Решение № 157 от 05.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Велико Търново, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110100837 по описа за 2025 година

Исковете са с правно основание чл.128 от КТ, чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът Ц. Б. И. е работил по трудово правоотношение при ответника на МРЗ от 933 лв., което било прекратено едностранно със заявление по чл.327, ал.1, т.2 от КТ от 30.1.2025г. Ищецът твърди, че след заявлението му и на 5.2.2025г. получил заповед за уволнение. Твърди, че работодателят не му е заплатил уговореното трудово възнаграждение за м.м. ноември и декември 2024г. в размер на общо 1423 лв. с лихва за забава от изискуемостта им до позаване на исковата молба в размер на общо 29.27 лв.; иск по чл.224 от КТ за заплащане на обезщетение за пеизползван платен годишен отпуск от 25 дни в размер на 294.60 лв. с лихва за забава от изискуемостта им до позаване на исковата молба в размер на 3.78 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите с лихвата за забава, както и разноски.

Ответникът „ЕКОПРОЕКТ БИО“ ЕООД оспорва иска, като неоснователен. Оспорва твърденията за получено заявление за прекратяване на трудовия договор. Твърди, че е заплатил на ищеца трудовото възнаграждение за ноември и декември 2024г. чрез лицето Р.Г..

Ответникът предявява насрещен иск против ищеца с правно основание чл.221, ал.2 от КТ за заплащане на сумата 933 лв., обезщетение при дисциплинарно уволнение, със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.

Ищецът – ответник по насрещния иск оспорва предявения насрещен иск.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните са били във валидно трудово правоотношение по силата на писмен трудов 1 договор от **.**.****г., като ищецът е работил на длъжност „***“ при ответника с основно месечно трудово възнаграждение от 933 лв., платимо до 30-то число на месеца, следващ този, за който е дължимо.

През месеците ноември и декември 2024г. работникът престирал труд, за което работодателят начислил трудови възнаграждения в брутен размер на 444.29 лв. за отработени 10 дни през месец ноември и 491.05 лв. за отработени 10 дни през месец декември. До 24.1.2025г. работодатеялт е начислил възнаграждение от 339.27 лв. и обезщетение за неполдван отпуск от 440.59 лв.

Тъй като ответникът не представи книгите за ежедневен инструктаж за месец ноември 2024г. и не доказа това обстоятелство изгосно за него, съдът приема, че ищецът не е ползвал отпускът реално през посочения период м.м. ноември и декември 2024г. и работникът е престирал труд в полза на работодателя. За дължимите трудови възнаграждения не са представени доказателства за плащането им по реда на чл. 270, ал. 3 от КТ.

Ищецът на 23.12.2024г. подал молба до управителя на „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, Със заповед №85 от 24.01.2025гна управителя на „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД, на ищеца Ц. Б. И. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Ищецът признава, че е получил заповедта за уволнение на 5.2.2025г.

На 29.01.2025г. ищецът изпратил чрез курирер „Спиди“ до работодателя заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради неизплащане на трудовите възнаграждения за месеците ноември и декември 2024г., съдържащи покани и банкова сметка за плащане на дължимите възнаграждения и обезщетения по чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Същите са получени на адреса на управление на търговското дружество на 30.01.2025г. от управителя на „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД.

Според заключението на допуснаттата СИЕ размърит на дължимото брутно трудово възнаграждение, съобразно вложения и не заплатен труд за целия период е 935,34 лева/478,23 евро. Размерът на мораторната лихва върху брутния размер на начисленото трудово възнаграждение — 935,34 лева/478,23 евро, е както следва: - за периода 30.12.2024 г.

—04.03 .2025 г. - 23,02 лева/11,77 евро. - за периода 30.0 1.2025 г. —04.03 .2025 г. - 12,04 лева/6,16 евро. Размерът на обезщетението no чл. 224, ал 1 от KT е в брутен размер 440,59 лева/225,27 евро, и сума за получаване 372,10 лева/190,25 евро. Размерът на мораторната лихва върху брутния размер на обезщетението no чл. 224, ал. 1 от KT — 440,59 лева/225,27 евро, е: - за периода 30.01.2025 г. — 04.03 .2025 г. - 5,67 лева/ 2,9,0 евро.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По исковете на ищеца:

По делото безпорно се установи, че страните са били в трудово правоотношение като ответникът е дължал на ищеца заплащане на трудово възнаграждение месеците ноември и 2 декември 2024г. Предвид възраженията на работника и липсата на доказателства за това от работника, месец ноември работникът не е ползвал отпуск по чл. 160 от КТ и е престирал труд през всичките 21 дни, за което е следвало да получи възнаграждение до 30.12.2024г. в брутен размер от 933 лв., а за месец декември е престирал труд през 10 дни, за което е следвало да получи възнаграждение до 30.01.2025г. в брутен размер от 491.05 лв. Поради това и съдът приема, че искът по чл. 128 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение е основателен и следва да бъде уважен в претендирания брутен размер от 1423 лв., или 727.58 евро с лихва за забава от изискуемостта им до позаване на исковата молба в размер на общо 29.27 лв., или 14.97 евро.

Предвид на прекратеното трудово правоотношение, на основание чл.224, ал.1 от КТ ответникът дължи заплащане на работника и на обезщетение за неползван платен годишен.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата 294.60 лв., или 150.63 евро – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за този период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на изискуемостта до подаване на исковата молба в размер на 3.78 лв., или 1.93 евро.

По насрещния иск на ответника:

Работодателят е изпаднал в забава да плати на ищеца Ц.Ц. дължимото трудово възнаграждение за месец ноември 2024г. представлява основание за прекратяване на правоотношението от работника без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

Неявяването на работа от работника също дава основание на работодателя за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, защото работникът е извършил дисциплинарно нарушение.

Към момента на връчване на заповедта от 24.01.2025г. на работодателя за уволнение на работника, трудовото правоотношение вече е било прекратено от работника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, защото писменото изявление за това е достигнало до работодателя на 30.01.2025г., с което е спазено изискването на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. Това води до отпадане възможността на „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД както да наложи дисциплинарно наказание, така и да прекрати правоотношението съгласно чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Изложеното води и до неоснователност на насрещния иск на работодателя за плащане от работника на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 933 лв., поради което той следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 450 лв., или 230.08 евро, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото са представени доказателства само за то платено възнаграждение от ищеца.

При този изход на делото ответникът дължи държавна такса върху уважените искове в размер на 102.26 евро, от заплащането на която е освободен ищеца.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД, с ЕИК: 200679667, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Васил Левски” №14В, ет. 3, да заплати на Ц. Б. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***” №***, по банкова сметка с IBAN: **********************, сумата 727.58 евро /седемстотин двадесет и седем евро и петдесет и осем евроцента/ главница, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2024г., сумата 14.97 евро /четиринадесет евро и деветдесет и седем евроцента/ лихва за забава върху неизплатено трудово възнаграждение за периода от изискуемостта до 4.03.2025г., сумата 150.63 евро /сто и петдесет евро и шестдесет и три евроцента/ представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, сумата 1.93 евро /едно евро и деветдесет и три евроцента/ лихва за забава върху неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от изискуемостта до 04.03.2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.03.2025г. до окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 230.08 евро /двеста и тридесет евро и осем евроцента/, представляващи направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 221, ал. 2 от КТ от „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД, с ЕИК: 200679667, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Васил Левски” №14В, ет. 3, против Ц. Б. И. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***” №***, за плащане на обезщетение от 933 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.

Осъжда „ЕКОПРОЕКТ БИО” EOOД, с ЕИК: 200679667, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Васил Левски” №14В, ет. 3, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/, представляваща дължимата държавна такса за уважените искове, както и 2.56 евро /две евро и петдесет и шест евроцента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4