Решение № 5269 от 13.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5269 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Димитър Ковачев

Г. Ст. Чехларов при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г.ева Въззивно гражданско дело № 20241100510958 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 08.05.2024г., постановено по гр.д. № 37573/2021г. на СРС, ГО, 71 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, гр. Бургас, срещу „МР СИВИЛ УЪРКС“ ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 6 083, 94 лева – стойност на потребена вода през периода от 19.07.2019г. до 27.08.2019г., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие незаконно присъединяване към ВиК мрежа, изчислено по реда на чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водопроводните и канализационните системи за имот, находящ се на адрес: гр. Несебър, кк. „Слънчев бряг“, Изток хотел „Роял Централ“, с абонатен номер 213472, ведно със законната лихва от 21.01.2021г. до окончателното плащане и сумата от 660, 45 лева - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 30.09.2019г. до 14.01.2021 1 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3342/2021г. по описа на СРС, 71 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „МР СИВИЛ УЪРКС“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Поддържа, че в хода на първоинстанционното производство ищецът излагал различни и противоречиви твърдения относно причината за прекъсването на водоснабдяването, като една от тях е неплатени задължения към ищцовото дружество. Въззивникът оспорва това твърдение, поради което счита издадената заповед № РД-09-648/04.07.2019г. за незаконосъобразна. Нещо повече, излага, че в случаите на неплатени в срок задължения, прекратяването на водоподаването е обвързано от надлежното уведомяване на потребителя, каквото в случая не е било извършено. Във въззивната жалба са наведени съображения, че в протокола за прекъсване на водоподаването е посочено като основание за това действие нормата на чл. 38 от Общите условия. Цитираната клауза предвиждала различни хипотези, при които подаването и отвеждането на водата може да бъде спряно от ВИК дружеството без предварително уведомяване на потребителите. В случая, обаче, липсала конкретизация на какво основание е прекратеното водоподаването, още повече, че същото не съвпада с посоченото в заповедта от 04.07.2019г. Счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че ищцовото дружество е извършило нарушение на задълженията си по Наредба № 4 от 2004г., като е извършило прекъсване на водоподаването, без да уведоми предварително заинтересованата страна, която третира като потребител на ВиК услуги и в нарушение на чл. 41, ал. 2 и 3 от Наредбата е прекъснало подаването на вода в обекта. По тези съображения счита за неправилни изводите на СРС, че е установено противозаконно присъединяване към мрежата на ВиК оператора, без да изследва обстоятелството дали законосъобразно същият е спрял водоснабдяването. Поддържа становище, че ако операторът не е спазил законовата разпоредба и водата е спряна в противоречие на общите условия, без правно основание за това, е следвало да се приеме, че действията на ответното дружество не противоречат на закона. По тези съображения е 2 направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, гр. Бургас, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че наведените от въззивника възражения са неотносими към предмета на спора. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания срещу правилността му, настоящият съдебен състав приема следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр. Бургас, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване, че „МР СИВИЛ УЪРКС“ ЕООД дължи на ищеца сумата 6 083, 94 лева за потребена вода през периода от 19.07.2019г. до 27.08.2019г., за обект с абонатен номер 213472 за имот, находящ се на адрес: гр. Несебър, кк.

„Слънчев бряг“, Изток, хотел „Роял Централ“, ведно със законната лихва от 21.01.2021г. до окончателното плащане и сумата 660, 45 лева - лихва за забава върху главното вземане, изтекла в периода от 30.09.2019г. до 14.01.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№ 3342/2021г. на СРС, 71 с-в. Претендират се и разноски.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: че обектът, находящ се в гр. Несебър, к.к.

„Слънчев бряг“, Изток хотел „Роял Централ“ е присъединен към водоснабдителната система на ищцовото дружество и за същия е била открита партида с абонатен номер 213472; в периода от 19.07.2019г. до 27.08.2019г. хотел „Роял Централ“ в к.к. „Слънчев бряг“ е бил собственост на дружеството „Тотем-1“ ООД /в несъстоятелност/; за същия период ответникът „МР СИВИЛ УЪРКС“ ООД е имал качеството „наемател“ на водоснабдения имот по силата 3 на договор за наем с „Тотем-1“ ООД /в несъстоятелност/; водоподаването в имота е било спряно на 15.07.2019г., когато е демонтиран водомера; на 18.07.2019г. е била премахната тръбна връзка, монтирана на мястото на измервателния уред; на 19.07.2019г. е била заявена промяна на партидата на водоснабдения имот от собственика „Тотем-1“ ООД /в несъстоятелност/ на наемателя „МР СИВИЛ УЪРКС“ ООД; на 26.08.2019г. от страна на ищеца е била извършена промяната титуляра на партидата с абонатен номер 213472 за обект - хотел „Роял Централ“ в к.к. „Слънчев бряг“ с нов титуляр „МР СИВИЛ УЪРКС“ ООД.

Ответникът не е оспорил обстоятелството, че след прекъсването на водоподаването и демонтирането на водомера на 15.07.2019г., самоволно и не по установения ред е извършил действия по присъединяване /свързване/ на процесния обект към водопроводната мрежа на ищцовото дружество, без измервателен уред - водомер. Установено е още, че при извършена проверка на обекта от страна на служители на ищцовото дружество е било констатирано неправомерно ползване на питейна вода в обекта от водопроводно отклонение с диаметър от Ф 90 мм, без измервателен уред /водомер/, за което обстоятелство е съставен констативен протокол № 29/27.08.2019г. в присъствието и с участието на един свидетел, т.е. констатирано е незаконно включване към водопроводната мрежа и неправомерно ползване на ВиК услуги, като на водопроводното отклонение за хотел „Роял Централ“ не е монтиран водомер. Изготвена е и облагаема сметка, с която на основание чл. 37 от Наредба 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е било служебно начислено потребление за период на облагане от 19.07.2019г. до 27.08.2019г. /за 39 дни/ на обща стойност от 6 083, 95 лева. Не е спорно и обстоятелство, че процесният обект представлява самостоятелен водоснабден обект /хотел/, намиращ се на територията на к.к. „Слънчев бряг“, гр. Несебър, както и че същият е бил захранен през исковия период не по установения ред /неправомерно/ с вода от водопроводно отклонение с диаметър Ф 90 мм и пропускателна способност на инсталацията 1, м/сек., както и че при 3-часово изтичане на вода на денонощие, за един ден се потребяват 53, 72 куб.м. вода, т.е. повече от посоченото в облагаемата сметка – 45, 36 куб.м./ден при тричасово изтичане.

Стойността на потребените ВиК услуги от неправомерно присъединения 4 обект за процесния период възлиза на сумата от 7 205, 12 лева, което е установено въз основа на неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза.

По отношение на спорните въпроси във въззивното производство съдът приема следното:

Пречистването и доставката на вода за питейно – битови нужди е ВиК услуга и се осъществява от ВиК оператори, какъвто е ищецът на територията на гр. Бургас /в това число и в к.к. Слънчев бряг/, а регулирането на ВиК услугите се осъществява от КЕВР. Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, урежда, както условията и реда за присъединяване на потребителите, така и условията и реда за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество /потребител/, така и от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай то дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измерителен уред /в този смисъл е решение № 320/14.07.2011г. на ВКС, IV ГО по гр. д. № 231/2010 г. и решение № 124 от 09.04.2015г. на ВКС по гр.д. № 4703/2014г., IV ГО/. В чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал, 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато поведението на ползвателя е виновно и противоправно - при отказ на достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди и при извършването на незаконно присъединяване. При незаконно /не по установения в наредбата ред/ присъединяване към водоснабдителната система на ВиК отношенията между потребителя и водоснабдителния оператор се уреждат съобразно чл.

37, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004г. /Наредбата/ - съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. В нормата на чл. 37, ал. 2 от Наредбата е посочено, че в случаите по ал. 1 подаването и отвеждането на вода се спират за целия имот без предварително уведомяване до заплащане на дължимата сума. За ангажиране отговорността на потребителя при констатирани нарушения на водоснабдяването в имота му не е необходимо да се установи кой и при какви обстоятелства ги е извършил, защото при спецификата на услугата 5 потребителят има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на обекта си.

Разпоредбите на чл. 37, ал. 1 и чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, регламентират частна хипотеза на неоснователно обогатяване и целят в случай на установено нарушение /присъединяване към ВиК мрежата не по законовия ред/, в резултат на което са потребени ВиК услуги, без същите да бъдат отчетени и заплатени, нарушението да бъде преустановено, а ВиК операторът да бъде обезщетен за ползваните вода и канал без измервателен уред по нормативно предвидена методика поради липсата на възможност да бъде точно изчислено количеството изразходвани, отведени и пречистени води.

Настоящият съдебен състав счита релевираните от ответника възражения срещу предявения иск за неоснователни. Ирелевантна с оглед предмета на претенцията е причината, поради която ВиК операторът е прекратил водоподаването в един имот и конкретно дали това е станало поради неплатени изискуеми задължения или на друго основание. В случай, че прекратяването на подаването на вода е резултат от неизпълнение на договорните задължения на оператора, респективно – извършено е в нарушение на установените за това правила в нормативната уредба, потребителят може да претендира обезщетение за вредите от неизпълнението.