Решение № 15435 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15435 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОБ В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от БОБ В Гражданско дело № 20261110102655 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

И. П. Т. е предявила срещу „С..“ ООД главен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.2 и ал. 4 и чл. 22 от ЗПК, с който се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор за потребителски кредит № .., сключен на 26.07.2023 г., а в условията на евентуалност установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл.

19, ал.2 и ал. 4 и чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на отделни клаузи от договор за потребителски кредит .., сключен на 26.07.2023 г., а именно клаузата на чл. 3, ал.

1, т. 7, регламентираща фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 44, 50 %, и чл. 11, ал. 1, предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 1208, 50 лв. при непредоставяне на обезпечение.

Ищецът твърди, че на 26.07.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит № .. с ответното дружество. Сочи, че размерът на кредита е бил 1200 лв., като е трябвало да бъде върната сумата 1475, 50 лв., но освен това е била предвидена неустойка в размер на 1208, 50 лв., с която общата стойност, която следвало да бъде върната, е била 2684 лв. При това положение в договора е бил посочен годишен процент на разходите в размер на 56, 71 % и годишен лихвен процент в размер на 44,50 %, с 44 погасителни вноски. Сочи, че договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, не отговаря на законовите изисквания за форма и шрифт, както и че не съдържа действителния размер на годишния процент на разходите, тъй като в него е следвало да се включи и предвидената неустойка за непредоставено обезпечение. Излага и доводи за нищожност на самата клауза, предвиждаща заплащане на такава неустойка. По отношение на размера на възнаградителната лихва поддържа, че надвишава трикратния размер на законната лихва, както и двукратния размер при обезпечени кредити, поради което противоречи и на добрите нрави. С оглед на гореизложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че ответникът упражнява правото си на иск при условията на злоупотреба с право и прави искане по реда на чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото производство с гр.д. № 2485/2026 г. по описа на СРС.

1

Оспорва, че е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК, тъй като неустоечната клауза не следва да бъде включена в параметрите на договора за кредит, а последният може да бъде сключен и без нея. Оспорва, че процесната неустойка следва да бъде включена в ГПР, като още към момента на сключване на процесния договор ищецът е бил уведомен за всички възможни суми, с които ще се задължи към ответника. Намира, че клаузата, уреждаща дължимостта на неустойката, е действителна, и същата е уговорена като санкция за неизпълнение на договора при непредставяне на обезпечение, за което обстоятелство ищецът е имал срок от 14 дни за да прецени дали да се откаже от договора по реда на чл. 29 ЗПК. Поддържа, че са спазени всички императивни законови разпоредби.

Сочи, че не е налице противоречие с добрите нрави относно размера на възнаградителната лихва, а освен това към датата на сключване на процесния договор за кредит, законоустановеният максимален размер на годишния процент на разходите е бил 65, 60 %.

Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ГПК вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на твърдените в отговора на исковата молба основания, евентуално, че оспорените клаузи са нищожни на сочените основания.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът с доклада по делото е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че на 26.07.2023 г. между И. П. Т. и „С..“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № .., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1200 лв., както и че в посочения в договора годишен процент на разходите не е включена предвидената в договора неустойка за непредставяне на обезпечение.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит № ../26.07.2023 г., сключен между ищцата като кредитополучател и ответника като кредитодател, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1200 лв. с падеж на последното плащане 29.05.2024 г. при лихвен процент в размер на 44, 50 % и годишен процент на разходите от 56, 71 %. Съгласно договора общият размер на всички плащания се равнява на 1475, 50 лв., която сума следва да бъде върната с общо 44 седмични погасителни вноски. Съгласно чл. 5 страните са се споразумели договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на подробно описани условия. В чл. 11 е посочено, че в случай че кредитополучателят не предостави договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията по договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1208, 50 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в приложение № 1 към договора. В Приложение № 1, представляващо погасителен план вноските за неустойки са посочени заедно с вноските за главница и лихва по кредита. В него са посочени следните вземания: 1200 лв. главница, 275, 50 лв. възнаградителна лихва и 1208, 50 лв. неустойка. Тези вземания са описани и в приложения 2 по делото Стандартен европейски формуляр.

Съгласно чл. 4 от договора с полагането на подписа си в договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в размер на 1200 лв.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

Съгласно удостовереното в договора уговорената сума е била предадена на ищеца, поради което договорът се счита за сключен.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка в полза на кредитора при неизпълнение на това задължение, и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, двама поръчители или банкова гаранция, и тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства.

Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.

Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не 3 съдържа реалния размер на процента на разходите.

Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и понапред, след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.

Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според които за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.