответника. Допълва исканията за събиране на доказателства.

В срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява становище по исковете. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличие на валидна застраховка ГО към датата на ПТП за лекия автомобил Пежо 508 с посочения регистрационен номер. Оспорва вината на водача, механизъм на ПТП.

Оспорва исковете, като завишени по размер. Оспорва наличие на причинна връзка между описаните травматични увреждания и събитието. Оспорва претенцията за акцесорното вземане, като неоснователна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди /болки и страдания от травматични увреждания/ в размер на 50000.00 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 2334.80 лв. – разходи за лечение, от които 800 лв. за имплант за оперативна интервенция, сумата 34.80 лв. потребителска такса и др. разходи, всичките причинени му в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП.

Чрез представените в производството писмени доказателства – част от досъдебно производство № 430/2013 г. по описа на РУП гр.Септември, между които протокол за оглед на местопроизшествие от 14.11.2013 г., скица и албум на местопроизшествието и постановление за прекратяване на наказателното производство от 14.01.2014 г. на РП Пазарджик се установява, че на 14.11.2013 г. сутринта по АМ Тракия, на км.57-ми в посока гр.София-гр.Пловдив е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил Пежо 508 с рег.№ ******-К.Г.Е., в резултат на което е пострадал пътник на предна дясна седалка в автомобила – Д.Х.Е.- ищца в производството.

Чрез констатациите на приетата в производството САТЕ на в.л. доц.д-р инж.А.А. се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм: На 14.11.2013 г. сутринта, по автомагистрала "Тракия“, на километър 57-ми в посока от гр.София към гр.Пловдив се е движил л.а. „Пежо 508" с ДК№ ****** управляван от водача К.Е. със скорост около 146 км/ч, дясната активна пътна лента. Платното за движение било еднопосочно с 3 ленти. Според експерта, най-дясната лента е за принудително спиране и не е активна. Средната лента е дясна за активно движение, а най-лявата е също активна за движение и се използва обикновено за изпреварващите по-бързи автомобили. Асфалтовата пътна настилка е била мокра от преваляване на дъжд. По неизяснени причини автомобилът се отклонил рязко наляво, навлязъл в лявата активна лента и диагонална под ъгъл около 20° и се ударил с предния си ляв ъгъл в лявата мантинела, която от удара се е огънала и деформирала в участък около 19 метра. Автомобилът плъзгайки се, поради еластичността на мантинелата бил отблъснат и насочен диагонал, но надясно. Така той движейки се диагонална надясно по дъговидна траектория с голям радиус изминава 81 метра като пресича дясната и аварийната ленти и напуска платното за движение, навлиза в десния банкет, оставяйки две следи, преминава през десния отводнителен канал и продължава по терена вдясно като разрушава телената мрежеста ограда и след 33,5 метра достига до дере със скатове, което преминава под автомагистралата. Поради денивелацията автомобилът излита от близкия западния скат и със скорост около 85 км/ч, прелита около 15 метра се забива в отсрещния-източния скат на дерето на 2 метра денивелация с предната си дясна част. Тя се деформира силно и се откъсва предното дясно колело на автомобила. След деформациите автомобилът се обръща надясно, ляга на дясна си страна, като се спира на източния скат на дерето с предната си част насочен към пътя. Според АТЕ, прави впечатление, че след удара в лявата мантинела автомобилът се е движил без контрол, изминавайки 115 метра за 3,6 сек, а водачът не е реагирал и направил опит да стабилизира и задържи автомобила върху платното за движение въпреки, че е разполагал с около 2,5 сек време за реакция и действия. Това показва, че и ударът в дясна мантинела е бил достатъчно силен и водачът вероятно е загубил съзнание. Пострадалата пътничка от предната дясна седалка е била пасивен участник в произшествието и не е била в състояние да действа. Тя е седяла на предната дясна седалка, където деформациите са били най-големи.

В с.з. на

10.10.2018 г. експертът по АТЕ допълва, че най-вероятната причина за удара в мантинелата е извършване на някоя маневра – завиване, пристрояване, заобикаляне /пример на локва по пътя и др./. Без да има завиване обаче не е възможно автомобилът да се насочи към мантинелата.

Чрез представените медицински документи и констатациите на СМЕ изготвена от д-р Б. се установява, че в резултат на ПТП на пострадалата са били причинени следните травми: „Диафизарно счупване на голямопищялната кост на лявата подбедрица.“ По своят медико-билогичен характер счупването на големия пищял е довел на ищцата - „трайно затруднение на движенията за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 5 месеца). След проведена предоперативна подготовка и под спинална анестезия пострадалата била оперирана на 15.11.2013г. Извършено било „открито наместване на счупената голямопищялна кост и стабилзиране на костните фрагменти с интрамедуларен заключващ пирон“. Включена била инфузионна, антибиотична, антикоагулентна, седативна и обезболяваща терапия. Според СМЕ, след гладко протекъл следоперативен период и стабилизиране на общото състояние, пострадалата била изписана от болницата на 21.11.2013 г. като лечението й продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи лекарства. В продължение на първите три месеца ищцата не е трябвало да стъпва на левия си крак и да се предвижва с помощта на патерици. След този период тя започнала постепенно да натоварва оперирания крак и в началото на 5-ия месец вече е можела да го натоварва напълно. Започнала да провежда рехабилитация и окончателно състоянието й било възстановено в края на 5-ия месец считано от дена на злополуката.

Полученото счупване на лявата голямопищялна кост довело на пострадалата болки и страдания за срок от 5 месеца, като най интензивни болките били през първите 2 месеца, след което болките са станали периодично явяващи се при продължително натоварване на оперирания крак и при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато ищцата е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства.

Според експерта, към настоящият момент - вече почти 4 години след злополуката ищцата много рядко и за кратко време търпи болки само в зоната на фрактурата.

Здравословното състояние на ищцата по отношение на счупената голямопищялна кост вече е стабилизирано.

В материалите по делото липсват данни ищцата да е претърпяла някакви негативни последици или усложнения от процесната фрактура. Счупената голямопищялна кост на ищцата е зараснала окончателно с добър калус. Движенията на лявата подбедрица са възстановени. Ищцата се предвижва самостоятелно без помощни средства с нормална походка. От извършената операция са останали трайни кожни белези: в горната част на лявата подбедрица - непосредствено под коляното - 6 см. и 4бр. малки белези от където са вкарани заключващите пирони с размери 1 см. на 0,5 см. Ищцата се оплаква от периодични болки, трудно клякане и трудно изкачване по стълби. Оплаква се от „крампи“ които се получеват сутрин и след продължително движение Металният пирон все още не е изваден. Изваждането на металния пирон се осъществява оперативно по преценка на оператора. Тази операция води на ищцата допълнително болки и страдания за срок до 30 дни.

Бъдеща прогноза д-р Б. не дава, тъй като на ищцата предстои нова операция за изваждане на металния пирон, а всяка операция носи определи оперативен риск.

Според СМЕ, ищцата е извършила разходи за: потребителска такса (34,00 лв.), метална остеосинтеза (1,500лв.), за болнична стая (800,00лв.). Посочените разходи на ищцата съвпадат с периода, в който тя е провела лечение на претърпяното счупване от ПТП. Извършените разходи са били правомерно извършени, тъй като НЗОК не заплаща тези разходи свързани с проведената костна операция - оперативни консумативи (метален пирон и винтове) и потребителската такса.

Чрез събраните в производството гласни доказателства – свидетеля Р.Х.Г.- /сестра на ищцата/ преценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК с оглед събраните в производството доказателства се установява, че в резултат на ПТП сестра й била в тежко състояние в болницата в гр.Пазарджик – на носилка със счупен крак.

Лекарите й обяснили, че се налага сложна операция, която не могат да извършат и пострадалата била транспортирана до болница в гр.София, където била извършена на следващия ден. Операцията продължила над пет часа, като й била поставена пластина в крака. След това започнали техните мъки. Десет дни не можела да става от леглото, била на подлога и единствено позволявала на майка си и на нея да я обслужват. През това време и двамата – ищцата и съпругът й провеждали манипулации за забременяване ин витро. Произшествието се отразило негативно и на двамата, както и на плановете им за бебе. Постепенно при раздвижването с патерици имала напъни, които били рискови за бебето. При всяка промяна във времето изпитвала болки. Имала промяна в походката, кракът й бил деформиран и по-различен от другия крак.

В производство се установява чрез представената полица № 01113000705546 валидна от 27.02.2013 г. до 26.02.2014 г. и представената справка от Гаранционен фонд, че към датата на пътното произшествие 14.11.2013 г. за лекия автомобил Пежо 508 с рег.№ ****** управляван от К.Е. е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с посочения срок на действие при З.А.Б.

За да бъде успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено процесното ПТП и застрахователното дружество.