Решение № 241 от 07.07.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 127/2026
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 07.07.2026
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.289 · Граждански процесуален кодекс
- чл.287 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 241 гр. ХАСКОВО, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500127 по описа за 2026 година от ГПК.
Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273 ВЪЗЗИВНИКЪТ – Т. Т. Х. е останал недоволен от
Решение № 382 от 04.12.2025 год., постановено по гр.д. № 209 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е осъден да заплати на „Маверик Еволюшън“ ЕООД – гр.*** сумата в размер на 7 660 лева, представляваща възнаграждения по договор № ** от 01.10.2024 год. и по договор № *** от 01.11.2024 год., като такива, получени на отпаднало основание, поради отказ от изпълнение на задълженията по договорите за подготовка на студенти за целия тримесечен период на обучение, и алтернативно - поради пълно неизпълнение на задълженията му по посочените договори, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 07.02.2025 год. до окончателното изплащане на сумата, поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли изцяло иска, а при условията на евентуалност – да отмени частично решението и намали размера на присъдената сума като прекомерно завишена и несъответстваща на изпълнената част от договорите.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „МАВЕРИК ЕВОЛЮШЪН“ ЕООД – гр.*** – оспорва жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е установено, че на 16.04.2024 год. между М. Я. като физическо лице, понастоящем *** на ищцовото дружество в качеството й на лицензодател и ответника – в качеството му на лицензополучател е сключен договор за предоставяне и правна защита на търговска тайна, по силата на който Я. е предоставила на Х. правото на използване на търговска тайна, включваща трейдинг стратегия на име „МАВЕРИК“, разработена и патентована от лицензодателя, предоставяща се с цел прилагане в личните и професионални трейдинг дейности на лицензополучателя, от страна на който е поето задължението да не разкрива или позволява разкрИ.ето на стратегията на трети лица. С договора лицензодателя се е задължил да предостави на лицензополучателя необходимата информация и обучение за ефективното използване на стратегията.
На 15.05.2024 год. страните по делото са сключили и договор за сътрудничество, по силата на който ищцовото дружество в качеството му на възложител е предоставил на ответника в качеството му на изпълнител ексклузивни права и информация за разпространение на курс за обучение по трейдинг чрез социални мрежи и други дигитални платформи, срещу заплащане на комисионна в размер на 100 евро за всеки клиент, записал се чрез неговия промоционален код и извършил пълното заплащане на курса с цена от 1 200 евро.
Въз основа и в изпълнение на посочените по – горе договори, страните по делото са сключили и процесните два граждански договора с № *** от 01.10.2024 год. и с № *** от 01.11.2024 год., с идентично съдържание, по силата на които ищцовото дружество е възложило на ответника в качеството му на изпълнител, извършването на услуги за подготовка на клиенти онлайн за период от по три месеца, срещу поето от възложителя задължение да изплати на изпълнителя възнаграждения в размери на 3 700 лева и на 3 960 лева, съответно за двата граждански договора, сборът от които формира и цената на предявения иск от 7 660 лева.
Ответникът е поел задължението да изпълни възложената му работа онлайн за периоди от по три месеца. Разпоредбите на чл.14 – чл.17, предвиждат следните основания за прекратяване на договорите - по взаимно съгласие, с изпълнение и отчитане на възложената работа или при оттегляне на възложената работа. Съгласно чл.18 от договорите, същите могат да бъдат прекратени от страна на възложителя с предизвестие в случай, че изпълнителят не изпълнява задълженията си. Като основание за разваляне на договорите е предвидено неизпълнение на поръчката от страна на изпълнителя в срок или спиране изпълнението на възложената работа преди изтичане на тримесечния срок, в която хипотеза е предвидено ангажиране отговорността на изпълнителя за неустойка в размер на полученото възнаграждение.
Като безспорно съдът приема и това, че от страна на
2 възложителя е изпълнено задължението за изплащане на договорните възнаграждения в полза на изпълнителя, ценейки представените по делото и приети като писмени доказателства преводно нареждане за кредитен превод от 28.10.2024 год. за сума в размер на 3 700 лева и основание за плащане – „възнаграждение по ГД Номер 11“, и преводно нареждане за кредитен превод от 25.11.2024 год. за сума в размер на 3 960 лева – „възнаграждение по ГД“.
Като писмени доказателства по делото са приети 2 бр.
„официални писма“, изпратени от ищеца и адресирани до ответника с искане за връщане на изплатените му в изпълнение на двата договора, възнаграждения поради отказа му да изпълни поръчките, упражнявайки правото си на едностранно прекратяване на договорите.
В отговор на писмата, ответникът е изпратил уведомление до ищеца, оспорвайки твърденията му за допуснат от него отказ и за неизпълнение на възложената му работа, позовавайки се на това, че изявлението от 10.01.2025 год. за прекратяване на договора, сключен на 01.10.2024 год. не е породило своите правни последици, доколкото е направено след изтичане на срока на действие на договора – 01.01.2025 год.
По отношение на договора, сключен на 01.11.2024 год. се е позовал на разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, според която разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Позовал се и на това, че ищецът неправомерно е използвал без негово съгласие записите на водените от него лекции в онлайн пространството, изработени от него по повод изпълнение на договорите за онлайн подготовка на клиенти на ищеца.
Като писмено доказателство е приет и договор за сътрудничество от 10.12.2024 год., сключен между ищцовото дружество и В.Ц.С., разпитана в качеството на свидетел, от показанията на която се установява, че се е записала в академията през месец юли 2024 год. и като курсист изкарала тримесечно обучение, след което – в началото на месец декември 2024 год., след напускането на ответника, започнала работа при ищеца като съпорт, като трябвало да изкара две от групите на ответника до изтичане на срока на действие на двата процесни договора, сключени между страните. Споделя, че през първия месец от обучението се извършвало въвеждане, а от втория започвали да вземат стратегиите, как се оперира на финансовите пазари. Споделя, че ответникът е бил нейн ментор – преподавател за периода от месец юли до месец септември, включително, който водел обученията и отговарял на имейлите. След завършването на тримесечния курс, курсистите имали възможност да продължат обучението си, включващо седмични анализи и неделни лайфове, водени и от ответника, до края на месец ноември, след което изчезнал – нямало го в чата. След края на месец ноември, лекции, изготвяни от ответника не били излъчвани. По нататък в показанията си обяснява, че до края на месец януари били излъчвани видеа с ответника, изготвени от последния поради предварително заложени в програмата, теми и предвид необходимостта от време за изработване на нови записи. Веднъж в седмицата се правила и онлайн среща на цялата група.
3
В качеството на свидетел е разпитана и И.Х. – съпруга на ответника, от чиито показания се установява, че до месец декември – около празниците, съпругът й извършвал дейност при ищеца. Твърди, че между страните е нямало възражения по повод изпълнение на договорите, както и това, че помежду им бил проведен разговор по телефона – на високоговорител, след който отношенията им приключили по взаимно съгласие, без никакви претенции от двете страни по повод прекратяване или спиране на изпълнението на договорите, нито такива за връщане на дадени суми. Свидетелката твърди, че се е запознала с М. и П. – основатели на академията по време на провеждане на семинар, състоял се в края на месец октомври 2024 год. в Испания, но не на предварително уговореното място, поради намеса на полицията. Съпругът й бил притеснен. Два пъти го викали в *** да дава обяснения по повод разследване за измами. След проведения разговор по телефона с представители на ищцовото дружество, съпругът й споменал, че са му спрели всички достъпи до платформите, предоставени му от ищеца.
При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства и чрез обясненията на ответника, дадени по реда на чл.176 от ГПК, от които се установява, че в началото на всеки месец подписвал договори с ищеца за обучение на определен брой курсисти, на които преподавал лекции. Обучението било за срок от три месеца. В началото на всеки месец се сключвал договор за нова група с тримесечно обучение.
Като причини да преустанови сключването на последващи договори с ищеца посочва настъпили промени в организационен план и обстоятелства по провеждането на семинар, състоял се през месец октомври 2024 год. в Испания, което било възпрепятствано от полиция и от адвокати, от страна на които били заявени права от други лица за търговската марка „Маверик Еволюшън“. Имало период, в който го карали да купува сим карти, с които да проследява други академии. Работата му се свеждала до това да провежда обучение, преподаване на лекции и изготвяне на обучителни материали, а не до това да върши неща, които го притесняват. В края на месец ноември и началото на месец декември бил викан за разпит пред инспектор по повод водени дела за защита на търговската марка, регистрирана на името на ищеца.
Говорил с управителя на ищцовото дружество по повод притесненията му, породени от описаните по-горе обстоятелства, но нещата не се променили.
Впоследствие му предложили, че щом приема така нещата и проблемите с органите на реда, да приключат по взаимно съгласие и да преустановят действията си с нормални взаимоотношения и, че нямат претенции към него.
Тези разговори били проведени на 02.12.2024 год. В началото на декември му бил спрян достъпа до платформите на дружеството. Нямал възможност да изпълнява договорите, защото всякакъв достъп бил спрян. След преустановяване на работата изработените от него видеоматериали продължавали да се излъчват от ищеца при провежданото обучение.
При така установената по делото фактическа обстановка като безспорно съдът приема наличието на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение, учредено от сключени помежду им 4 граждански договор № *** от 01.10.2024 год. и граждански договор № *** от 01.11.2024 год., както и това, че в изпълнение на същите от страна на ищеца в качеството му на възложител са изплатени в полза на ответника – изпълнител, договорените в тях възнаграждения в размери съответно на 3 700 лева и на 3 960 лева. В тази насока съдът цени представените от ищеца и приети като писмени доказателства договори, описани по-горе, и 2 бр. преводни нареждания от 28.10.2024 год. и от 25.11.2024 год., удостоверяващи заплащането на посочените суми като възнаграждения по двата договора, неоспорени от ответника.
Като безспорно съдът приема и това, че в началото на месец декември 2024 год., преди изтичане на срока на действие на двата договора – 31.12.2024 год. и съответно – 31.01.2025 год., ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си. В тази насока съдът цени обясненията на ответника, дадени по реда на чл.176 от ГПК, в подкрепа на които са и показанията на свидетелките Х. и С.
Като неоснователно съдът намира твърдението на ответника, че прекратяването на двата договора е извършено по взаимно съгласие на страните. Дадените в тази насока показания на съпругата му, разпитана в качеството на свидетел не следва да бъдат ценени, предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, отчитайки и липсата на други доказателства, подкрепящи същото.