Решение № 751 от 02.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110206446 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 10496222, издаден от СДВР, с който на Д. Е. Л., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при издаването на процесния електронен фиш били допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Жалбоподателят сочи, че не е бил в София на посочените ден и година, както и че не е управлявал никога посоченото превозно средство. Иска се отмяната на оспорения ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител в съдебното заседание в лицето на юрисконсулт К.. Последната иска от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди издадения ЕФ. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

На 26.09.2023 г. в 17:16 ч. лек автомобил „***“, с рег. № *********, се е движил по Околовръстния път на гр. София, с посока на движение от ул.

„Самоковско шосе“ към ул. „Патриарх Герман“. До № 333 на посочения път, в същата посока на движение, автомобилът, бил засечен да се движи със скорост от 111 км/ч, от която скорост е приспаднат толеранс от 3% в полза на водача и скоростта се зачита като 107 км/ч. На мястото, по силата на знак В26 е действало ограничение на скоростта от 80 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение CORDON M2, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност.

От доказателствата по делото се установява безспорно, че жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП с ЕФ 7210472, влязъл в законна сила на 02.05.2023 г., а процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от наказването му с ЕФ 7210472.

От справката за собствеността на посочения автомобил се установява, че същият принадлежи на „*****“ ЕООД. Именно затова, на управителя на дружеството М. К. бил издаден ЕФ за посоченото по-горе нарушение.

Последният обаче подал декларация, в която посочил, че не той е управлявал посоченото МПС, а същото било предоставено на лицето И. В., с ЕГН **********. К. посочил, че е изготвил и пълномощно на В. и го е приложил към декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Освен това, К. е посочил, че при проведен разговор с В., последният му бил посочил, че автомобилът бил управляван от Д. Л., който го управлявал в деня на нарушението. Поради това, К. заявил, че именно Л. е лицето, извършило процесното нарушение.

Ето защо, АНО издал процесния ЕФ с № 10496222, с който на Д. Е. Л., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на разпитаните по делото свидетели, снимков материал, протокол за използване на АТС, протокол от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на автомобила, ЕФ 7210472, доказателства за преминато обучение на служителя, използвал АТСС, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло 2 приложените писмени доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.

По отношение на показанията на свидетелите, съдът намира следното – от разпита на свидетеля В. се установява, че установените от АНО фактически обстоятелства не отговарят на истината. Най-напред следва да се посочи фактът, че лицето заяви пред съда, че за пръв път вижда пълномощното, с което е упълномощен от М. К. да управлява автомобила. Освен това, от неговите показания се установява, че той никога не е виждал и не познава М.

К., както и че не е изпращал СУМПС на Л. на К., тъй като никога не е искал от Л. да му даде своето СУМПС.

Всички тези твърдения водят към извод, че АНО не е проверил правилно обстоятелствата, преди да издаде процесния ЕФ, тъй като В. не е бил поканен да даде обяснения, при положение, че собственикът на автомобила сочи, че му го е дал за ползване. АНО изцяло се е доверил на К., но такъв подход е неправилен, защото така не са били налице всички гледни точки и е налице огромно разминаване в твърденията на лицата. Още повече, че В. сочи, че не познава К.. При това положение, съдът намира, че не е доказано по несъмнен начин, че именно Д. Л. е бил лицето, което е управлявало МПС, защото освен че самият той сочи това, то от показанията на свидетеля В. също се установява, че той не му е давал автомобил, който никога не е владеел.

Поради тези съображения, съдът намира, че АНО е санкционирал грешния субект за установеното нарушение, като по никакъв начин съдът не може да приеме за достоверно твърдението на К., че автомобилът е управляван от Л., защото те двамата не се познават и не са имали пряка комуникационна връзка помежду си, като Л. не е дал своето СУМПС на К., за да го представи в ОПП СДВР.

Ето защо, съдът намира, че процесният ЕФ следва да бъде отменен, тъй като е незаконосъобразен, а авторството на деянието не е установено по категоричен и безспорен начин.

С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, в размер на 306,78 евро, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 10496222, издаден от СДВР, с който на Д. Е. Л., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. Е. Л., с ЕГН **********, сумата от 306,78 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4