Определение № 2345 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2345 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20231110110798 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

По делото е постъпил писмен отговор от двамата ответници, като по отношение на ответника *** е извън срока по чл.131 ГПК.

В писмения отговор е обективиран инцидентен отрицателен установителен иск, който в изпълнение на определение № 6887/02.05.2024 г., постановено по в.ч. гр.д.№ 3986/2024 г. по описа на СГС, остава за разглеждане единствено по отношение на ответника ***.

Към исковата молба, писмения отговор и страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства. Представените по делото съдебни решения следва да бъдат приети само за сведение, тъй като същите не представляват писмени доказателства по смисъла на ГПК.

Обективираното в исковата молба доказателствено искане за събиране на гласни доказателства е частично основателно – единствено по отношение на посочените в т.4 обстоятелства. Обстоятелствата относно извършените преустройства и как е променен начина и обема на ползване от страните по делото, подлежат на доказване с писмени, а не гласни доказателства.

Обективираното в исковата молба доказателствено искане за допускане на съдебнотехническа експертиза е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПРИЕМА представените към исковата молба и писмения отговор от ответниците документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.

ПРИЕМА за сведение представените по делото съдебни решения.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел /съгласно чл.159, ал.2 ГПК/, при режим на довеждане от ищцата в първото по делото открито съдебно заседание, за установяване необходимостта на ищцата да ползва дворното място във връзка с осъществяваната от нея дейност и достъпът до него.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки и замервания, включително оглед на процесния недвижим имот, да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, специалност: Геодезия, фотограметрия и картография, пълна проектантска правоспособност за извършване на дейности по кадастъра.

Достъп до класифиц. информация.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на допуснатата СТЕ в размер на 350,00 евро, вносим от ищцата, в 2-седмичен срок от съобщението.

ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на доказателства за внеС. депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност да сторят това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.03.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, уточнена с молби с вх.№ 216459/01.07.2024 г. и с вх.№ 220714/04.07.2024 г. от *** против *** и ***, с която е предявено искане за разпределение ползването на съсобствен между страните недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК (без издадена заповед за изменение на КККР), с адрес: гр.*** III“ № ***, с площ 530 кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на ползване: за ниско застрояване (до 1 0 м); със стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 31, квартал 42; при съседи: ***, ***, *** и 6***, представляваща ДВОРНО МЯСТО с площ от 527 кв.м., съставляващо част от УПИ V30, УПИ VI-31 и УПИ IX-32 по плана на гр.София, местност „*** III“, както и част от ПИ 30, ПИ 31 и ПИ 32 от актуалния план на гр.София, попадащ в кадастрален лист 0538, както и ПРИСТРОЙКА с идентификатор ***, находяща се в гореописания поземлен имот с идентификатор ***, разположена на северната страна на основната сграда, със застроена площ от 28 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, със стар идентификатор – няма, с номер по предходен план – няма, състояща се от избено помещение, две стаи на партерния етаж с обща площ 30 кв.м., съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно: 453,94/527 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** и 24,14/28 ид.ч. от пристройка с идентификатор *** за ищцата и по ½ ид.ч. от 29,70 % от 246/527 ид.ч. от ПИ с 2 идентификатор ***, както и по ½ ид.ч. от останалите 3,86/28 ид.ч. от пристройка с идентификатор *** за ответниците.

По делото е приет за съвместно разглеждане инцидентен отрицателен установителен иск, уточнен с молба с вх№ 200731/18.06.2024 г. от *** против *** – за признаване за установено по отношение на ***, че *** не е собственик на 281/527 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.София, с адрес: гр.*** III“ № ***, с площ 530 кв.м.; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на ползване: за ниско застрояване (до 1 0 м); със стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 31, квартал 42; при съседи: ***, ***, *** и 6***, представляваща ДВОРНО МЯСТО с площ от 527 кв.м., съставляващо част от УПИ V-30, УПИ VI-31 и УПИ IX-32 по плана на гр.София, местност „*** III“, както и част от ПИ 30, ПИ 31 и сграда с идентификатор ***, находяща се в гореописания поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 28 кв.м., брой етажи - един, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

В исковата молба ищцата твърди, че с решение № 4401/19.06.2017 г., постановено по в.гр.д, 4431/2017 г. по описа на СГС било потвърдено решение от 18.10.2016 по гр.д. № 63306/2014 г. по описа на СРС, в частта, в която било признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на ответницата *** /настоящ ищец/, че *** и *** /настоящи ответници/, притежават правото на собственост върху 29, 70 % от 246/527 ид.ч. от недвижим имот - дворно място с площ от 527 кв.м., съставляващо част от УПИ V-30, УПИ VI-31 и УПИ IX-32 по плана на гр.София, местност *** III, както и част от ПИ 30, ПИ 31 и ПИ 32 от актуалния план на гр.София, попадащ в кадастрален лист 0538, както и върху 29,70 % от 246/527 ид.ч. от правото на собственост върху пристройка, изградена до северната фасада на основната сграда, състояща се от избено помещение, две стаи на партерния етаж с обща площ 30 кв.м. и лятна кухня със санитарен възел на втория етаж с обща площ 10 кв.м. Със същото решение ответницата – настоящ ищец било осъдена да предаде на ищците – настоящи ответници владението върху гореописания имот и постройки. Ищцата поддържа, че след въвода в имота осъществен от ЧСИ на 23.10.2019 г., ответниците *** и ***и не желаят да ползват собствеността си съобразно квотите, които притежават, но възпрепятстват и ищцата да ползва съобразно осъществяваната от нейна дейност пристройката и дворното място. Сочи, че в пристройката, още от входната врата ответниците са поставили множество непотребни вещи, което блокира влизането от северната страна. Двете стаи на партера също са заети от техни вещи. Санитарният възел е блокиран от обемисти вещи и с това е променено обективно предназначението му в складово помещение. Ищцата поддържа още, че в мазето също не може да съхранява продукти и консерви, защото съвместното ползване с ответниците не е спокойно и сигурно. Ползването на двора, въпреки грижите, които ищцата и съпруга й полагат непрекъснато, също е възпрепятствано и несъобразено с притежаваните от ответниците квоти в съсобствеността. Вътре в двора се паркират каравани, няколко МПС, унищожават се при преминаването посеви и растения. Ищцата поддържа, че се легитимира като собственик на 453,94/527 ид.ч. от гореописания недвижим имот, понастоящем ПИ с идентификатор ***, както и на 24,14/28 ид.ч. от пристройката, понастоящем с идентификатор ***. Твърди, че с ответниците не могат да постигнат съгласие 3 относно ползването на поземления имот и пристройката, нито да разпределят ползването им по доброволен път, поради което обоснова правния си интерес от предявеното искане. Моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването съобразно притежаваните квоти в съсобствеността.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от двамата ответници, в който е обективиран и инцидентен отрицателен установителен иск. Излагат се доводи за недопустимост на предявените искове, тъй като върху процесният поземлен имот има изградена сграда в режим на етажна собственост, поради което дворното място се явява обща част по смисъла на чл.38 от Закон за собствеността. Оспорва се и допустимостта на иска за разпределяне на ползването на описаната в исковата молба пристройка. Сочи се, че същата не представлява самостоятелна сграда независимо, че същата е заснета с отделен идентификатор и нанесена в КККР като самостоятелна такава. Поддържа се, че процесната пристройка е изградена като долепена и функционално свързана част към основната сграда, като достъпът до нея се осъществява след като се достъпи до стълбищната площадка на първия етаж в основната сграда и през входна врата оттам. Твърди се, че функционалното предназначение на пристройка е като обща част на самата основна сграда, използвана от етажните собственици в сградата за съхранение на багаж. Същата никога не е имала самостоятелен характер, още по-малко жилищен или търговски такъв, както твърдят ищците. Твърди се, че ищцата незаконно и самоуправно зазидала входната врата към пристойката откъм стълбищната площадка на основната сграда, като по този начин се опитала да й придаде самостоятелен характер. Оспорват се твърденията на ищцата в исковата молба като се твърди, че по отношение на дворното място към сградата не е имало неразбирателство или проблеми при ползването му от страна на всички останали собственици и етажни собственици, с изключение на ищцата. Излага се доводи, че дворното място, което е с площ едва 530 кв.метра, е твърде малко, за да може от него да бъдат обособени дялове, които да бъдат разпределени за индивидуално ползване от страните по делото. Във връзка с предявения инцидентен отрицателен установителен иск се оспорват твърденията на ищцата и ответница по него, че тя е собственик на цялата останала част от дворното място, с изключение на притежаваните от ответниците 29,70 % от 246/527 ид.ч.

Излагат се доводи, че от съдържанието на Нотариален акт за дарение № 177, том XVIII, дело № 5312/1957 г. се установява, че предмет на прехвърлителната сделка е втори етаж от процесната сграда „заедно с 29.70% от общите части на цялата сграда и цялото дворно място, застроено и незастроено, цялото от 246 кв.метра“, т.е., че общия праводател на страните по делото *** е имал волята да прехвърли на всяка от тях не цялото дворно място, а прилежащите към самостоятелните им обекти по 29.70% от същото. Поддържа се, че когато е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 127, том I, дело № 765/1990 г., по силата на който праводателите на ищцата са били признати за собственици въз основа на давностно владение на 281/527 ид.ч., собствениците на обекти в сградата са били и съсобственици на дворното място – обща част по смисъла на чл.38 ЗС, поради което няма как само един от тези собственици да е завладял и да е упражнявал повече от 10 г. самостоятелно владение, както върху процесните 246 кв.метра дворно място, 4 така и върху придаваемите /придадени по силата на последващ план за регулация/ 281 кв.метра. С оглед предходното се обуславя правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на инцидентен отрицателен установителен иск се изразява становище за недопустимост, поради липса на правен интерес. По същество се изразява становище за неоснователност на същия с доводи, че правото на собственост е възникнало на деривативно и неоспорено до този момент в съдебни производства основание.