Решение № 124 от 27.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Кюстендил, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Б.

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Б. Въззивно гражданско дело № 20231500500048 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С определение № 68 от 11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 8/2023 г. по описа на Апелативен съд гр. София, на основание чл.23, ал.3 ГПК, Окръжен съд Кюстендил е определен да разгледа производството, инициирано по въззивна жалба от К. С. Т., ЕГН ********** и Е.

Д. Т., ЕГН **********, действащи чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Р.

Б. от АК – гр. Благоевград, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „*************, срещу решение № 906678/10.07.2022 г., постановено от РС – Благоевград по гр.д.№ 1699/2017 г. по описа на същия съд.

С оспорвания първонистанционен съдебен акт РС - Благоевград е отхвърлил като неоснователен иска, предявен от К. С. Т. и Е. Д. Т. против – В. C. Н., В. К. Г., С. Г. Г., Г. С.

Г. и В. Г. Г., да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците към момента на одобряване на КК на гр. Благоевград със заповед № РД – 18 – 32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК са собственици в режим на СИО на реална част с площ от 343 кв.м. с проектен идентификатор № ***, заключена между: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № *** по КК, одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, която реална част с площ от 343 кв.м., вместо да бъде заснета като самостоятелен имот, поради допусната грешка в КК е заснета като част от ПИ № ***, с площ 1 167 кв.м., с предназначение: Урбанизирана по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменени със Заповед №КД-14-01-377 от 25.11.2010 г. на Началник на СГКК – гр. Благоевград, собственост на ответниците.

Възложил е в тежест на ищците сторените от ответниците деловодни разноски в размер на 1361.50 лева.

Производството пред РС - Благоевград се е развило по предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР.

За да отхвърли предявения иск РС- Благоевград е приел, че 211 кв.м. от спорната площ на индивидуализирания в исковата молба недвижим имот по плана от 1959 г. са 1 придобити от праводателя на ответниците на основание дворищна регулация по ЗПИНМ /отм./, а останалата част в размер на 132 кв.м. е придобита въз основа на давностно владение от наследодателя на ответниците.

Въззивниците – ищци в първонистанционното производство, оспорват като неправилни съображенията на районния съд. Сочат, че от събраните по делото доказателства и приетите от съда заключения на вещото лице инж. Р.С. по назначената съдебно-техническа експертиза се доказвали по несъмнен начин следните обстоятелства:

К. С. Т. q по време на брака си, на 29.03.1993 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 48, том 2, дело № 553/1993 г. на Нотариус при P C Благоевград е купил от родителите си С. Т. и Я. Т. 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.

На 14.08.2009 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 149, том I, per. № 3693, дело № 127/2009 г. на нотариус М.Г.- К., К. С. Т. е купил от наследниците на С.С.Б. останалата 1/2 ид.ч. от този недвижим имот - ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 751 кв.м.

Имотът граничел с Парцел IV, пл. № 195, който е собственост на наследниците на К.Г.Н., съгласно Нотариален акт № 22/13.10.1962 г., том 3, дело № 424 на Благоевградски народен съдия. Съсобствениците на съседния парцел I V- 1 9 5 нямали документ за собственост за площта от 626 кв.м. до 1213 кв.м., а просто са я завзели без правно основание.

Оспорват се като неверни наведените в отговора на ответниците твърдения, че владеят имот, който е в рамките на сегашния ПИ *** с площ от 1167 кв.м. от около 1950 г., като оградата откъм сегашния ПИ *** стои там повече от 30 години - първоначално като ограда от мрежа, а след това и с плътна част до 60 см.

Пояснява се, че във връзка с жалба, подадена от В. К. Г., на К. Т. е даден 30-дневен срок доброволно да освободи частта от ПИ *** и от имота на В. Г., която владее неправомерно с писмо изх. №9400-1231/18.04.2016 г. на Зам. Кмет по строителството. С Констативен протокол от 04.04.2018 г. на Община Благоевград след направените измервания е установено, че К. Т. освен общинския имот с идентификатор *** е заградил и владее част от имота на В. Г., като с Постановление на Районна прокуратура - Благоевград по преписка №1507/2016 г., прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство по тази преписка за самоуправство по чл.323 от НК, тъй като Т. владее спорните площи много преди да възникне спора и следва претенциите им да се решат по гражданскоправен ред.

Въззивниците считат, че от тези доказателства напълно се опровергава твърдението на ответниците, че владеят имот, който е в рамките на сегашния ПИ *** с площ от 1167 кв.м. от около 1950 г., като оградата откъм сегашния ПИ *** стои там повече от 30 години - първоначално като ограда от мрежа, а след това и с плътна част до 60 см над терена.

На тази плоскост приемат, че показанията на свидетелите на ответниците са напълно недостоверни и не следва да им се дава вяра, тъй като самите собственици в подадените от тях жалби до община Благоевград и до РП - Благоевград си признават, че част от имота им е 2 заграден от К. Т. и се владее от него и затова ответниците няма как да придобият по давност претендираната част от имота на ищците.

В тази връзка разпитаната свидетелка по делото Л. Н., която е съседка и познавала много добре и двата имота и собствениците им, живеела там от 1950 г. в съдебно заседание на 31.10.2019 г. е заявила следното: „В момента от около три години направиха бетонна ограда. Цяло С. се чуди как може такова нахалство. Сегашната ограда е направена от преди около 3 години. Преди това нямаше ограда. Кирчови работиха този имот, дето В. го загради.

... В. го завзе мястото, Осоярски орязаха дръвчетата....".

По изложените съображения считат приетото от съда, че остатъкът от спорното място - 132 кв.м. са придобити по давност за периода от 1980 г. до 1997 г. от наследодателя на ответниците, е невярно и недоказано.

Ответниците не доказали, че са собственици и на спроната реална част с площ от 343 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, придобита чрез правна сделка. Излагат твърдения, че ответниците са заграбили тази част от имота на ищците въз основа на погрешно нанесените имотни граници при одобряването на кадастралната карта на Благоевград със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК.

Акцентира се, че в допълнителното заключение вещото лице инж. Р.С. на Приложение № 9 е изготвил скица, на която е нанесъл спорната част в зелен цвят с площ от 343 кв.м. От изготвената комбинирана скица към заключението на вещото лице било видно, че са касае за неправилно заснети имотни граници, тъй като по плана от 1959 г., съгласно който са придобити от страните по делото и двата имота, границите са нанесени правилно и страните са закупили имотите, съгласно тези граници. Обобщава се, че нямало последваща правна сделка въз основа на която ответниците придобиват площта от 626 кв.м. до 1213 кв.м., а това се дължи на погрешното изработване на кадастралната карта.

В тази връзка твърдят, че всички разпитани свидетели по делото заявили, че границата между двата имота след 1959 г. е била вада /пътека/, по която са минавали. Тази вада /пътека/ била нанесена на одобрения кадастрален и регулационен план от 1959 г. и било видно, че тя върви по имотната граница между процесиите имоти и че това са били реалните граници между имотите, а не тези, които са погрешно отразени впоследствие в действащата кадастрална карта на Благоевград.

Вещото лице също така посочило, че със заповед 1299/16.03.1959 г. е одобрен Общия регулационен план на с. С., който е качен в кадастрално-информационната система на АГКК, слой „Геокардфонд", раздел „Архивни планове на населени места" - Приложение 1 от СТЕ, на което приложение е нанесена и процесната вада /пътека/.

По отношение на спорните 211 кв. м. въззивниците твърдят, че се установило, че не са уредени регулационните сметки. Сочат, че заплащането на придаваеми части при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ ставало чрез Общинските народни съвети. В настоящото съдебно производство обаче не били представени документи, удостоверяващи заплащането на процесиите 211 кв. м.

3

Позовават се на разпоредбите на §6 и §8от ПР на ЗУТ, където е прието, че отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях, се продължава само временно - до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по §6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорогулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени /Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС, постановено по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК/.

Поддържат, че както ЗТСУ, така и ЗУТ установяват правилото, че в урегулираните територии всеки собственик на имот притежава правото на собственост в рамките, очертани от регулационния план. При действието на ЗТСУ урегулирането на поземлените имоти е основано на принципа на заплащане на придадените по регулация части към съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването на следващия регулационен план сумите, дължими за придадените по регулация части от съседни имоти не са заплатени и не е доказано да е упражнявана фактическа власт върху придадените части повече от 10 години. Ако фактическата власт върху придадените части е била упражнявана повече от 10 години, счита се, че регулацията е приложена и правото на собственост върху придадените части е придобито по силата на регулацията, т.е. правото на собственост върху реалната част от парцела се придобива по силата на регулацията, а не по причина придобиването му по давност. Ако не е доказано да е била упражнявана фактическа власт върху придадените части, счита се че регулацията не е приложена и очуждителното й действие отпада. Ако парцелите са образувани от самостоятелни имоти без да е извършвано придаване на части от съседни имоти и бъде завладяна реална част от съседен парцел, правото на собственост може да бъде придобито по давност само ако тази реална част отговаря на изискванията за самостоятелен парцел, т.е. на изискванията за лице и площ.

Присъединяване на реални части от съседен парцел чрез завладяване и упражняване на фактическа власт повече от 10 години при други условия е недопустимо.

Обобщава се, че тъй като границата между двата имота е била вадата, която е нанесена на Приложение 1, процесиите 211 кв.м. не са били във владение на ответниците.

С оглед на горните изводи въззивниците приемат, че ответниците по никакъв начин не са доказали оригинерно придобиване на спорната площ при съпоставяне както на писмените, така и гласни доказателства, приети по делото.

По изложените съображения поддържат искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявения иск. Претендират деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна – В. C. Н., В. К. Г., С. Г. Г., Г. С. Г. и В. Г. Г., всички действащи чрез процесуалния представител по пълномощие – адв. А. Б., депозират отговор по въззивната жалба.

4

Оспорва основателността на жалбата и молят за оставяне в сила на постановеното първоинстанционно решение.

Считат, че ищците не са доказали своите собственически права върху процесния имот. Поясняват, че доколкото ищците претендират собственост в полза на ищеца К. Т. на основание наследство от С. М. Т. и тъй като в процеса е безспорно установено, че ищецът Т. не е единствен наследник на С. Т., то само на това основание искът за собственост, предявен за целия имот, подлежи на отхвърляне, като неоснователен.