Присъда № 2 от 26.05.2021, Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ по нохд № 382/2020 год. по описа на ОС- Хасково:

С обвинителен акт Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения поотделно против всеки от подсъдимите В. М. Х. , *****, гражданин на *******, роден и живущ в гр.*****и М.В. Ф.П, също ****и гражданин на **** ***** *****, ****и живущ в гр.****, както следва:

1/ Против подс. В. М. Х. затова, че н а 27.ІХ.2018 год. през ГКПП „Капитан Андреево”, обл. Хасково с товарен автомобил влекач марка „Рено“, рег.№ ***** и прикачено към него ремарке марка „Мамут“, рег.№ ***** , без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество – хероин с общо тегло 332,810 кг със съдържание на активен компонент диацетилморфин – 56,5 и 55,0 тегловни процента на обща стойност 29 952 900 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І от НК и 2/ Против подс. М.В. Ф.П. затова, че н а 28.ІХ.2018 год. през ГКПП „Капитан Андреево”, обл. Хасково с товарен автомобил влекач марка „Волво“, рег.№ ***** и прикачено към него ремарке марка „Мамут“, рег.№ ***** , без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната от Република Турция в Република България високорисково наркотично вещество – хероин с общо тегло 355,020 кг със съдържание на активен компонент диацетилморфин – 55,4, 55,3 и 56,2 тегловни процента на обща стойност 31 951 800 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък - престъпление по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І от НК.

В обвинителната си реч прокурорът поддържа обвиненията като доказани и настоява за осъдителна присъда, с която и двамата подсъдими да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които са обвинени. Доколкото спорен по делото е въпросът за субективната страна на деянията, намира знанието на всеки от подсъдимите затова, че превозва укрито наркотично вещество за доказано въз основа на следните аргументи: И двата превоза били осъществени от транспортни и спедиторски фирми, които били рискови. И двете сделки по доставка на строителни плоскости от И. за А. били икономически неизгодни и пазарно нелогични, защото такава стока можела да се намери навсякъде в Европа, без да се оскъпява с транспорт от И.. Установило се по делото, че посоченият по документи краен получател на стоката не е действителният такъв. Легално превозваната стока – строителни плоскости – се разрушавала при изваждане на наркотичното вещество и не могла да се ползва по предназначение. И двамата подсъдими били водачи с дългогодишен, богат опит, многократно осъществявали курсове по такъв маршрут, имали познания относно начина на преминаване на граници и митници.

Заключението на авто-техническата експертиза установявало, че и двамата са урегулирали количеството гориво в горивните си резервоари така, че добавяйки толкова гориво, колкото е теглото на пренасяното наркотично вещество, да заблудят митническите органи при граничната проверка.

Ето защо пледира за признаването им за виновни и осъждането им на наказания „лишаване от свобода“ за срок около 15 години и „глоба“.

Подсъдимият В.Х. не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които отхвърля поддържаната по обвинителния акт фактическа обстановка и поддържа, че по делото се е установила различна такава. Отрича да е знаел, че в превозвания от него товар е имало укрито наркотично вещество. Твърди, че не е участвал в натоварването на управляваната от него товарна композиция в склад в гр.У., *****, а това сторил свид.М.Г.

1

М.Н., неин собственик. Същият свидетел приел курса, предложен от спедитор, уредил всички митнически формалности и преминал митническите проверки на територията на И. и му предал ключовете и придружаващите товара документи на самия граничен пункт между И. и Турция, откъдето той поел управлението. Не познава подс.Ф.П.. Моли да бъде оправдан.

Не се признава за виновен и подс.М.В. Ф.П. Той също отрича да му е било съобщено, или станало известно по друг начин наличието на укрито наркотично вещество в превозвания от него товар. Пътувал лично до склада в гр.У. и присъствал на натоварването, но без да участва лично. Не познава лично подс.Х.. От И. към А. пътувал заедно с брат си А.

Ф.П., който натоварил същата стока от същия склад, но в неговия камион не било открито наркотично вещество. Моли да бъде оправдан.

И тримата защитници, които представляват и двамата подсъдими, пледират за недоказаност на обвинението и постановяване на оправдателна присъда. Намират, че на съда не са били представени никакви доказателства, установяващи по безспорен и несъмнен начин наличието на представи у подсъдимите затова, че в превозвания от всеки от тях товар е било укрито наркотично вещество.

Като съобрази събраните на досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено следното:

По фактическата обстановка:

Подс.В. М. Х. е на **год., ****, ****гражданин, живущ в гр.****, ***, ****, с ***деца, неосъждан, грамотен. По професия ******, извършва ***** ***** . ***** ******е и неговият брат свид.С.Х.. Никой от двамата не притежава собствено товарно превозно средство.

Подс.М.В. Ф.П. е на **год., ****, ****гражданин, живущ в гр.*****, ****, ***, с ***деца, ****, грамотен. Работи като ******. Притежава собствена товарна композиция – влекач „Волво“, рег.№ **** и ремарке „Марал“, рег.№*****, видно от приобщеното по делото свидетелство за регистрация, с която извършва международни превози. Като ***** работи и неговият брат – свид.А.В. Ф.П., който също притежава собствен камион.

Макар да са колеги, двамата подсъдими не се познавали.

Свид.М.Г. М.н. също е от гр.****и също ****по професия, познавал семейството на подс.Х., бил далечен родственик на родителите му. Бил по-близък с неговия брат свид.С.Х., с когото са почти връстници и преди години работили заедно в Германия, но С.живеел в друг град. Свидетелят притежавал два камиона, единият от които влекач „Волво“, рег.

№*********** и ремарке „Мамут“, рег.№*****, видно от приобщеното по делото свидетелство за регистрация. Именно тази композиция управлявал подс.В.Х. по време на курса, за който му е повдигнато настоящото обвинение.

В И. притежаването на товарен камион от физическо лице било разрешено, но не и извършването на международна транспортна дейност. За последната се изисквал лиценз, какъвто могли да притежават само юридически лица – търговски дружества. Поради това собствениците на камиони сключвали договор за наем с транспортна фирма, срещу което ползвали нейния лиценз, ТИР-карнети и пр. Свид.М.Г. М.н. имал такъв договор с транспортната фирма „*****“, а подс.Ф.П. – с „*****“. Освен това ******те **** имали нужда от виза, за да пътуват в ЕС. Визите били 6-месечни и не се подновявали автоматично, нито се издавали лесно, поради което се случвало за определен период да останат без такава.

2

Свид. М.Н. често си търсел шофьор, тъй като освен, че притежавал два камиона, не винаги получавал виза. Около месец преди настоящия случай подс.В.Х. извършил курс с негов камион до Франция. Свид. С.Х., брат на този подсъдим, също извършил два курса с камион на свид.М.Н.през 2018 год. до Словакия.

През м.септември 2018 год. свид.М.Н. получил заявка от голямата спедиторска компания „*****“ да извърши превоз на строителни плоскости от гр.У., ***** до В., А.. Бил уведомен, че същата стока от същия склад ще товарят и ще превозват по същата релация още два камиона, но той не познавал техните шофьори. Макар по това време да нямал виза, приел заявката. Най-напред се обадил на свид.С.Х. с молба да поеме курса, но последният също нямал виза в момента. Тогава започнал да звъни по телефона на подс.В.Х., за да го възложи на него. Подсъдимият съзнателно не му вдигал телефона, тъй като още не си бил получил възнаграждението за курса до Франция отпреди месец. Бил му сърдит. Тогава свид.М.Н. помолил брат му С.да придума В. да поеме курса, за да не го загуби. Обещал възнаграждение от 600 евро, същото било и за курса до Франция. Предложил да поеме натоварването, и цялата процедура по оформянето на митническите документи на територията на И., да откара натоварения камион със стоката на граничния пункт с Турция – гр.Б. от иранска страна, и там да предаде камиона на В.. Впрочем той уверява, че винаги процедирал по този начин, когато ангажира друг шофьор да извърши курс с негов камион.

Свид.С.Х. потвърждава, че така е било и при неговите два курса до Словакия. В крайна сметка се стигнало до споразумение подсъдимият да поеме курса при условие, че свидетелят му заплати дължимото за превоза до Франция, което било сторено. Тъй като в И. предстоял голям религиозен празник с няколко почивни дни, подс. Х. заявил, че ще тръгне на път след края на празника.

Свид.М.Н. отпътувал за гр.У., където натоварил стоката от склад, които не бил на производителя. Там бил посрещнат от лице на име А.Ф., който според него бил отговорник за натоварването. Същият сам и лично натоварил стоката в присъствието на свидетеля, който не взел участие в тази дейност. В склада в гр.У. потвърдили на свидетеля информацията, че още два камиона ще превозват същата стока, за същия получател, но те още не са натоварени. След натоварването, свидетелят уредил митническите формалности на вътрешна митница в гр.У., където камионът бил прегледан и пломбиран. Съгласно търговската практика в И., митническите документи се изпращали от спедитора служебно от вътрешната митница на граничния митнически пункт, откъдето шофьорът ги получавал от представител на спедитора, след като мине митническа проверка и на външна граница.

След това свид.М.Н. откарал натоварения камион на охраняем паркинг, близо до ******я граничен пункт към Турция Б. и се прибрал у дома в гр.*****, тъй като в И. започвал голям религиозен празник, продължаващ, няколко дни. От общодостъпно в интернет приложение „Гугъл Мапс е видно, че разстоянието Б. – М. е около 20 км.

След като отминали почивните дни, свид.М.н. взел камиона си от охраняемия паркинг и го закарал на граничния митнически пункт Б.. Там преминал през митническа проверка с рентгеново устройство и кучета, която протекла нормално и не било открито нищо съмнително, след което камионът бил пломбиран. Получил оформените придружаващи товара митнически и транспортни документи от представител на „*****“ на пункта.

Най-после оставил камиона на „опашката“ на т.нар. „нулева точка“ между И. и Турция и отишъл с кола до гр.М., откъдето взел подс.В.Х. от дома му. После двамата се върнали на пункта и свидетелят предал на подсъдимия ключа за камиона, митническите и транспортните документи за товара и превоза. Камионът бил зареден напълно с гориво.

Подсъдимият се поинтересувал има ли друга кола със същия товар и за същия адрес, за да 3 не пътува сам. Свидетелят му отвърнал, че има още две коли, но не познава шофьорите, а от спедитора разбрал, че документите им не са готови и вероятно ще тръгнат на другия ден.

Така подс.В.Х. отпътувал от И. за В., А.. Това станало на 23.09.2018 год., когато е отразено влизането му на турска територия през турския граничен пункт Г.. Там също минал проверка на рентген, без да се установи нищо нередно. Била поставена турска митническа пломба на полуремаркето и на резервоарите за гориво.

От приобщените на ДП писмени доказателства /т.I л.42-61/ е видно, че за извършвания от него превоз са били съставени следните придружаващи товара документи:

Международна товарителница/СМР №**** год., според която: изпращач е Р. Х. от ****, ****, превозвач „***** *****, а получател – дружеството „****“ със седалище В., „*******“ №** Товарът представлява 4 палета „Celolux“ – 6мм и 9 палета „Celolux“ – 8 мм с бруто тегло 19 125 кг и нето тегло 18 865 кг. Място и дата на товарене са гр.У., *****, 17.09.2018 год., място на доставка – В., А., крайна дестинация – Митница В.. Превозът се извършва под покритието на ТИР-карнет ******и е предплатен. Превозното средство е камион с рег.№*********, а водач е В.Х..

ТИР-карнет ******, издаден от ******* на „***** ***** със същите данни за товара, превозвача, превозното средство и крайна митница.