Решение № 630 от 19.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 6869/2025
- Вид
- Решение № 630
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 630 гр. Варна, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110106869 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К. Л. Ч. родена на ********** г., ЛНЧ ********* с адрес: ********** чрез процесуалния й представител – адв. С. Б., срещу Л. З. С., ЕГН **********, с адрес:
********** иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Л. Л. С., ЕГН **********, както и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, момчето да пътува до страничленки на Европейския съюз, Турция, Великобритания, както и М., придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице, за неограничен брой пътувания и за срок не по-дълъг от 4 месеца всяка година до навършване на пълнолетие на детето.
В исковата си молба ищцата К. Л. ****** излага, че двамата с ответника са в процес на развод, като към настоящия момент между страните е висящо гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, ** състав Твърди, че бракът между страните е сключен на *****2018 г. в М.. По време на брака е родено общото им дете Л. Л. С.. Посочва, че е гражданка на М. и желае детето Л. да опознае културите на двете държави – България и М.. В родината й детето има баба и дядо, братовчеди и други по-далечни роднини, с които желае момчето да общува. Първоначално бащата бил дал нотариално заверена декларациясъгласие малолетният да пътува извън границите на страната, но впоследствие оттеглил същата. Счита, че по този начин момчето е лишено от възможността да пътува, да се среща и опознава с чужди култури, да повишава знанията си.
Поддържа, че е в интерес на всяко дете да пътува извън страната, в която живее. Необходимостта да се разреши на момчето да пътува в чужбина е 1 свързана не само с обстоятелства като нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, но и с факта, че майката е гражданка на М., всички нейни роднини живеят там и това ще помогне на детето да усвои по-лесно и бързо родния език на майка си. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът Л. З. С., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. Д. П.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелствата, че страните са в процес на развод, че е баща на детето Л., че действително е бил дал необходимите пълномощия и декларации за пътуване на детето в чужбина, но е оттеглил същите. Поддържа, че последното е направил поради страх от злоупотреба с правата и интересите на детето от страна на майката, доколкото след фактическата раздяла родителите значително са влошили комуникацията и общуването помежду си. Твърди, че системно е лишаван от възможността да се вижда и общува с детето, че многократно е бил заплашван от ищцата, че иска да замине за М. и трайно да се установи там. Посочва, че не е уведомявал майката за оттеглените пълномощия, като същата е узнала за това при опит от нейна страна да напусне Република България заедно с детето. Твърди, че майката не е лице, което държи на семейните ценности и връзката на детето с близките му, не почита българските празници. Счита, че малолетният има право да пътува и да опознава света, но не и за сметка на това необратимо да бъде отделен от неговия баща и той да бъде поставен под риск никога повече да не може да го види заради лошите намерения на другия родител. Поддържа, че е напълно несъвместим с предстоящия учебен режим на детето поисканият от ищцата 4-месечен период на пътуване от всяка година. Твърди, че през време на брака им родителите на ищцата не са посещавали страната, а и тя не се е възползвала от възможността да ги посети. Счита за неоснователно и искането за даване на разрешение за пътуване на детето в рамките на ЕС. След пълноправното членство на Република България в сухопътното и въздушно Шенгенско пространство, отпада необходимостта от нарочна декларация от другия родител поради обективна причина – липсата на контрол. Изразява опасенията си и относно нестабилната международна обстановка, поради което счита, че прекосяването на няколко континента по въздух е рисково, особено, когато не е породено от нещо наложително. Излага, че М. е страна, в която българското законодателство и правоприлагане не намират място, където правата му като родител не са защитени по никакъв начин. Страхува се, че веднъж стъпил на чужда земя, ще бъде в невъзможност да вижда и да се информира за състоянието на сина си. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото на 04.02.2026 г. открито съдебно заседание ищцата лично и с процесуалния си представител – адв. С. Б. поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Д.
П., който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
2
За основателността на така предявения иск е необходимо ищцата при условията на пълно и главно доказване да установи, че двамата с ответника са родители на малолетното дете Л. Л. С., както и че е в интерес на детето да му бъде разрешено да пътува в чужбина.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че същите са родители на детето Л. Л. С., родено на *****2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 1 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато последните не постигнат съгласие по тези въпроси, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството има характер на спорна съдебна администрация. При разрешаване на възникналия спор основен критерий за преценка винаги е интересът на детето. Съдът намира, че е налице категорична и непротиворечива практика, приемаща, че разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната, без съгласието на единия родител, не е в интерес на детето /в този смисъл са: Решение № ЗЗ/25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 116/16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 234/30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г., IV г. о./.
При преценка какъв е интересът на детето следва да бъдат съобразени критериите, посочени в пар. 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, дефиниращ понятието „найдобър интерес на детето”. Там изрично е посочено, че преценка за интереса на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за него; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
При произнасянето си съдът изхожда и от задължителните разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено по тълк. д. № 1/2016 г. по описа на ВКС, ОСГК, съгласно които съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.
Производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.
Между страните не е спорно, а и от представеното съдебно удостоверение /л. 48 от делото/ се установява, че бракът между страните К. Л.
****** и Л. З. С. е прекратен с развод, на основание чл. 49, ал. 1 СК с решение № *****2021 г., постановено по гр. д. № *****2024 г. по описа на ВРС, ** състав Не е спорно, че по силата на това решение родителските права по отношение на роденото по време на брака им дете Л. Л. С. са предоставени на майката, при която е определено и местоживеенето на детето в гр. Варна, а на бащата е определен режим на лични отношения с малолетния.
3
Не е спорно, а и от представената служебна бележка от ОУ „*****“ – гр.
Варна /л. 47 от делото/ се установява, че момчето е било класирано по подадено от бащата заявление, но незаписано като ученик в първи клас за учебната 2025-2026 г. в посоченото училище.
Следва да се отбележи, че в първото по делото открито съдебно заседание на 12.11.2025 г. производството по делото в частта му относно искането на ищцата за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, за издаване на задграничен паспорт за пътуване в чужбина на детето Л., е прекратено, на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на исковата претенция от страна на ищцата в тази й част. Изрично майката посочи, че момчето има издаден паспорт от М., с който то може да пътува.
При проведеното изслушване на майката К. Л. Ч. на основание чл. 127а, ал. 3 СК, майката посочва, че детето учи в Прогресивно училище, находящо се в ****** Към настоящия момент тя отглежда детето. Посочва, че иска разрешение детето да пътува в чужбина, защото всеки път, когато разговаря с родителите си в М., те питали кога могат да отидат с детето да ги види. До настоящия момент Л. не е ходил там. Роден е в М., но през м. декември 2020 г. дошли в България. Излага, че не са пътували с детето в чужбина, но има желание и финансовите възможности за това. Обяснява, че в М. говорят китайски и английски език. Детето говори предимно английски език.
Бащата Л. З. С. посочва, че преди два дни /отчитайки, че изслушването е в проведеното на 12.11.2025 г. открито съдебно заседание/ е получил информация, че синът му учи в Прогресивно училище. Кандидатствал за обучение на детето в държавно училище, в което то било прието, но не било записано по претенции на майка му. Заявява, че контактите му с детето са много трудни, за кратко. Майката му позволява да го види много ограничено, като дори след решението на съда пак не може да го вземе с преспиване.
Признава, че момчето е родено в М. и до края на 2020 г. се е отглеждало там, тъй като е било още бебе и било трудно да пътува. След идването на детето, а и преди това, то не е пътувало в чужбина и никога не е имало желание от страна на майка му да пътуват някъде. Дал е декларация един път във връзка с това майката да отиде с детето на почивка в М., за да си посети роднините.
Тази почивка обаче не се реализирала никога. В момента, когато взаимоотношенията им се влошили и се разделили, оттеглил декларацията и информирал Гранична полиция да не допускат детето да напусне страната, тъй като има опасения и притеснения, че ако напуснат, няма да се върнат.
Счита тези си опасения за обосновани, тъй като е получавал заплахи лично от нея много пъти, че ако заминат, няма да ги види повече. Лично от детето е чувал, че са се опитвали да напускат страната без негово разрешение и съгласие, като са били спрени благодарение на неговите действия. Посочва, че според майката иска да отиде, за да види родителите си там, но в същото време детето е ограничено да вижда близките си тук, които живеят в същия град. Излага, че има още две деца от първия си брак, тоест, Л. има брат и сестра, имат кръвна връзка, познават се, обичат се, но са ограничени да се виждат. Така е след раздялата им. В единични случаи, когато успее да го вземе за няколко часа, могат да се видят, но през другото време момчето е ограничено напълно, дори му се завъртала главата настрани, когато се разминават по улиците, за да не им обръща внимание. Току-що получил и поредното си опасение, че майката е изкарала паспорт на детето без негово съгласие от М..
Разпечатката съдържа 33 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/22b24fd2-f2c0-4aa7-9d27-b0fb6f3e1856