Решение № 94 от 09.01.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110105738 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „****” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, с която против ,,А.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, *****, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, са предявени искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1031/28.02.2024 г. по ч.гр.д. №2360/2024 г., по описа на ВРС, а именно:

331,40 лв. - представляваща сбор от неплатени суми за електронни съобщителни услуги по договор ID на клиент ****, партида ****, ID на договор *** от 14.09.2022 г., начислени за периода от 16.02.2023 г. до 15.09.2023 г., за които са издадени фактури №№***/10.04.2023 г. за 45,68 лева;

****/19.04.2023 г. за 49,39 лева; ****/19.05.2023 г. за 49,39 лева, ****/19.06.2023 г. за 49,39 лева; ***/19.07.2023 г. за 63,46 лева; ***/21.08.2023 г. за 49,39 лева и ****/20.09.2023 г. за 24,70 лева; сумата от 693,80 лв. – неустойка за неизпълнение на договор ****, партида ****, ID на договор *** от 14.09.2022 г.; сумата от 48,89 лв. – мораторна лихва върху просрочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане на всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 20,47 лв. мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 11.05.2023 г. до 26.02.2024 г. и 28,42 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 23.05.2023 г. до 26.02.024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда 27.02.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените 1 разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2360 по описа на ВРС за 2024 г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжника, който с възражение в законоустановения срок, оспорва същата. На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, като в изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си по издадената заповед.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника мобилни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на същите.

За процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на услуги, но ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги, за които са издадени следните фактури: № ***/10.04.2023 г. за 45,68 лева; № ****/19.04.2023 г. за 49,39 лева; № ****/19.05.2023 г. за 49,39 лева, № ****/19.06.2023 г. за 49,39 лева; № ***/19.07.2023 г. за 63,46 лева; № ***/21.08.2023 г. за 49,39 лева; № ****/20.09.2023 г. за 24,70 лева. Договорът е прекратен едностранно от оператора, считано от 01.102023 г. поради неизпълнение от страна на абоната, на задълженията за заплащане на предоставените му мобилни услуги. Поради прекратяване на договора, операторът начислява неустойка, като са издадени сметки, в общ размер на 693,80 лева. Ищецът претендира и лихва за забава в изплащане на главниците.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Сочи, че не му е била предоставена качествена услуга, тъй като предоставените от ищеца устройства не работели. Твърди, че ищецът, като представител на „ИТС“ АД е отправил към ответника предложение за предоставяне на услуга електронно събиране на пътни такси вкл. доставка на бордово устройство и ППС. Сочи, че в тази връзка е бил сключен тристранен договор, ведно с анекс за предоставяне на услугата. Заявява, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, в продължение на 7 месеца, като не предоставил необходимите устройства и ППС, поради което необходимостта от услугата е отпаднала. Твърди, че представляващият дружеството не бил български гражданин и не бил разбрал текста на договора. Намира, че след като не му е била предоставена услуга, не дължи нейното плащане. Заявява, че отговорът на исковата молба представлява изявление за разваляне на договора. Оспорва издадените фактури. Намира начислените неустойки за прекомерни и за нищожни като накърняващи добрите нрави. До ответника не 2 е достигнала информация за съществуването на задължение към ищеца, респективно, същият не е бил поканен да заплати дължимите суми. Намира претенцията за заплащане на сумата от 331,40 лева, за предоставени месечни услуги, за неоснователна. Сочи, че договорът не е бил прекратен едностранно от оператора, поради което начисляването на неустойки е неоснователно.

Оспорва неустоечната клауза като нищожна, като накърняваща добрите нрави.

Намира, че същата няма нито обезпечителна, нито обезщетителна, нито санкционна функция. Оспорва дължимостта на лихва за забава.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

За успешното провеждане на исковете, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил потребител по посочените договори, през заявения в исковата молба период, че в същия период ищецът е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност. В тежест на ищеца е да установи правото си да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договорите, както и размер на неустойката. В тежест на ищеца е да установи размер и период на начисляване на лихвата за забава.

При въведено възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.

Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№ 2360/2024 г. по описа на ВРС, образувано въз основа заявление на „****” ЕАД против ответника. В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1031/28.02.2024 г., за следните суми:

331,40 лв. по Договор от 14.09.2022г. и приложения към него, с ID ***, партида **** сключен между „А1” ЕАД (с предишно наименование ,,М.“ ЕАД) и ,,А.“ ООД, за използвани електронни и съобщителни услуги в периода от 16.02.2023г. до 15.09.2023 г. по следните фактури с № ***/10.04.2023 г. за 45,68 лева; № ****/19.04.2023 г. за 49,39 лева; № ****/19.05.2023 г. за 49,39 лева, № ****/19.06.2023 г. за 49,39 лева; № ***/19.07.2023 г. за 63,46 лева; № ***/21.08.2023 г. за 49,39 лева; № ****/20.09.2023 г. за 24,70 лева; сумата от 693,80 лв. – неустойка за неизпълнение по договора; сумата от 48,89 лв. мораторна лихва върху просрочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане на всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 20,47 лв. мораторна лихва върху вземането за месечни такси и 3 потребление за периода от 11.05.2023 г. до 26.02.2024 г. и 28,42 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 23.05.2023 г. до 26.02.024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване на заявлението в съда - 27.02.2024 г. до окончателното изплащане.

Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът и ответникът се намират в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях договор № ****/09.09.2022 г., по силата, на който ищецът е поел задължението да предостави на ответника, електронни съобщителни услуги, при условията на сключения договор и Общите условия за взаимоотношения между оператора и потребителите.

Съществуването на облигационната връзка не се оспорва от ответника. С приложение №1/09.09.2022 г. към договор № ****/09.09.2022 г., ищецът поема задължението, в сътрудничество с „Д.П.С.“ АД, да предостави на ответното дружество, услугата A1 Truck Control - услуга, която позволява на Абоната, чрез GPS устройство („Устройството“) и софтуерна платформа („Приложението“) да проследява в реално време движението на определено моторно превозно средство в България и/или в чужбина, както и да получава подробни справка за него, в рамките на покритието на обществената мобилна наземна мрежа на A1 по стандарт GSM/UMTS/LTE. Чрез GPS устройството се осигурява и възможност за отчитане на пътна (тол) такса, на база изминато разстояние на територията на Р България. Предвидено е, че за предоставянето на тази възможност, Абонатът подписва отделно споразумение, като услугата A1 Truck Control се предоставя само в пакет с Приложението и Устройство с инсталирана в него SIM карта. Посочени са и регистрационните номера на превозните средства, за които съглашението се отнася – **, ** и **. Договорът е сключен за срок от 24 месеца, при месечна абонаментна такса, в размер на 11,90 лв. Еднократната цена за устройство за ползване на услугата е в размер на 99,00 лв.

Съгласно т.6.1 от Приложение №1, монтажът на устройството на скрито място в превозното средство и на постоянно захранване, се извършва от „Д.П.С.“ АД, срещу заплащане на определената за монтаж цена. На основание т.7.1, след подписване на Приложение №1 се извършва спрециализиран монтаж на Устройството в превозното средство на абоната, в оторизиран сервиз на „Д.П.С.“ АД. Изрично е посочено, че монтажът се осъществява след предварителна уговорка. След изпълнение на горното, абонатът получава информация за парола на e-mail адрес. Посочено е, че при успешно извършване на тези действия, се осъществява връзка за обмен на данни чрез Мрежата, между Устройството и приложението за автопроследяване.

4

На основание т.9.1.1 от Приложение №1, по отношение на услугите, описани в същото, договорът влиза в сила, след изтичане на 7 дни от датата на подписване на Приложението. В случай на нарушение на задължения, от страна на абоната, в т.ч. при прекратяване на договора, в рамките на срока, на действие, операторът има право на неустойка, в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, за срока на договора. Неустойка не се дължи ако прекратяването на договора е поради причина, за която операторът отговаря.

Договорът е сключен при действие на Общите условия за взаимоотношенията между „****“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни врежи на „****“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.298, сл.1, т.1 ТЗ, установените отнапред, от търговец, общи условия за сключваните от него сделки, стават задължителни за другата страна, когато тя е завила писмено, че ги приема. Съответно на задължението на ищеца да предостави електронни съобщителни услуги, ответникът е поел задължението да заплаща стойността на същите, съгласно договорен между страните тарифен план. Съгласно т.22.3.5 ОУ, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на А1, договора и/или приложенията към него. На основание т.25.2.3 ОУ, абонатът е длъжен да заплати всички дължими суми за ползвани услуги, включително тези надхвърлящи кредитния лимит. С т.34 ОУ, в тежест на абоната е поставено задължението за заплащане на всички услуги, свързани с ползването на мрежите, съгласно договора за услуги. Съгласно т.26.4 ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора A1 уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура.