Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1316 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 579/2023
Вид
Решение № 1316
Подписан
21.11.2023
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. София 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000500579 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Образувано е по редовна и допустима въззивна жалба, подадена от юрк. Б. Г. като процесуален представител на „Евроинс” АД, ЕИК: 121265113, гр. София бул. „Хр. Колумб” № 43, насочена против Решение № 263527/22.12.2022 г. по гр.д. № 15094/2019 г. на СГС, с което по предявен от С. Г. П. с ЕГН: ********** от гр. *** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Евроинс” АД е осъден да заплати сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 10.06.2018 г. до окончателното изплащане. Присъдени са още адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ в размер на 5 530 лв. и разноски за депозит за свидетел в размер на 50 лв.

В жалбата на застрахователното дружество се съдържат оплаквания за следното: а/ твърди се, че неправилно обезщетението за неимуществени вреди било определено на 200 000 лв.; нарушен бил чл. 52 ЗЗД, като обезвредата за болки и страдания била прекомерна в сравнение с нанесените телесни увреждания; намира, в тази връзка, мотивите на съда за повърхностни и незадълбочени, не били обсъдени всички нужни аспекти при прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; б/ неправилно било и становището на СГС за началния момент на дължимост на законната лихва върху главницата по обезщетението за неимуществени вреди от 10.06.2018 г. Въззивникът счита, че видно от представената по делото 1 извънсъдебна застрахователна претенция, С. П. не е изпълнил задължението си да представи банкова сметка. Този неодостатък, съпътстващ искането му, бил посочен от застрахователя с уведомително писмо от 22.08.2018 г. Недостатъкът обаче не бил отстранен в извънсъдебната процедура, което се констатирало и от исковата молба. Първоинстанционният съд разпоредил на ищеца да представи по делото данни за банковата си сметка, но последният представил неактуални данни за сметка, тъй като посочената от него сметка била закрита.

Това довело до невъзможност застрахователят да изпълни неоспорената част от главницата по застрахователното обезщетение и по същество го освобождавало от последиците от забавата. Последицата от това била недължимост на претенцията за лихва, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 380, ал. 1, изр. второ КЗ, който факт обаче не бил отчетен от съда и това довело до присъждане на недължимо „вторично плащане” (цитат по жалбата).

Иска се от САС частична отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата над 80 000 лв. до 200 000 лв., както и отхвърляне на акцесорния иск за мораторна лихва в цялост. Претендира разноски.

Насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор.

Страните не са имали искания по доказателствата към въззивния съд, но по молба на „Евроинс” АД, настоящата инстанция е задължила въззиваемото лице да представи банкова сметка за евентуално доброволно изплащане на тази част от обезщетението за неимуществени вреди, чиято дължимост не се оспорва. Това задължение е изпълнено с молба от 04.04.2023 г. Налице са и доказателства, че неоспорената част от задължението по главницата за застрахователното обезщетение в размер на 80 000 лв. е заплатена на 04.05.2023 г. от въззивника.

Разглежданата въззивна жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По съществото на спора Софийски апелативен съд намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло валидно и допустимо.

Преценявайки правилността на решението на СГС, САС констатира, че пред въззивния съд не се спори относно наличието на двете групи факти, предпоставящи успешното провеждане на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента: (1) наличието на застрахователно правоотношение между ответника /в качеството на застраховател/ и прекия причинител на увреждането /в качеството на застрахован/, както и (2) кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на 2 непозволеното увреждане /действие или бездействие, което материализира противоправно деяние, извършено от делинквента; същото да е извършено виновно; да е налице причинна връзка между деянието и вредите, както и да са налице вреди/. Доказателство за това е, че решението на градския съд е влязло в сила частично – за сумата от 80 000 лв. главница по застрахователното обезщетение, която е платена и доброволно, по банков път, след началото на въззивното производство. Спорът пред САС се концентрира върху това дали първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и дали се дължи мораторна лихва за забава върху главницата по обезщетението, а ако да – от кой момент и върху коя част от задължението на застрахователя.

Относно първия спорен въпрос - обезвредата за неимуществените вреди и приложението на чл. 52 ЗЗД:

От изслушаната в първата инстанция медицинска експертиза може да се направи извод за характера и степента на получените от С. Г. П. увреждания на здравето:

-Съчетана травма. Руптура лиенис травматика. Разкъсване на далака /слезката/ с излив на 2 литра кръв в корема, което е наложило нейното оперативно отстранявани /спленектомия/, реализиращо медико-биологичния критерий загуба на орган;

- Хематома мултиплицес радицис мезентерий. Хематома ретроперитонеале;

Кръвонасядане на опоръка на тънкото черво

/мезентериум/ и кръвонасядане в ретроперитонеалното пространство, реализиращо медико-биологичния критерий разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- Пневмоторакс декстра наличие на въздух в гръдната клетка отдясно, реализиращо медикобиологичния критерий разстройство на здравето, временно опасно за живота;

- Пневмония декстра, реализиращи медико-биологичния критерий разстройство на здравето, временно опасно за живота,

- Фрактура тибие ет малеоли медиалис синистри;

- Фрактура осис тали полифрагментоза.Счупване на голямопищялната кост и вътрешния глезен и полифрагментна фрактура на талуса в ляво, реализиращи медико-биологичния критерий трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни;

- Луксацио артикулационис карпо-метакарпалис І декстра.Изкълчване на І-ва карпометакарпална става на дясната ръка;

- Деформацио корпорис Тх 12. Лекостепенна клиновидна деформация на тялото на 12 гръден прешлен;

- Разкъсно-контузна рана в областта на лявото коляно;

- Рани в теменно-тилната част на главата.

По отношение разкъсването на слезката, кръвонасядането в областта на мезентериума и ретроперитонеално и излив на 2 л. кръв в коремната кухина, на 11.06.18 г. е предприето оперативно лечение, при което слезката е отстранена. Слезката е най- 3 големият лимфоиден орган в човешкия организъм. Освен това тя е и орган на кръвоносната система. Функцията на този орган е многостранна: произвежда лимфоцити и играе основна роля в изграждането на имунитета, прочиства кръвта от чужди частици, микроорганизми, дегенерирали левкоцити, както и фрагменти от разрушени червени клетки еритроцити. Слезката осъществява роля и на кръвно депо - в нея се задържа значително количество кръв, което при нужда се освобождава в системното кръвообращение. Слезката не е жизненоважен орган, тъй като нейните функции могат да се изпълняват и от други органи. Поради тази причина при отстраняването й, човек продължава да живее. Но макар и човек да е възможно да живее без слезка, тъй като тя изпълнява изключително важна роля за имунитета, пациентът става по-податлив на инфекции, а телесната повреда се характеризира като „тежка“ в наказателноправен аспект.

По отношение гръдната травма – десностранен пневмоторакс - на 11.06.2018 г. са поставени два гръдни дрена на активна аспирация в последствие коригирани.

Описаната десностранна пневмония - от възпалително естество - се дължи на претърпяната контузия на гръдния кош, съчетана с тоталнияпневмоторакс вдясно, съпроводен с хиповентилация на десния бял дроб, както и хипостазата от пролежаването в болничното легло.

По отношение раната в областта на лявото коляно – първична хирургична обработка и зашиване. Адхезия /залепване/ на раната в областта на окото и шев на раната в теменнотилната област на главата.

По отношение изкълчването в областта на І-ва метакарпо-фалангеална става на дясната ръка е извършена имобилизация. Що се касае счупването в областта на лявата глезенна става, първоначално ищецът е отказал оперативно лечение и е била направена имобилизация. На 02.07.2018 г. е било предприето оперативно лечение – открито наместване с вътрешна фиксация на малкия и големия пищял. Поради болка и ограничения на движенията в лявата глезенна става, на 21.11.2019 г. е предприето оперативно лечение, при което са отстранени 4 винта, намерен е фрагмент от голямопищялнатакост в преднастраничния сегмент на ставата, който е бил дислоциран и със закъсняло срастване и след почистване на фиброзата е бил фиксиран с винт, както е извършена и автоостеопластика на външния фрагмент. Възстановяването от счупването в областта на лявата глезенна става е било по-протрахирано и е протекло в продължение на около 14 месеца.

Гипсовата имобилизация в областта на дясната ръка е поставена за около 20 дни по повод луксацията на І-ва метакарпорадиална става. След операцията, по повод счупването в областта на лявата глезенна става, му е указано да ползва две помощни средства и да не натоварва левия крак 45 дни. След втората оперативна намеса в областта на лявата глезенна става, няма указан срок за ненатоварване на крака, но периодът за това следва да е около 30 дни.

За период от около 3 месеца след претърпяното ПТП ищецът е търпял болки и страдания, като за първия месец те са били с интензивен характер. С оглед по-трудното зарастване и ограничение на движенията в областта на лявата глезенна става, за период от около година и 4 половина е имал болки при натоварване на левия крак, като и понастоящем съобщава, че все още при натоварване има болки в лявата глезенна става.

Според вещото лице на главата – в теменно-тилната част, се вижда белег, леко надигнат над околната кожа с дължина 4 см. В средна трета на лявата вежда се вижда точковиден белег, леко надигнат над кожата. Под капачката на лявото коляно си вижда дъговиден белег, спокоен с дължина 8 см. В областта на лявото бедро в горната външна част се вижда разтеглен по широчина белег с дължина 7 см. Оперативен белег от тотална срединналапаротомия, спокоен, без данни за дефект. Белезите от изведените дренажи са 2 бр. в дясната гръдна половина и в лявата половина на корема.

Ляватаглезенна става е леко оточна. Дъговиден оперативен белег е налице под вътрешния глезен, налице е и по-малък, хиперпигментиран - до външния глезен. Налице е значително редуцирана дорзална флексия /сгъване/ на стъпалото при нормална по обем плантарна екстензия /разгъване/, което сумарно дава ограничен обем на движение в ставата. Движенията в І-ва метакарпо-фалангеална става на дясната ръка се извършват в пълен обем и при нормалев захвата на ръката.

Към момента ищецът е в сравнително добро общо състояние, с налични белези от проведените операции. Стабилна походка. Редуциран е обемът му на движение в лявата глезенна става.

За търпените от ищеца болки и страдания, в първата инстанция, са събрани и гласни доказателства. Св. Г. М. В. (брат на пострадалия) сочи, че е видял брат си след два – три дни в болница ИСУЛ, бил поставен в медикаментозна кома, бил опериран, извадили му далака.