Определение № 28792 от 07.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28792 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20261110122586 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу Т. Ц. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1699/2026 г. по описа на Районен съд Ш..

След запознаване с приложеното електронно заповедно производство настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за предявяване на иск. При извършената преценка за допустимост на исковата претенция с оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (изм. ДВ бр.

100/2019 г.), настоящият съдебен състав приема, че неправилно в заповедното производство са дадени указания за предявяване на иск срещу посочения длъжник. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

В тази насока са и изричните разяснения, дадени в т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в 1 съобщението.

В случая, видно от данните по електронното заповедно дело, връчителят не е открил длъжника Т. Ц. П. на регистрираните в НБД адреси – постоянен и настоящ, които съвпадат, или лице по чл. 46 ГПК, което е съгласно да получи съобщението при нито едно от посещенията, като при последното посещение, след изтичането на един месец от първото посещение, е залепил уведомление по чл. 47 ГПК на 08.07.2026 г. От събраните от връчителя данни не се установява длъжникът да не живее на регистрирания адрес. Видно от данните по електронното заповедно дело длъжникът Т. Ц. П. няма регистрирани трудови договори.

В случай, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК – едномесечен срок, считано от изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл.

47 ГПК, който изтича на 22.07.2026 г., не постъпи възражение от длъжника, заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК влиза в сила, съгласно чл. 416, предл.

1 ГПК.

В случая, срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК изтича на 23.08.2026 г. и в случай че не постъпи възражение до 23.08.2026 г., заповедта за изпълнение ще влезе в сила, което препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 ГПК поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на вземането.

С оглед на гореизложеното, производството по делото следва да бъде прекратено като преждевременно образувано, доколкото не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, частното производство следва да се върне на състава на Районен съд Ш. за преценка за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Т. Ц. П. след изтичане на срока за подаване на възражение.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 422, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 22586/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 119 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение да се уведоми заповедният съд по ч. гр. д. № 1699/2026 г. по описа на Районен съд Ш. за преценка за издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Т. Ц. П. след изтичане на срока за подаване на възражение.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3