Решение № 1154 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1154 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20231100502117 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена жалба от „Софийска вода“ АД – длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20229240401718 срещу постановление от 11.01.2023 г. на съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановление за допълнителни разноските от 20.12.2022 г., с което са определени като дължими от него такива в размер на 72,00 лева за три такси по т. 5 от Тарифата на таксите към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на съобщение до взискателя за постъпилото възражение от длъжника срещу разноските, както и за връчване на страните на самото постановление. Твърди, че постановлението, с което частния съдебен изпълнител се произнася по възражения и молби относно разноските не е сред актовете, посочени в т. 5 от ТТРЗЧСИ, поради което за връчването им не следва да се начислява такса. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Взискателите „Д.А.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД оспорват жалбата. Считат обжалваното постановление за правилно. Претендират разноски.

В мотиви на ЧСИ Г.К., сочи, че негово задължение по закон е да начисли разноски за всяко действие, за което това е предвидено. Счита, че за връчване на жалбата срещу постановлението по разноските, както и за връчване на самото постановление е дължима такса по т. 5 ТТРЗЧСИ, която е дължима от длъжника, който е станал причина за образуване на изпълнителното производство.

1

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Частната жалба е срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок.

От представените материали по изп.д. № 20229240401718 на съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 КЧСИ, е видно, че с постановление от 29.11.2022 г. са приети разноските в изпълнението, като срещу същото в срока за доброволно изпълнение е постъпила молба от длъжника „Софийска вода“ АД за посочване за какви действия е начислена такса по т. 5 от ТТРЗЦЧСИ в размер на 96,00 лева, както и е направено искане за изменение на постанолението в частта на разноските на взискателя. Молбата е връчена на взискателя и с постановление от 21.12.2022 г. частният съдебен изпълнител се е произнесъл по разноските, като постановлението е връчено на страните. С постановление от 20.12.2022 г. ЧСИ е приел допълнителни разноски в размер на три такси по т. 5 от ТТРЗЦЧСИ – за връчване на възражението срещу постановлението по разноските на взискателя, както и за връчване на постановлението, с което ЧСИ се произнася по молбата за изменение на разноските на страните. С молба от 10.01.2023 г. длъжникът е оспорил начисляването на допълнителни разноски за такса връчване по т. 5 ТТРЗЧСИ, като с постановление от 11.01.2023 г. ЧСИ е отказал изменение на постановлението по разноските от 20.12.2022 г., като е посочил, че за връчване на настоящето постановление също е начислил такса в размер на 24,00 лева.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна и намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство. В този смисъл за сметка на длъжника са както разноските сторени от взискателя, в това число и за авансово внесени такси, така и допълнителните разноски и такси, които ЧСИ начислява – арг. чл. 31 ТТРЗЧСИ, които не са свързани пряко с реализиране на изпълнителен способ.

Според разпоредбата на чл. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от 2 жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се събира такса 20 лв. Разпоредбата касае начисляването на такса за всяко действие по изпращане на съобщение или връчване на книжа от ЧСИ и не прави разлика за вида на съобщавания акт или документ. Настоящият съдебен състав намира, че за всяко съобщение, изпратено от ЧСИ същият по силата на разпоредбата на т. 5 ТТРЗЧСИ следва да начисли такса. Конкретната хипотеза касае начислени от ЧСИ такси за връчване на съобщения и книжа – връчване на взискателя на възражение срещу постановлението в частта на разноските, както и за връчване на самото постановление. Доколкото става въпрос за действия, чието извършване е било необходимо във връзка с инициирано от длъжника по изпълнението производство по чл. 248 ГПК и актът, с която съдебният изпълнител се е произнесъл подлежи на връчване, предвид законово предвидената възможност за неговото обжалване, съдът намира, че таксите са дължими от длъжника. По делото не е спорно, че ЧСИ Г.К. е регистриран по ЗДДС.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл. 248, ал. 3 ГПК. /в този смисъл е определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г.о.;определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о./. Настоящият състав счита за изоставено разбирането, изразено в определение № 769/15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2696/2017 г. на ВКС, II т.о. и в определение № 78/27.04.2018 г. по ч.гр. д. № 1521/2018 г. на ВКС, I г.о..

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВЕЖАНИЕ жалбата на „Софийска вода“ АД – длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20229240401718 срещу постановление от 11.01.2023 г. на съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановление за допълнителни разноските от 20.12.2022 г., с което са определени като дължими от него такива в размер на 72,00 лева за три такси по т. 5 от Тарифата на таксите към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или негов служител на съобщение до взискателя за постъпилото възражение от длъжника срещу разноските, както и за връчване 3 на страните на самото постановление.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4