Решение № 255 от 16.10.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Габрово, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20254200500421 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Т. М. Т. против Решение №110/28.04.2025г. по гр.д. №69/2024г. по описа на Районен съд Севлиево, в частта, в която е признато за установено, че жалбоподателката дължи на ищеца по делото „А1 България“ ЕАД сумата 970,98лв. - главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; сумата 2101,78лв. - неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане; сумата 607,96лв. - мораторна лихва върху присъдената сума за периода от 29.03.2021г. до 30.06.2023г.; законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №551/27.09.2023г. по ч.гр.д. №992/2023г. на РС Севлиево. В останалата част постановеното от първоинстанционния съд решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се твърди се, че първоинстанционният съд неправилно уважил частично исковата претенция за дължима главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги. Съдът указал на ищеца, че следва да докаже съществуването на облигационни правоотношения между страните по договора с посоченото в исковата молба съдържание, включително и дължимостта и размера на месечните абонаменти такси, както и че е изпълнявал задълженията си по сключения договор - предоставяне на мобилна услуга.

Освен това съдът задължил ищеца, на основание чл.190 ГПК да представи информация относно датите на прекъсване на услугите към ответницата, като изрично указал на основание чл. 161 ГПК, че може да приеме за доказани фактите, относно които създава пречки за събирането. До приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ищецът не бил представил документи в горния смисъл. Нито в заповедното производство, нито в исковото, ищецът е представил издадени от него фактури за претендираните задължения за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги.

Съдът приел въпросните задължения за дължими, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги единствено въз основа на представените от 1 ищеца съглашения. Предвид горното и при липсата на издадени от ищеца фактури и доказателства относно датите на спиране на услугите към ответника, първоинстанционният съд направил извода си за дължимост на въпросните задължения единствено въз основа на посочените в исковата молба суми и недоказаните твърдения на ищеца, че е изпълнявал задълженията си.

Жалбоподателят счита, че размера на процесните задължения е недоказан. Също така първоинстанционният съд неправилно приел за доказано съгласието на ответника с процесиите общи условия на ищеца. Представените от ищеца ОУ били без заверка, а всички представени от ищеца декларации за съгласие с ОУ са неразделна част от други съглашения между страните, поради което попадат в хипотезата на чл.147а, ал.5 ЗЗП.

Първоинстанционният съд неправилно уважил изцяло исковата претенция за дължима главница за неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане.

Ищецът не бил представил договор за продажба на изплащане (ДПИ) за вещта Арр1е IPhone. Освен това в исковата молба било посочено, че договора е от 21.04.2020г., а приложеният в заповедното производство приемо-предавателен протокол за въпросната вещ бил от 28.01.2021г.

Съдът указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че между него и ответника са сключени договори за лизинг. В представения от ищеца Приемо предавателен протокол от 28.01.2021г. не се съдържала информация относно цената на въпросната вещ, както и дали същата е заплатена частично или изцяло или се дължи от ответника, изцяло или на вноски.

Видно от представените по делото договори за други вещи, единствено в тях между страните се договаряла цена на вещта и начин за нейното плащане, но същевременно договорите за продажба на изплащане не конкретизирали вещите, предмет на съответната продажба. До приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ищецът не е представил договор за продажба на изплащане за вещта Арр1е IPhone 11, поради което жалбоподателя счита, че искът за стойността на тази вещ е недоказан. Съответно недължима се явява исковата претенция за мораторна лихва върху главницата, като единствената мораторна лихва, дължима на ищеца и уважена от първоинстанционния съд, се явяла тази за главници в размер на 1192,03лв, състояща се от 758,55лв. за Samsung Galaxi Watch 3 и 433,50лв. за устройство Моtorola G8.

Моли съда да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен за сумата от 970,98лв. - главница за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; - сумата 2101,78лв. - неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане; - сумата 607,96лв. - мораторна лихва върху присъдената сума за периода от 29.03.2021г. до 30.06.2023г.

Ответникът по въззивната жалба не е взел становище по нея.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.

Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд приел следното :

- по договор с партиден номер М3815571 било подписано Приложение 1 на 28.01.2021г. за услуга 359877711515 с план A1 ONE Unlimited 49, за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.08.2021г. е в размер на 250,89лв.;

- по договор с партиден номер М3815571 било подписано Приложение 1 на 07.08.2020г. за услуга 359888559432 с план A1 ONE Unlimited 44, за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 325,51лв.;

- по договор с партиден номер М3815571 било подписано Приложение 1 на 07.08.2020г. за услуга 359884088747 с план A1 Surf S, за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 130.82 лв.;

- по договор с партиден номер М3815571 е подписано Приложение 1 на 21.04.2020г. за услуга 359884307494 с план A1 Surf XL, за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за 2 периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 88.92лв.;

- по договор с партиден номер М3815571 е подписано Приложение 1 на 21.12.2020г. за услуга 359989757277 с план Netbox 50 GB + 100GB, за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 81.88 лв.;

- по договор с партиден номер М3815571 е подписано Приложение 1 на 28.01.2021г. за услуга 35967595126 с план A1 Fix Bezkrai XL, за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 35.47лв.;

- по договор с партиден номер М3815571 е подписано Приложение 1 на 28.01.2021г. за услуга 359989724909 с план Net Box 150 GB + DTH 130, за срок от 24 месеца, за която дължимата сума за периода 23.01.2021г. - 22.07.2021г. е в размер на 57.49лв.

- по Договор за продажба на изплащане от 21.04.2020г., сключен за срок от 24 месеца, по силата на който е закупено на изплащане устройство Apple iPhone 11, дължимата сума за период 23.01.2021г. - 22.08.2021г. е 909.73лв.

- по Договор за продажба на изплащане от 28.01.2021г., сключен за срок от 24 месеца, по силата на който е закупено на изплащане устройство Samsung Galaxy Watch 3 41mm, дължимата сума за период 23.01.2021г. - 22.08.2021г. е 758.55лв.

- по Договор за продажба на изплащане от 07.08.2020г., сключен за срок от 24 месеца, по силата на който е закупено на изплащане устройство Motorola G8, дължимата сума за период 23.01.2021г. - 22.08.2021г. е 433.50лв.

Съдът приел, че са възникнали материално правни отношения между страните по договора за мобилни услуги, както и по всички последващи анекси, приложения и допълнителни споразумения към него, тъй като страните са положили подписи под всички приложени към заявлението документи, като при полагане на подписа на всички документи на абоната е указно, че преди подписване на съответния документ следва да се запознае с приложимите общи условия. Допълнително към съответните приложения са представени допълнения, които съставляват декларация съгласие, съгласно която ответницата заявила, че е получила екземпляр от Общите условия и е съгласна с тях.

При така установеното съдът приел за доказано валидно възникнало правоотношение между страните по горепосочените договори – за мобилни услуги и за лизинг, че ищецът е изпълнил задълженията си по тях като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от ответника, съответно му е предоставил за ползване мобилни устройства аксесоари, посочени в договорите за лизинг /договор за продажба на изплащане/, поради което и установено по делото е, че за ответника е възникнало валидно задължение да заплаща абонаментните такси по договорите за мобилни/фиксирани услуги, съответно лизинговите вноски по договорите за лизинг. Установеното по делото постигнато съглашение по договорите за лизинг, изявлението на ответника, че е получила съответните устройства, установявали валидно възникнало задължение за плащане на лизинговите вноски по договорите.

С оглед гореизложеното съдът приел, че за ищеца е възникнало валидно вземане към ответника за заплащане на сумата от 970,98 лева, дължими за предоставени мобилни услуги по представените договори, както и че е налице валидно вземането за сумата от общо 2101,78 лева – дължими лизингови вноски по договори за лизинг относно устройства Apple iPhone 11, Samsung Galaxy Watch 3 и Motorola G8.

Доколкото съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да установи извършеното плащане и доколкото не са представени доказателства в тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на процесните задължения. Съобразно горното, предявените искове са приети за основателни в посочените размери. С оглед акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва същата следвало да бъде уважена.

По отношение на претенцията за заплащане на неустойка съдът приел, че клаузата предвиждаща същата е неравноправна. Тъй като претенцията за неустойка е неоснователна, то е неоснователна и претенцията за мораторна лихва върху същата.

Въззивният съд намира следното :

3

Съдът намира, че описаните по-горе договори за продажба на изплащане и за предоставяне на услуги са подписани от ответника, като това обстоятелство се установява от факта на сключването и подписването им от ответника.

За уваженото на вземането на търговеца за главницата представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги е ирелевантно обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за приемане на Общите условия към договора, тъй като вземането произтича от самия договор и анексите към него, а не от ОУ, поради което следва да се приеме, че това възражение на жалбоподателя е неоснователно.

Съдът намира, за неоснователно и второто възражение във въззивната жалба, а именно, че РС неправилно е уважил иска в частта, в която е присъдена главница на ищцовото дружество в размер на цената на предоставени устройства на изплащане, с изключение на претенцията за заплащане цената на Apple IPhone 11 От представените доказателства по делото се установява, че между страните по делото „А1 България" ЕАД и жалбоподателя са сключени два договора за продажба на изплащане за следните устройства – от 07.08.2020г., от 28.01.2021г. В така представените договори на изплащане е посочена сумата, вноските, падеж и т.н., но не се сочи стоката, която се предоставя на потребителя. Посочено е обаче, че вещта е определя в приемопредавателен протокол. Към трите договора са приложени съответно приемо- предавателни протоколи.