Решение № 1135 от 05.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1135 гр. Варна, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Ч.а

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20253100501999 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 67048/29.07.2025г. /вх. No на ВРС/, подадена от „Ка Енерджи" ЕООД, ЕИК 203893975, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Р.К.М. – управител, срещу решение № 2480/01.07.2025г., постановено по гр.д.№ 15326/2024г. по описа на ВРС, 9 –ти състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.

„Владислав Варненчик“ №258, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 92 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 230.00 лева /четири хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща дължима, но незаплатена сума за неустойка по Договор за достъп и пренос на електрическа енергия при Общи условия между Г.Л.Г. и „Електроразпределение Север“ АД за кл. № ***** и аб. № ***** за обект на потребление: ******, за оставането на потребителя Г.Л.Г. без ел. енергия за срок от 106 дни за времето от 19.06.2024 г. до 02.10.2024 г., включително по вина на електроразпределителното дружество „Електроразпределение Север“ АД, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 03.10.2024 г., сключен между абоната Г.Л.Г. като цедент и „Ка енерджи“ ЕООД, ЕИК 203893975 като цесионер, за което длъжникът „Електроразпределение Север“ АД е уведомен с нарочно уведомление, депозирано на 03.10.2024 г. чрез Системата за сигурно 1 електронно връчване /СЕСВ/, за което е получен входящ номер ***** от дата 04.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 5757/14.10.2024 г. по ч. гр. д. № 12912 по описа за 2024 г. на РСВарна, ГО, 9- ти съдебен състав.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Твърди, че ВРС правилно установил фактите, но неправилни били правните му изводи. Сочи, че с влязлото в сила решение No 1564 / 05.05.2025г., постановено по гр.д. 12 549 / 2024г. на ВРС , 18 с/в, със сила на пресъдено нещо между „Електроразпределение Север“ АД и Г.Л.Г. било установено, че ответникът е във виновно неизпълнение по отношение на своето договорно задължение да доставя ел. енергия, за което бил осъден и на основание чл. 79 от ЗЗД. ВРС не се бил съобразил със силата на пресъдено нещо, като следвало да се приемат за установени както конкретното неизпълнение, така и вината. Правоизключващото възражение на „Електроразпределение Север“ АД, че няма вина, защото крайният снабдител „Енерго Про Продажби“ АД бил поискал преустановяване на ел. захранването, на основание чл. 61, ал.1 от ОУДПЕЕ било преклудирано от СПН в производството по гр.д. 12 549 / 2024г. на ВРС. В настоящото производство следвало да се обсъжда единствено дали за конкретното неизпълнение била уговорена неустойката. Сочи, че длъжникът се бил позовал на давността както извънсъдебно, така и съдебно, поради което и кредиторът не би могъл да прилага спрямо него неблагоприятните последици. Сочи, че погасителната давност за вземането била изтекла през 2016г. и не били съществували основания за преустановяване на ел. захранването. Подчертава, че обстоятелството, че ел. захранването било преустановено от ответника по искане на трето за спора лице било ирелевантно и касаело единствено отношенията между тези две дружества от една финансова група. Моли за отмяна на решението и за уважаване на претенцията, както и за присъждане на разноски за двете инстанции, вкл. за заповедното производство.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение следвало да бъде потвърдено.

Сочи, че в предмета на гр.д. 12 549 / 2024г. на ВРС не били включени въпроси, свързани с претендираната в настоящото производство неустойка

Излага доводи, идентични с доводите по депозираната от застрахователя въззивна жалба, а именно, че изобщо ищецът не е успял да проведе главно и пълно доказване на фактите и обстоятелствата, възложени в негова доказателствена тежест. Претенцията за неустойка, обективирана в исковата молба се основавала на неизпълнение на чл. 68 от ОУДПЕЕ, която хипотеза предполага оставането на клиента без електрическа енергия по вина на ответното дружество. Същата се дължала, обаче, в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на оператора на електроразпределителната мрежа, а когато се касаело за случайни събития или аварии, причинени от трети лица, природни явления и др. Това било така, защото само в такива случаи съществувала необходимостта разпределителното предприятие да бъде уведомено от 2 потребителя. Когато електроподаването било спряно по волята на оператора на електроразпределителната мрежа, логично било да се допусне, че той знаел това и ако се установяло, че това спиране било противоправно, на общо основание обезщетение за действително претърпените вреди се дължало от момента на спирането и без да било необходимо уведомление. В процесния случай, преустановяването на захранването не било инициирано от ответното дружество, а от крайният доставчик на клиента. В ОУДПЕЕ били предвидени редица хипотези (чл.71 - чл.74), при които отговорността за вреди на „Електроразпределение Север" АД била изначално изключена. Така съгласно чл. 70, ал. 7 от ОУДПЕЕ „Електроразпределение Север" АД не носело отговорност за вреди, причинени в случай на преустановяване на преноса на електрическа енергия по искане на крайния снабдител или доставчика на клиента. Решението на ВРС било правилно и моли да бъде потвърдено, както и за разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание, за всяка от страните се явява процесуален представител, който респ. поддържа за въззивника жалбата, като моли за отмяна на решението и уважаване на претенцията и я оспорва за въззиваемата страна и моли за потвърждаване на решението. Всяка от страните претендира разноски по представен списък.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба, депозирана от „Ка енерджи“ ЕООД, ЕИК 203893975 срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, с която е предявен специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 99, вр. чл. 92 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 230.00 лева /четири хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща дължима, но незаплатена сума за неустойка по Договор за достъп и пренос на електрическа енергия при Общи условия между Г.Л.Г. и „Електроразпределение Север“ АД за кл. № ***** и аб. № ***** за обект на потребление: ******, за оставането на потребителя Г.Л.Г. без ел. енергия за срок от 106 дни за времето от 19.06.2024 г. до 02.10.2024 г., включително по вина на електроразпределителното дружество „Електроразпределение Север“ АД, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 03.10.2024 г., сключен между абоната Г.Л.Г. като цедент и „Ка енерджи“ ЕООД, ЕИК 203893975 като цесионер, за което длъжникът „Електроразпределение Север“ АД е уведомен с нарочно уведомление, депозирано на 03.10.2024 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване /СЕСВ/, за което е получен входящ номер ***** от дата 04.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 5757/14.10.2024 г. по ч. гр. д. № 12912 по описа за 2024 г. на РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът инициирал заповедно производство, в резултат 3 на което в негова полза била издадена Заповед за изпълнение № 5757/14.10.2024 г. по ч.гр.д.

№ 12912/2024 г. на ВРС. Срещу дължимостта на сумите по заповедта от длъжника било депозирано възражение по чл. 414 ГПК в срок, предпоставило образуването на настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК. Сочи се, че между Г.Л.Г. и ответника „Електроразпределение Север“ АД бил сключен Договор за достъп и пренос на електрическа енергия при Общи условия относно обект на потребление: ******, кл. № ***** и аб. № *****. Предвид преустановяване подаването на ел. енергия до посочения обект, на 14.06.2024 г. Г.Г. депозирал заявление до ответното дружество с искане за възстановяване на ел. захранването му. Заедно с това било направено и възражение за липсата на непогасени задължения от страна на потребителя към дружеството, поради заплащането или погасяването им по давност. Независимо от релевираното възражение обаче електрозахранването до обекта на потребителя не било възстановено, доколкото ответникът поддържал твърдения за наличието на дължими суми за потребена и незаплатена ел. енергия за 201г. Предвид това, между Г.Г. и „Ка енерджи“ ЕООД бил сключен Договор за прехвърляне на вземане от 03.10.2024 г. във връзка с вземането на потребителя от ответника на сумата от 4 230 лв., представляваща сума за неустойка по сключения между тях Договор за достъп и пренос на електрическа енергия при Общи условия за оставането на потребителя без ел. енергия по вина на ответното дружество за срок от 106 дни за времето от 19.06.2024 г. до 02.10.2024 г., вкл., дължима на основание чл. 68 от ОУ. Посочено е, че за извършената цесия ответникът бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез ССЕВ, за което цедентът получил вх. № ***** от 04.10.2024 г. При така изложеното, моли за уважаване на така предявения иск. Претендират се и сторените както в исковото, така и заповедното производство разноски. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост, но по същество неоснователност на така заявената претенция. Искът се оспорва и по размер. Изложени са доводи в отговора, че дружеството не се явява материално отговорно лице по предявения от ищеца иск. В тази връзка изтъква, че в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа и съгласно ОУДПЕЕМ, предоставя услугите достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа.

Сочи, че на 17.04.2024 г. по искане на крайния снабдител – „Енерго-Про Продажби“ АД, мрежовият оператор временно преустановил преноса на ел. енергия до клиента, поради наличието на неизпълнени от последния задължения за заплащане на потребена енергия, в съответствие с чл. 61, ал. 1 ОУДПЕЕМ и предвиденото в чл. 123, ал. 1 ЗЕ. Предвид това ответното дружество счита, че именно крайният снабдител се явява надлежно пасивно материално легитимиран да носи отговорност по предявения иск. В продължение на посоченото разяснява, че по партида на клиента има непогасени задължения в размер на 246,44 лв. за периода 05.07.2013 г. – 06.08.2013 г., което обстоятелство именно е довело до искането на доставчика за прекъсване на ел. захранването на потребителя. В този смисъл и предвид релевираното от клиента възражение за настъпила погасителна давност по отношение на посочената сума, от ответника е отбелязано, че настъпването на давността 4 води само и единствено до преклудиране възможността на кредитора да търси удовлетворение на вземанията си по принудителен ред, но по същество не се отразява на валидността и дължимостта им. Във връзка с изложеното, в отговора е посочено, че между страните е налице висящо производство по гр.д. № 12549/2024 г. на ВРС за осъждане на ответника да възстанови захранването до процесния обект на потребителя. Отделно от това излага, че дължимостта на предвидената в чл. 68 ОУДПЕЕМ неустойка за прекъсване на ел. захранване на клиент касае само случаите на случайни събития или аварии, причинени от трети лица, природни явления и др., но не и при наличието на непогасени задължения, поради което и клаузата предвижда уведомяването на мрежовия оператор от страна на потребителя. Поддържа, че последното не би било нужно, в случай че захранването до абоната е преустановено от оператора, каквато е настоящата хипотеза. В съответствие с посоченото, ответникът отбелязва, че съгласно чл. 70, ал. 7 от ОУ не носи отговорност за вреди, причинени в случай на преустановяване преноса на ел. енергия по искане на крайния снабдител или доставчика на клиента. Твърди наличието и на други клаузи от Общите условия /чл. 71-74 /, изначално изключващи отговорността му за вреди. В този смисъл дружеството поддържа, че няма вина за прекъсване ел. захранването до обекта на потребителя, респ. че дължи заплащането на неустойка в претендирания размер. По същество се моли за отхвърляне на исковата претенция. Иска се присъждането на съдебноделоводни разноски по делото.