Решение № 1243 от 31.10.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1243 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502356 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 26888/ 7.03.2024 г. ( по регистратурата на СГС) на ответницата К. А. А. чрез пълномощника й – адвокат С. К. срещу решение № 385 от 21.01.2024 г. на СГС, I- 13 състав по гр.д.№ 10250 / 2022 г., допълнено с определение № 4820 от 1.04.2024 г. по член 248,ал.3 от ГПК относно дължимите на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение , в частите, с които са уважени предявените искове по член 108 от ЗС и член 59,ал.1 от ЗЗД .

В жалбата има оплаквания за допуснати от съда нарушения : необсъждане на факта за приемане от ищцата на наследството по опис след завеждане на делото и след сроковете по член 61,ал.1 от ЗН, обуславящ недопустимост на иска, в алтернатива – неоснователност на същия ; несъобразяване на оповестително – защитното действие на вписването на придобивния акт на ответницата – член 112 ,б „а “ и член 113 от ЗС при липса на вписване на исковата молба за произход или на възбрана в обезпечаване на същата и действието за напред на решението за установения произход;

1 незаконосъобразен отказ да се зачете транслативния ефект на продажбата, в т.ч. в хипотезата на „фингирано правоприемство“; неразглеждане на аргументите за нарушение на член 1 от Първия протокол към КЗПЧОС и член 13 от Конвенцията , Конституцията и принципа на предвидимост от липсата на въведено в закона изискване за вписване на исковите молби за установяване на произход в специален регистър и неразглеждане на възражението за придобиване на имота с кратката давност. Поддържа се, че разрешението по иска по член 59 от ЗЗД противоречи на установеното със свидетелски показания състояние на имота, останало неотчетено от експертизата за определяне на пазарния наем. Присъждането на разноски в пълен размер при частично отхвърляне на единия иск не по съразмерност е неправилно и подлежи на изменение / допълване по реда на член 248,ал.1 от ГПК от СГС.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК малолетната ищца В. И. И. отговаря чрез пълномощника си – адвокат И. Г., че въззивната жалба е неоснователна поради недопускането на твърдените в нея нарушения .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им становища в о.с.з. и писмена защита и с оглед член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо, като постановено по допустим иск, тъй като процесуалната легитимация на малолетната ищца не е обусловена от приемането на наследството по опис и спазването на срока по член 61,ал.1 от ЗН. Тези факти имат значение за произнасянето по същество. Решението е правилно .

СГС е сезиран с редовна ( вписана на 19.11.2020 г. ) искова молба с вх.

№ 70144/15.07.2020 г. от малолетната ( родена на *** г.) В. И. И., действаща чрез своята майка и законен представител Н. К. Б., с която срещу К. А. А. са предявени : иск по член 108 от ЗС с цена от 31 265,40 лева за право на собственост на основание наследяване по закон на И. К. И. – неин баща съгласно установен произход с влязло в сила на 15.01.2019 г. решение по гр.д.

№ 6709/2016 г. по описа на СГС , починал на 25.07.2015 г., върху апартамент № 90 , самостоятелен обект в сграда, в ***, с идентификатор № *** и за осъждането на ответницата да предаде владението върху него и иск по член 59,ал.1 от ЗЗД за осъждането й да заплати 2 обезщетение за лишаване от ползването на имота в периода 2.11.2017 г. – 15.07.2020 г. в размер на 12 973,33 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба .

В отговора на исковата молба с вх.№ 358945/28.10.2021 г. ответницата оспорила исковете като недопустими по липса на процесуална легитимация у ищцата и прието от нея наследство по опис в срока по член 61,ал.1 от ЗН.

Срещу основателността им въвела възражение за : липса на вписани претенции на ищцата за право на собственост върху имота преди вписването на валидните продажби от 16.10.2016 г. и 2.11.2017 г. за прехвърляне на имота от майката на И. на праводателя К. и от последния на ответницата. Заявените в условия на евентуалност насрещни искове за подобрения, част от които са от извършен през 2016 г. от праводателя К. основен ремонт, заплатен с договора за покупко – продажба на вещи и подобрения от 2.11.2017 г., а друга част са от извършени от ответницата допълнителни строително – ремонтни дейности, са отделени в друго производство. Развит е довод, че от член 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС произтича задължение на съда за защита на право на собственост на третите добросъвестни лица , каквото е ответницата и уважаването на иска би съставлявало незаконосъобразно лишаване на същата от единственото жилище в нарушение на това правило и принципа за правна сигурност , обективиран в национални правила като член 17,ал.2, член 33,ал.2 ,член 88,ал.2 и член 135,ал.1,изр.3 от ЗЗД .

За да уважи исковете, СГС е приел, че ищцата е с установен произход от И. И., който починал на 25.07.2015 г. след зачеването и преди раждането й на 25.10.2015 г. , с влязло в сила на 15.01.2019 г. решение по гр.д.№ 6709/2016 г. по описа на СГС, тя го е наследила от раждането по силата на фикцията на член 2,ал.1 от ЗН , без оглед кога е извършено приемането на наследството по опис , като е изключила от наследяването майката Л. К. и спорният имот е придобит на това основание от ищцата. Сключеният от майката на наследодателя договор за продажба от 14.10.2016 г. и от съдоговорителя й Г. К. договор за продажба от 2.11.2017 г. не прехвърлят собственост, като вписването им не санира липсата на вещно – прехвърлително действие, но добросъвестността на ответницата е основание при евикцията да получи платеното от нея, разходите за сделката, разноските– полезни и необходими и стойността на плодовете, които е осъдена да върне на собственика.

3

Ответницата е ползвала имота без основание и се е обогатила с пазарния наем, изчислен в приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, като за апартамент в средно добро състояние, който има нужда от козметичен ремонт.

Въззивният съд намира, че правилата за вписване са създадени за даване на гласност и в определени случаи за защита на придобити права и осигуряване на непротивопоставимост. Предвиждат вписване само на изрично посочени актове - тези, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, признава, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти - член 112,б. „а“ от ЗС, преписи от обявени завещания с предмет – недвижими имоти – член 112,б. „и“ от ЗС ; искови молби за разваляне, унищожаване, отмяна, признаване на нищожност или обезсилване на актове, подлежащи на вписване – член 114,б. „а“ от ЗС ; искови молби за сключване на окончателен договор – член 114,б.“б“ от ЗС и искови молби, които заместват актове, подлежащи на вписване – член 114,б. „в“ от ЗС, както и други , в т.ч. актове за налагане на вещни тежести върху недвижими имоти. Решението , с което се уважава иск за произход, установява факт с правно значение. За осъществяване на наследствено правоприемство е необходимо освен той да настъпят и други факти – смърт на едно от лицата, между които е установена връзката на произход, включване на другото в кръга на наследниците по закон и приемане на наследството. Видно от правилата за вписване исковите молби за произход и придобиването на недвижим имот по наследяване по закон не подлежат на вписване. Относно договора за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот от наследник, който не е призован към наследяване съгласно междувременно влязло в сила решение за установяване на произход законът не фингира правоприемство (както при договора за прехвърляне на имот от приобретател по привидно съглашение, вписан преди вписването на исковата молба за установяване на привидността по член 17,ал.2 от ЗЗД). Съдоговорителят му не придобива на основание договора право на собственост, което да противопостави на призования наследник, приел наследството. Постановяване на ревандикация срещу него като владеещ несобственик не нарушава член 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС, както и Конституцията и морала. Този съдоговорителкупувач - може да развали договора по исков ред и да претендира срещу продавача или наследниците му вземания по член 191,ал.1 от ЗЗД, ако е добросъвестен и по член 192, ал.1 от ЗЗД , ако е недобросъвестен .

4

Решението по гр.д.№ 6709/2016 г. по описа на СГС, уважаващо иска по член 69 от СК във връзка с член 72,ал.2 от СК на майката срещу Л. К. – майка на починалия претендиран баща - И. И. , за установяване на произхода от него на детето В., има действие по отношение на всички – член 298,ал.3 от ГПК. То е влязло в сила на 15.01.2019 г. и от този момент произходът на детето е съдебно установен, но правното действие на факта на произхода се проявява така, както е посочено в решението. Детето е заченато от И. в периода 10.02.2015г. - 23.02.2015 г. и най – вероятно на дата 19.02.2015 г. Щом детето е заченато преди смъртта на бащата, родено е живо и следователно е жизнеспособно , то е придобило възможността да получи откритото на 25.07.2015 г. наследство на бащата от момента на раждането му – по аргумент за противното от член 2,ал.1 от ЗН . Като малолетно лице е приело наследството по единствено допустимия по закон начин – член 61,ал.2 от ЗН – по опис съгласно определение № 10926 от 22.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 13593/2023 г. по описа на СРС, 117 състав и неспазването на срока по член 61,ал.1 от ЗН , който има инструктивен характер, не води до погасяване на правото на наследяване. Като наследник по закон от първи ред то изключва от наследяването майката на починалия му баща – член 5, ал.1 и член 6 от ЗН.

Детето, а не тя , е придобило включения в наследството на И. апаратамент № 90 , самостоятелен обект в сграда, в *** . Последователно сключените от нея и съдоговорителя й К. договори за продажба от 14.10.2016 г. и от 2.11.2017 г., по който купувач е ответницата, не са произвели вещно – прехвърлително действие . Вписването на договора в полза на ответницата не може да му придаде вещно – прехвърлително действие. Детето – ищец - не черпи права от подлежащ на вписване правен акт по член 112,б. „а - к“ от ЗС – наследяването по закон, както се посочи по – горе, не е такъв акт, а освен това неговият и на ответницата праводател не е едно и също лице. Само при сключени с един и същ праводател - собственик - актове за прехвърляне на право на собственост, има конкуренция и тя се разрешава съобразно член 113 от ЗС - в полза на този, който по – рано е вписал своя придобивен акт.

В срока по член 131,ал.1 от ГПК, считан от 24.09.2021 г. и изтекъл на 25.10.2021 г., ответницата не е заявила възражение за придобивна давност.

Възражението е направено за пръв път в депозираната в първото о.с.з. на 30.03.2023 г. молба – т.3 ( на л. 43 – 44 от делото на СГС ), поради което обратно поддържаното във въззивната жалба e невярно. Неразглеждането на 5 преклудираното възражение за давност не съставлява процесуално нарушение . Следователно детето се легитимира, както твърди в исковата молба, като собственик на спорния имот и въззивницата, която не го е придобила по договора за продажба от 2.11.2017 г. и го владее без правно основание, правилно е осъдена за предаване на владението по ревандикационния иск.

В подадения срочно отговор на исковата молба въззивницата е изложила твърдение, че през 2016 г. апартаментът е бил в лошо състояние и това е наложило „ извършването на основен ремонт“ от праводателя К. , заплатен от нея по силата на договора за покупко – продажба на движими вещи от 2.11.2017 г., както и извършването от нея самата на допълнителни строително – ремонтни дейности в общ размер на 37 871,02 лева. Всички разходи са претендирани като подобрения с отделения за самостоятелно разглеждане иск.