Решение № 1775 от 19.11.2025, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 2109/2025
- Вид
- Решение № 1775
- Подписан
- 19.11.2025
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- Силвия Георгиева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1775 гр. Плевен, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Силвия Г. Иванова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело № 20254430102109 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.
М. Д., ЕГН **********, чрез адв. Д. Н. К. от АК-Плевен, против „ЕОС Матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, район “***”, жк.“***“, ул.“***“ №***, ЕИК ***, представлявано от *** и ***.
Твърди се, че въз основа на влязла в сила заповед по ч.гр. д. № 1483 / 2011 г. по описа на Районен съд - Плевен ищецът е осъден да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД ЕИК ********** следните суми – 5036,52лв. главница, 2839,94 лв. договорна лихва от 10.07.2008 г. до 10.02.2011г., 1500,47 лв.- законна лихва за забава за периода от 08.08.2008 г. до 11.02.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 08.03.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски- 187,54 лв. държавна такса и 100лв. адв. хонорар.
Сочи се, че е образувано е изп. дело № 2864/2011г. по описа на *** Т.
***. Твърди се, че по него ищецът е плащал различни по размер вноски до 17.05.2018 г. Твърди се, че въпреки извършените плащания, ищецът не е 1 платил дължимата сума. Твърди се, че *** Т.*** е прекратила делото на 18.05.2023г., поради неизвършване на действия от кредитора.
Твърди се, че на 19.05.2023г. е образувано със същия изп. лист изп. дело № ***/ 2023г. по описа на *** Т. *** по молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , като цесионер по договор от 13.07.2020г., видно от уведомление за цесия, представено с исковата молба. Твърди се, че е изпратена покана за доброволно изпълнение от 2023г. до ищеца.
Ищецът счита, че вземането срещу него е погасено по давност, като има правен интерес да заведе настоящото дело.
Посочва, че от 17.05.2018 г. до 19.05.2023г., повече от 5 години, няма извършване на действия от кредитора за събиране на вземането по изп. дело.
Сочи, че в този период е налице изтекла погасителната давност върху вземането, съгласно чл.110 и сл. от ЗЗД.
Отправя искане, на основание чл.439 от ГПК, във връзка с чл.124 от ГПК, да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1000 лв. /хиляда лева / главница, представляваща частичен иск от главница -5036 лв. по незаплатено задължение по договор за кредит, съгласно заповед по ч. гр. д № 1483/ 2011 г. по описа на Районен съд - Плевен, за която сума е бил издаден изпълнителен лист, поради погасяването по давност след приключване на производството.
Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез *** ***. Излагат се доводи, че искът е недопустим, тъй като бил предявен пред некомпетентен съд. Отправено е искане производството пред РС-Плевен да бъде прекратено, и да бъде изпратено по компетентност на Софийски районен съд.
По отношение на основателността, ответникът излага доводи, че претенцията е неоснователна и недоказана.
По същество излага доводи, че е спорен въпросът единствено за изтичане на давностния срок за периода 17.05.2018г.-19.05.2023г.
Посочва, че поради неизпълнение на поетите задължения по договор за кредит е инициирано заповедно производство и е издаден Изпълнителен лист 2 по ч.гр.д. № 1483/2011 г. по опис на PC-Плевен, въз основа на който е образувано изпълнително производство под номер на дело № 2864/2011 г. по описа на *** *** ***, с peг. номер *** при К***, по което твърди, че още с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.
Излага съображения, че предвид посоченото от другата страна като начален срок на давността - 17.05.2018 г., до когато са правени плащания по изпълнителното дело от страна на длъжника, счита за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличие на изпълнителни действия, прекъсващи давността преди тази дата. След тази дата твърди, че има и други действия, прекъснали давността, а именно наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД на 09.03.2020 г.
Твърди, че след прекратяване на делото на основание чл. 433, т.8 ГПК поради перемпция, делото е преобразувано под нов номер, а именно изп.дело № 373/2023 г. по описа на *** *** ***, с peг. номер *** при К***. Излага съображения, че по същото са предприети незабавно изпълнителни действия, които също са прекъснали давността за вземането. Твърди, че още с молбата за образуване на изпълнителното дело от 19.05.2023 г. е поискано и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Твърди, че освен това, с молба от 20.02.2025 г. отново е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Счита, че давността не е изтекла.
В първото открито съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Д. Н., която поддържа исковата молба. Във второто открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява, като адв. Д. Н., е представила Молба Вх. №33137/20.10.2025г., с която поддържа исковата молба. Излага доводи, че през периода 17.05.2018г.-19.05.2023г., повече от пет години, не са извършени изпълнителни действия.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от копие на изпълнителен лист от 02.09.2011г. на Районен съд – Плевен, издаден по ч.гр.д.№1483/2011г. по описа на Районен съдПлевен, че ищецът В. Д. е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба 3
Пърсънъл Файненс“ЕАД сумата от 5036,52 лева главница, 2839,94 лева договорна лихва за периода 10.07.2008г. до 10.02.2011г., 1500, 47 лева законна лихва за забава за периода 08.08.2008г. до 11.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 08.03.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 187,54 лева за държавна такса и 100 лева за адвокатски хонорар.
От изисканото копие на изп.дело № ***/2011г. по описа на *** *** ***, рег. *** К***, с район на действие ОС-Плевен, се установява, че е образувано на 28.11.2011г. по молба на взискателя „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД, против длъжника В. Д., за събиране на задълженията по горецитирания изпълнителен лист. Видно от отбелязванията на гърба на изп. лист, са постъпвали суми, като първото отбелязване за постъпила сума е на 08.05.2012г., а последното на 18.05.2018г. Има отбелязване, че ПДИ е връчена на длъжника на 20.04.2012г., както и че делото е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на дата 18.05.2023г. На л. 7 от заверените копия от изп.дело № ***/2011г. е направено отбелязване за запор на МПС, от дата 15.12.2011г., запорно съобщение Изх. № 22649/19.12.2011г. на л. 13 от същото дело, касаещо л.а. „***“ с посочен регистрационен номер; изпратена покана за доброволно изпълнение Изх. № 22648/19.12.2011г. на л. 17 от същото дело, касаещо л.а. „***“. На л. 47 от същото изп. дело е призовка за принудително за насрочване на извършване на опис на недвижими имоти на територията на с. Писарово. На л. 48 от същото изп. дело е налице молба от *** *** *** до Съдия по вписванията при РС-Кнежа, Изх. № 32704/16.06.2015г. за вписване на възбрана на недвижими имоти на територията на с. Писарово. На л. 148 от същото изп. дело е налична молба от дата 11.02.2020 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД за налагане на запор на сметките на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Изпратено е запорно съобщение Изх. № 9460/21.02.2020г. до длъжника за наложен запор, л. 151 от изп. дело. Изпратено е запорно съобщение Изх. № 9459/21.02.2020г. до длъжника за наложен запор, л. 152 от изп. дело. На л. 155 от същото дело е налице Молба от 19.01.2021г. от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституиране като взискател по същото дело, като е приложено копие на договор за цесия. Върху молбата е извършено отбелязване от *** *** *** за конституиране на взискател на осн. чл. 429 ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На л. 176 от същото изп. дело е налице Молба Вх. № 22014/18.05.2023г. по описа на *** *** ***, от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за прекратяване на изп. дело на осн. чл. 433, ал.1, т.2 ГПК и връщане на изп. лист. Върху молбата е налице отбелязване за прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК.
От изисканото копие на изп.дело № ***/2023г. по описа на *** *** ***, рег. *** К***, с район на действие ОС-Плевен, се установява, че е образувано на 19.05.2023г. по молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, против 4 длъжника В. Д., за събиране на задълженията по горецитирания изпълнителен лист. С молбата е поискано да бъде наложен запор. Изпратено е запорно съобщение Изх. № 31144/31.05.2023г. до длъжника за наложен запор, л. 38 от изп. дело. Изпратена е покана за доброволно изпълнение Изх. № 31143/31.05.2023г. до длъжника за наложен запор, насрочен е опис на движими вещи на дата 26.06.2023г., л. 42 от изп. дело. Изпратено е запорно съобщение Изх. № 12086/24.02.2025г. до длъжника за наложен запор, л. 49 от изп. дело
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай, ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д.№1483/2011г. по описа на РС-Плевен. Това води до извода, че предявеният иск за недължимост на въведената като предмет на делото сума е процесуално допустим, а по същество е неоснователен.
Давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. В т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС подробно са описани действията, които не представляват изпълнителни такива, и не прекъсват давността. Сред тях са изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други. В същото Тълкувателно решение е дадено разяснение, че давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Правният интерес от водене на настоящото производство се обосновава с твърдения за факт, възникнал след издаване на изпълнителен лист, съобразно предвидените в чл.439 от ГПК предпоставки, като ищецът се позовава на изтекла в негова полза обща петгодишна погасителна давност. В гражданското право давността е правна последица на бездействието.
Бездействието на носителя на едно гражданско право да поиска принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, води до 5 погасяване на искането за принудително осъществяване. Периодът от време, през който, ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице да погаси правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице.
Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22b36fd0-40d3-44a8-a501-bbd067c21fab