Решение № 4903 от 19.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4903 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ....................... при участието на секретаря ....................... като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20221110152851 по описа за 2022 година обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

С исковата си молба .........................., представлявано от председателя на управителния съвет ............................ иска да бъде установено по отношение на ответниците:

Л. Г. З. с ЕГН**********, живеещ в ....................... чрез пълномощницата адвокат Д. Й. Ч. и

Н. Г. З. с ЕГН**********, живеещ в ............................. чрез пълномощницата адвокат ............ К. К.. че същият му дължат следните суми: по 1 117.56 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от ...................... по 163.93 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от .................. година включително; по 34.74 лева за услугата дялово разпределение за времето от ............................ по 05.85 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от ...................... година включително;

1 законната лихва върху главниците за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на ................ година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответниците оспорват иска, като твърдят, че не са собственици на топлоснабдения имот.

Не оспорват доставянето на топлинна енергия в посочения исковата молба обем и на претендираната стойност. Вземането на ищеца обаче било погасено по давност. Оспорват публикуването на фактурите на електронната страница на ищеца.

Третото лице – помагач не оспорва иска.

2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА

УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:

На ....................... с процесния топлоснабден имот за отчуждаване на неин имот. Заповедта е представена по делото с исковата молба.

На ............................. на ................ с ЕГН********** под №................... Според удостоверението същата починала на .................... година, оставяйки като наследници по закон синовете си, конституирани по делото като ответници. Удостоверението е представено по делото с исковата молба.

2. По откриването на партида за отчитането на потребената топлинна енергия:

На .................... година вторият ответник подава до ищеца представена по делото с исковата молба молба-декларация с входящ №............... за откриване на партида за отчитане и заплащане на топла вода.

3. По отчитането на потребената топлинна енергия:

На ......................, на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание пълномощници да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с фирма за дялово разпределение. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол.

4. Сведения, почерпани от експертните заключения:

По делото е допусната техническа експертиза, чието заключение е представено в съда на .................... година от вещото лице В. Т. Т.. Видно от заключението, общият топломер се отчита по електронен път, като в 0000 часа в началото на всеки месец се снема показанието на топлинната енергия. Технологичните разходи се приспадат от отчетеното количество и разликата се разпределя между потребителите за отопление (имот и сградна инсталация) и битова гореща вода.

Изравнителните сметки са изчислени съобразно действащата Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01. VI. 2014 година. За времето след ...................... лева. Сумите са изчислени без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.

Начислените суми за топлинна енергия са определени по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е изчислила реалното потребление на топлинна енергия и е извършила изравняване между начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове: Наредба №16-334 от 06. IV. 2007 година и изменението от 01.

VI. 2014 година, Закона за енергетиката в редакцията му, действаща към момента на изчислението 2 на количествата топлинна енергия, както и съобразно общите условия за продажба на топлинна енергия на ищеца. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са отчислени за сметка на ищеца.

На .................. година вещото лице Л. Б. Б., живеещ в гр. .................. представя в съда заключение за извършена съдебно-счетоводна експертиза, според което към датата на проверката на 08. Х. 2023 година няма данни за доброволни плащания. Непогасените задължения за времето след ................... за дяловото разпределение. Със сумите за възстановяване по изравнителни сметки за същия период не са прихванати месечни сметки, които предхождат периода. Лихвата възлиза на общо 237.09 лева, от които 224.70 лева върху за топлинна енергия за времето след 14.

II. 2019 година и 12.39 лева върху стойността на дяловото ѝ разпределение за същия период.

3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА

СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:

1. По допустимостта на исковете:

На ................. година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийски районен съд. Исканата заповед е издадена на ......................... Ответниците възразяват срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 26. VIII. 2022 година съдът постановява Разпореждане №......................, с което разпорежда на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1.

Съобщението е връчено на ищеца на ..................... година. Искът по настоящото дело е подаден на ....................... година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.

2. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на стойността на ползваната топлинна енергия:

По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи: възникването на облигационното отношение с ответника; доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери през процесния период.

В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите или правопогасяващите си възражения, а в случай, че се позовават на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия или при дяловото разпределение, в тяхна тежест е да установят, че са предявили рекламация в нормативно установените срокове и същата е основателна.

Страните не спорят, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот през процесния период по силата на наследяването по закон от майка им. Това обстоятелство се установява и от представената по делото заповед, описана по-горе, както и от удостоверението за наследници. Те явстват, че майката на ответниците придобила процесния топлоснабден имот и починала преди началото на процесния период. Синовете наследили по равни ½ идеални части от имота по силата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството. По делото няма данни наследодателката да се е разпоредила имота приживе, ответниците да са се отказали от наследството или те самите да са се разпоредили с вещта. По силата на чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс доказването на такива обстоятелства би било в тежест на ответниците, които 3 не твърдят, нито доказват подобни обстоятелства.

Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени доказателства.

Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите такива.

По силата на това облигационно правоотношение ответниците са задължени към ищеца да заплащат цената на доставената им топлинна енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съдът кредитира изцяло заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза като компетентна и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал.

Вещото лице посочва метода, по който е изчислена потребената количество топлинна енергия и за начина, по който са извършвани отчисленията на технологичните загуби.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имота на ответниците, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, включваща топлоенергия за отопление на имот, за сградна инсталация и за битова гореща вода.

Тук следва да се отбележи, че претендираните вземания не се установяват единствено от воденото от ищеца счетоводство и представените от него частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по съдебно-техническата експертиза.

Не на последно място, по делото не се доказа ответниците да са заявили рекламации срещу извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.

Затова може да се приеме за установено, че за времето след 14. II. 2019 година стойността на потребената топлинна енергия, съгласно заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 1 595.44 лева, формирана от фактурираната сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки.

Ето защо съдът счита, че на ответната страна е доставена топлинна енергия на посочената от вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза. Съдът не кредитира размера на главницата за доставена топлинна енергия, посочен в съдебно-счетоводната експертиза, доколкото същият не отразява реално потребената топлинна енергия за имота, а отчита и направените осчетоводявания и прихващания за минал период, извън процесния.

Ответниците не твърдят в отговора на исковата молба или в друг етап на процеса погасяване на задълженията чрез плащане, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е 4 извършено.

Ответниците поддържат, че вземането на ищеца е погасено по давност. Според чл. 111, б.

„в“ от Закона за задълженията и договорите вземанията за периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Според чл. 114, ал. 1 от същия закон давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 116, б. „б“ давността се прекъсва с предявяване на иск, а ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната.