Акт от 28.06.2018, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. София, 28.06.2018 год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 19 състав, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав Съдия: Невена Чеуз като изслуша докладваното от съдията гр. д. N 1282 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът Е.Д.М. е предявил осъдителен иск срещу Е.Р.. На настоящия съдебен състав е служебно известно обстоятелството, че соченият ответник е прокурор в СГП. Изложени в исковата молба са твърдения, че е претърпял тежки неимуществени вреди, които оценява на сумата от 50 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира предявеният иск за процесуално недопустим. Тази процесуална недопустимост е обоснована с оглед прякото действие на нормата на чл. 132 ал.1 от Конституцията на Р България, в която е регламентиран функционалният имунитет на магистратите.

Цитираната разпоредба установява, че съдиите, прокурорите и следователите не носят гражданска и наказателна отговорност за извършените от тях служебни действия респ. за постановените от тях актове с изключение на хипотезите на извършено умишлено престъпление от общ характер. Визираните в исковата молба действия на ответника, за които са наведени твърдения, че са вредоносни по отношение на ищеца попадат в приложното поле на цитираната по-горе конституционна разпоредба. Това обстоятелство обуславя извод за липса на валидна пасивна процесуална легитимация у ответника, която като краен правен резултат пряко рефлектира върху процесуалната недопустимост на заявената искова претенция. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, която настоящият съдебен състав е длъжен да съобрази /определение 373/ 09.07.2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по ч. гр.д. 310/2009 г., определение 100/ 05.03.2009 г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по ч.гр.д. 2308/2008 г. и др./. За вреди от действия на съдиите или съдебните заседатели като част от състава на съда, отговорят не те, а Държавата, в лицето на държавния орган, към който се числи съответното длъжностно лице по реда на ЗОДОВ или на възложител по реда на ЗЗД като последният като общ закон е със субсидиарно приложение. / в този смисъл определение № 191 от

06.07.2016 Г. по Ч. ГР. Д. № 2638/2016 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС/.

В исковата молба е отправено искане за предоставяне на правна помощ от ищеца. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 24 т.2 от ЗПрП с оглед процесуалната недопустимост на иска по заявените в тази насока съображения на съда по-горе /в този смисъл е и определение № 548 ОТ 05.10.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3744/2015 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС./

Заявено е и искане по чл. 83 ал.2 от ГПК за освобождаване от ДТ, което е основателно с оглед приложената декларация за семейно, имотно и материално състояние.

Водим от горното, Софийски градски съд, І-19 състав

О П

Р Е Д

Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Д.М. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в представителство по гр.д. 1282/2018 г.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83 ал.2 от ГПК ищецът от заплащане на ДТ.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ВРЪЩА исковата молба.

Определението подлежи на обжалване пред САС в седмичен срок от съобщението до ищеца.

Съдия: