Решение № 51 от 20.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Пловдив, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225000500005 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260216/4.10.2021 г., постановено по гр.д. № 401/2020 г. на ОС-П., с което е осъдено „Д.з.“АД-гр.С. да заплати на основание чл.405,ал.1,във вр. с чл.386,ал.2 от КЗ на „И."ООД-гр.П. сумата 299 095 лв. по частичен иск от претенция в общ размер от 325 857,12 лв., представляваща застрахователно обезщетение над изплатеното от ответника в размер на 109 142,88 лв. по застраховка „Пожар“,обективирана в полица № ... със срок на валидност до 23:59 часа на дата 07.06.2020 година, за претърпени имуществени вреди от увреждането на собствения на ищеца недвижим имот - ресторант „В.“ в гр.П.,бул.“Х.Б.“ №61 в резултат на настъпил на 19.08.2019 г. пожар, ведно с лихва за забава, считано от

02.12.2019г.до 24.06.2020г.-датата на подаване на исковата молба в размер на 16948,72лв.-частично предявен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД от иск в размер на 17288,52лв., както и дружеството е осъдено да заплати на основание чл.78,ал.1 от ГПК на „И." ООД сторените по делото съдебни разноски в общ размер от 22 678,20 лв., от които 1300 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото, доплатена ДТ в размер на 11378,20лв., депозит за 1 възнаграждение на вещо лице 500 лв. и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9500 лв.

Жалбоподателят „Д.з.“АД-гр. С. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 29.10.2021 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу дружеството искове. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. По негово искане във въззивното производство е прието заключение на СТЕ.

Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за намаляване поради прекомерност на платеното от другата страна адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата „И.“ООД-гр. П. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 17.12.2021 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 25.06.2020 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.405,ал.1, вр. чл. 386 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Д.з.“АД-гр. С. да му заплати сумата 299 095,17 лв., частично от дължимата сума 325 857,12 лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключен между страните на 3.06.2019 г. договор за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ относно недвижимо имущество ресторант „В. Г.“, находящ се в гр. П., бул.“Х.Б.“61, дължимо над вече изпратената сума в размер на 109 142,88 лв., но неизплатено от застрахователя, за вреди, причинени при настъпването на 19.08.2019 г. на застрахователно събитие пожар, при който сградата-ресторант е била унищожена, ведно с обезщетение за забавата в изплащането на тази сума в размер на законната лихва, както и на мораторна лихва 16 948,72 лв., частично от пълния размер 17 288,52 лв., от датата 2.12.2019 г. до изплащането. Не ангажира нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Оспорва като неоснователно искането на жалбоподателя за намаляване като прекомерно на заплатеното за защитата на ответното по жалбата дружество адвокатско възнаграждение.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка 2 с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че между тях е сключен на 3.06.2019 г. договор за застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“, съгласно който застрахователното дружество се задължава на основание платената застрахователна премия да обезщети застрахования при настъпване на покрит риск „Пожар“ относно застрахованото имущество ресторант „В. Г.“ в гр. П..

Безспорно е, че в срока на действие на договора на 19.08.2019 г. в застрахованата сграда на ресторанта е възникнал пожар и са били причинени вреди както на сградата, така и на имуществото в нея (инвентар, обзавеждане, уреди, машини, съоръжения и оборудване). Няма също така спор, че застрахованият своевременно е уведомил застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и е била заведена преписка по щета № 210545113/19.08.2019 г. Безспорно е, че застрахователя е изплатил преди завеждането на исковете обезщетение на ищеца общо в размер на 174 142,88 лв., от които 109 142,88 лв. е за опожареното недвижимо имущество кухня и ресторант, а останалата част е за унищоженото движимо имущество. Ищецът твърди, че изплатеното обезщетение от 109 142,88 лв. за изгорелия недвижим имот е недостатъчно. Твърди, че е налице тотална щета на недвижимия имотресторант и ответното дружество следва да заплати пълния размер на застрахователното обезщетение за него, който е 435 000 лв. съгласно застрахователната полица, поради което след изплащането на сумата 109 142,88 лв. остава дължима сумата 325 857,12 лв. Твърди, че съгласно КЗ при настъпването на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер на вредата към деня на настъпване на събитието, който размер се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото съобразно доказания размер на претърпените в резултат на застрахователното събитие вреди и който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. Твърди, че в случая е доказана действителната стойност на увредения имот в размер на 435 000 лв., от който ответникът е признал и заплатил сумата 109 142,88 лв. Твърди, че в хода на образуваната застрахователна преписка е установено, че по отношение на ресторанта (и намиращите се в него оборудване и стопански 3 инвентар) следва да бъде призната тотална щета, тъй като от високата температура сградата е била унищожена до основи (заедно с намиращите се там вещи). Твърди, че застрахователят е изплатил обезщетение относно недвижимото имущество ресторант и кухня в размер на 109 142,88 лв., който размер не съответства на представените от ищеца доказателства за определяне на пазарната стойност на необходимите за извършване строително-възстановителни дейности. Твърди, че разликата между определената от застрахователя сума 109 142,88 лв. и сумата на отговорността на застрахователя по сключената полица 435 000 лв., която е максималният размер на застрахователното обезщетение за недвижимия имот съгласно полицата, е дължима на ищеца. Позовава се на разпоредбата на чл.

386,ал.2 от КЗ, съгласно която размерът на вредата се изчислява към деня на настъпване на събитието, като отговорността на застрахователя е само до размера на действителната стойност на имуществото. Затова претендира, с оглед направеното изменение, увеличение на исковете, допуснато от окръжния съд в съдебното заседание на 8.09.2021 г., за присъждане на обезщетение в размер на 299 095,17 лв., частично от цяла дължима сума 325 957,12 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба, и на мораторна лихва в размер на 16 948,72 лв., частично от цялата дължима сума 17 288,52 лв., изчислена за периода от 2.12.2019 г. до датата на предявяване на исковете.

С отговора на исковата молба, подаден на 7.08.2020 г., ответното застрахователно дружество възразява относно наличие на остатъчна дължима сума за обезщетение, за присъждането на която претендира ищецът. Заявява, че при сключването на договора за този вид застраховка застрахованият избира лимита на покритие и при настъпване на събитие ще получи застрахователно обезщетение за претърпените вреди до избраните от него лимити, като договорените лимити може да отговарят на действителната/възстановителната стойност на застрахованото имущество, да я надвишават или да бъдат по-ниски. Позовава се на разпоредбата на чл. 400 от КЗ и заявява, че съгласно чл.55.1 от ОУ към договора за имущества, застраховани на база възстановителна стойност, ако имуществото е ремонтирано, повторно изградено или подменено в срок от 2 години от датата на настъпване на щетата, се обезщетяват действителните разходи, направени от застрахованото лице или от негово име за подмяна, ремонт или повторно 4 изграждане с нови материали от същия вид и качество, които от тези разходи са по-малки, а ако имуществото не е ремонтирано, повторно изградено или подменено в срок от 2 години от датата на настъпване на щетата се обезщетява действителната стойност към датата на събитието. Посочва, че съгласно т.58 от ОУ от обезщетението се приспада стойността на останките (запазени части и вторични суровини) от увреденото имущество, като общата стойност на намалението по тази точка не може да надвишава 25% от действителната/възстановителната стойност на увредените имущества.

Заявява, че ищецът не прави разлика между действителна и възстановителна стойност, като в обстоятелствената част на исковата молба се реферира и към двете стойности. Твърди, че с оглед представените по щетата и исковата молба документи ищецът се е опитал да ангажира разходно-оправдателни документи за пълния лимит по полицата и така да получи в пъти по-висока сума от реалния размер на вредата. Твърди, че ищецът претендира ремонт и подмяна на годни за употреба части от обекта, които не са били увредени от събитието. Относно претендираните разходи за ремонт на сградата твърди, че се претендират завишени количествени стойности спрямо реално описаните по време на съвместния оглед, че са включени подобрения, които променят вида и качеството на кухненската част (ищецът е подобрил и модернизирал кухнята), че се претендира цялостна подмяна на покривната конструкция на ресторант, кухня и навес при условие, че се налага подмяна само в кухненската част, че се претендира подмяна на металната носеща конструкция без основателна причина за това, защото същата е годна за ползване, и че се претендира ненужно събаряне на стените на кухнята, защото същите не са увредени. Заявява, че относно оценката на щетата дружеството е ползвало услуги на трето независимо експертно лице-оценител и съгласно така изготвения оценъчен доклад е изплатено обезщетението по щетата.

Счита, че това е максималният размер на дължимото застрахователно обезщетение за вредите-предмет на спора, тъй като оценката е по възстановителна стойност, без овехтяване и пропорционално обезщетяване.

Оспорва направата и пряката причинно-следствена връзка на всички претендирани разходи с процесното събитие извън тези, които вече са обезщетени. Оспорва поради неоснователността на главния иск и иска за присъждане на лихви.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че ищецът има 5 право да претендира обезщетение по предявения иск с правно основание чл.

405,ал.1 във вр. с чл. 386 от КЗ съобразно размера на действително претърпените вреди към правно релевантния по делото момент на настъпване на застрахователното събитие. Съдът приема въз основа на събраните по делото свидетелски показания и заключението на вещото лице В.К., че застрахованото недвижимо имущество е било напълно разрушено вследствие на пожара, като след пожара то е било във вид негоден за експлоатация, останалите части от сградата във вида, в който са след претърпяно топлинно въздействие, са негодни за повторна употреба. Съдът преценява, че този извод не се променя от констатацията на вещото лице Г. по повторната СТЕ, че незасегната от пожара е останала част от сградата и по-точно от залата за консумация в размер на 49,47 кв.м., защото тя представлява около 1/3 от площта на залата за консумация и по-малко от ¼ от общата площ на търговския обект, целият построен на 211,60 кв.м., като освен че тази част от площ е незначителна, то предвид и функционалното предназначение на целия обект и техническите му характеристики не би било възможно тази част да остане в сегашния си вид при евентуално възстановяване на обекта, наймалкото защото тази част конструктивно би трябвало да е свързана с останалата подлежаща на възстановяване. Затова съдът приема, че застрахованото имущество е напълно погинало. Съдът се позовава на нормите на чл. 386,ал.2 и на чл. 400 от КЗ. Съдът преценява, че при настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване на имуществото този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Съдът приема, че в случая застрахованият търговски обект е унищожен до степен, че бъдещата му експлоатация по предназначение е невъзможна, т.е. налице е пълна щета, и размерът на настъпилата вреда е равен на действителната стойност на имота към датата на застрахователното събитие 19.08.2019 г. или на 408 238 лв., колкото е посочило вещото лице, че е пазарната му стойност към тази дата, която е в размер под застрахователния лимит в договора от 435 000 лв. Затова съдът приема, че ответникът дължи плащане на ищеца за разликата над изплатеното вече обезщетение 109 142,88 лв. до пълния размер от 408 238 лв. или 299 095 лв., поради което искът е основателен и следва да бъде уважен. Съдът намира, 6 че ответникът е в забава за изплащане на тази сума от датата 2.12.2019 г. и дължи да заплати и мораторна лихва в размер на 17 114,88 лв., поради което следва да бъде уважен и искът в предявения частичен размер 16 948,72 лв.