Определение № 873 от 16.10.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 873 гр. гр. Добрич, 16.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело № 20223200100696 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството се развива по реда на ГПК пред гражданския съд /Добрички окръжен съд,на когото делото е изпратено на основание чл.23 ал.3 от ГПК с определение №550/05.10.2022 г. по в.ч.гр.д.№458/2022 г. на Апелативен съд-Варна след отвод на всички съдии при ОС-Варна/ съобразно разпоредбата на §6 ал.2 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ,обн.ДВ,бр.94/29.11.2019 г.,и е образувано по повод искова молба вх.№20891/01.07.2015 г. по описа на Окръжен съд-Варна,поправена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК с молба вх.

№265197/11.05.2021 г. /забел. първоначално делото е образувано като гр.д.

№1967/2015 г. по описа на ВОС/,с която са предявени искове на основание чл.4 §3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/,отговарящи на правната квалификация по сега действащата разпоредба на чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ /разпоредба,създадена със ЗИДЗОДОВ,обн.ДВ,бр.94/29.11.2019 г./,от „Порт Инвестмънт Девелопмънт-България 2“ ЕАД с ЕИК 148117384 със седалище и адрес на управление гр.Търговище,ул.“Никола Петков“ №6,ет.5,ап.8 срещу Народното събрание на РБ и Върховния касационен съд на РБ за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца суми,представляващи обезщетение за имуществени вреди,причинени му от ответниците вследствие действия/бездействия на длъжности лица при тях,респ. от постановени от граждански съдилища съдебни актове по цитирани дела по описа на ОСгр.Търговище,Окръжен съд-гр.Варна,Апелативен съд-гр.Варна,Софийски районен съд,Варненски районен съд и

ВКС на

РБ,поради неприлагане/нарушаване на правото на Европейския съюз,изразяващо се в 1 неизпълнение на задълженията на държавата,произтичащи от актове на ЕС,да осигури ефективно гражданско съдопроизводство,при което лицата,засегнати от дейност и актове на корупция в частния сектор и пране на пари,да могат да релевират последните в съдебно производство и да постигнат защита на своите права.

В отговорите на исковата молба ответниците НС на РБ и ВКС на РБ,както и третите лица-помагачи на страната на ответника ВКС на РБ,а именно Окръжен съд-гр.Търговище,Окръжен съд-гр.Варна,Апелативен съдгр.Варна и Софийски районен съд,изразяват становище за нередовност на исковата молба и настояват за прекратяване на производството по делото,а по същество намират исковете за неоснователни.

Като постави на разглеждане исковата молба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При осъществена предходна проверка по реда на чл.129 ал.1 от ГПК съдът констатира редица нередовности на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и 5 от ГПК.С разпореждане на ДОС №52/23.01.2023 г. съдът установи,че въпреки предходно уточняване на исковата молба,сторено с молба вх.№265197/11.05.2021 г. /на листи 148 и сл. от гр.д.№1967/2015 г. на ВОС/,нейните нередовности не са били надлежно отстранени от ищеца.С цитираното разпореждане №52/23.01.2023 г. се констатира несъответствие между изложените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства и петитума й,като в тази връзка се установи,че исковете не са насочени срещу всички органи по смисъла на чл.7 ал.1 от ЗОДОВ,от чиито незаконни актове,действия/бездействия се твърди да са произтекли вредите.Въпреки че в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за допуснати нарушения на правото на ЕС при постановяване на съдебни актове от няколко съдилища по различни дела /ОС-гр.Търговище,Окръжен съдгр.Варна,Апелативен съд-гр.Варна,Софийски районен съд,Варненски районен съд и ВКС на РБ/,исковете са насочени само срещу двама ответнициНародното събрание на РБ и ВКС на РБ.Според изискването на чл.7 ал.1 от ЗОДОВ,към което препраща разпоредбата на чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ,исковете следва да са насочени не само срещу ВКС на РБ,а и срещу останалите органи на съдебната власт,от чиито актове ищецът твърди да е увреден.Освен че всички цитирани органи на съдебната власт следва да са 2 конституирани като ответници,ищецът е следвало да уточни поотделно по иска срещу всеки един ответник обстоятелствата,на които се основава претенцията му към него.Вследствие на горните констатации ДОС е указал на ищеца с разпореждане №52/23.01.2023 г. да отстрани в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с писмена молба с преписи за ответниците следните нередовности на исковата молба:

1./да насочи исковете си и срещу останалите органи на съдебната власт,от чиито актове твърди да е увреден /Окръжен съдгр.Търговище,Окръжен съд-гр.Варна,Апелативен съд-гр.Варна,Софийски районен съд,Варненски районен съд/;

2./да уточни в хронологичен ред,ясно и разбираемо по отношение на всеки ответник /както спрямо вече конституираните ответници-Народно събрание и Върховен касационен съд,така и спрямо новоконституираните ответници/ поотделно кои са конкретните действия/бездействия и актове на длъжностни лица при тези органи,от които в причинно-следствена връзка са причинени вреди на ищеца;тези действия/бездействия и актове на отделните органи кои конкретни норми на правото на Европейския съюз са нарушили,като не е достатъчно само да се цитират разпоредбите от съответните актове на Европейското право,а е нужно да се изложи и мотивировка по какъв начин органът-ответник е нарушил тези норми,в какво конкретно се изразява нарушението им;

3./да уточни спрямо всеки ответник какви по вид вреди е причинил на ищеца,като обоснове наличието на причинно-следствена връзка между акта,действието/бездействието и вредата и да посочи цената на иска срещу всеки ответник-размер на претендираното обезщетение,като обоснове и как,на каква база е формиран този размер;

4./да формулира отделен петитум на исковата молба /в какво се състои искането за осъждане/ спрямо всеки от ответниците.

Ищецът е предупреден изрично за прилагането на последиците по чл.129 ал.3 от ГПК,а именно,че при неизпълнение на горните задължения в указания срок исковата молба подлежи на връщане като нередовна,а производството по делото на прекратяване.Препис от разпореждането е връчен на ищцовото дружество на 24.02.2023 г. и в указания едноседмичен срок е подадена от ищеца уточнителна молба вх.№1417/01.03.2023 г.,с която обаче указанията на 3 съда не са изпълнени-не са насочени исковете срещу визираните органи на съдебната власт в качеството им на процесуални субституенти на държавата и не са изложени обстоятелства и петитуми относно претенциите спрямо всеки отделен орган,като не става ясно и дали исковите претенции срещу вече конституираните ответници НС и ВКС са за разделно или солидарно осъждане.В случая в първоначалната искова молба ищецът изброява осем граждански дела на различни съдилища,като от изложеното става ясно,че се касае за различни спорове с различен предмет,а не става дума само за едно единствено дело,преминало през триинстанционен контрол,за да се приеме тезата на ищеца,че е достатъчно конституирането само на третата инстанция ВКС като ответник.Цитирани са т.д.№360/2013 г. на Варненски окръжен съд и т.д.№69/2013 г. на Търговищки окръжен съд,които са различни първоинстанционни производства,както и по две частни търговски дела на Варненски апелативен съд /в.ч.т.д.№142/2014 г. и в.ч.т.д.№253/2014 г./ и на ВКС на РБ /ч.т.д.№1562/2014 г. и ч.т.д.№2256/2014 г./,които касаят производство по чл.83 ал.2 от ГПК относно освобождаване на ищеца като въззивник от внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционните решения по двете първоинстанционни дела на ВОС и ТОС.По тези две дела /т.д.№360/2013 г. на Варненски окръжен съд и т.д.

№69/2013 г. на Търговищки окръжен съд/ решения по съществото на спора са постановени само от първоинстанционните ВОС и ТОС,а произнасянията на АС-Варна и ВКС не касаят съществото на спора,а производство по освобождаване на настоящия ищец от държавна такса за въззивното обжалване на двете решения.След като се претендира обезвреда от различни съдебни актове с различен предмет на произнасяне,които са имали различен ефект в правната сфера на ищеца,очевидно насочването на исковете само срещу ВКС не е резонно.Същото се отнася и до цитираните гр.д.№8854/2015 г. на Софийски районен съд и гр.д.№2346/2014 г. на Варненския районен съд,които са с предмет предявени искове за прогласяване нищожност на решенията по двете дела на ТОС и ВОС.Не е ясно от изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба дали постановените по тези две дела приключващи ги съдебни актове са преминали през триинстанционен контрол,за да се приеме за достатъчно по логиката на ищеца конститутирането само на ВКС като ответник по исковете.Не на последно място следва да се посочи,че ВКС не може да представлява държавата по 4 отношение на вреди,причинени от други съдилища,както това е възможно в аналогични хипотези за Прокуратурата на РБ при вреди,причинени от други прокурорски органи.Съгласно мотивите на т.5 от Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС надлежен ответник по дела по ЗОДОВ относно вреди,причинени от прокурорски органи,е винаги Прокуратурата на РБ,което е свързано с централизирания характер на структурата и организацията на последната.Тези съображения са неприложими по отношение на съдилищата,които не са централизирана организационна структура и отделните съдилища не представляват звена на ВКС,а ВКС не осъществява административно ръководство и контрол спрямо тези съдилища.В този смисъл ВКС не е легитимиран да отговаря за действия на долустоящите спрямо него в инстанционна субординация съдилища,а последните на самостоятелно основание следва да се конституират като ответници по делото.

Въпреки обемните първоначална искова молба и две уточняващи я молби не стават ясни обстоятелствата,на които се основават исковете.Въпреки указанията,дадени с разпореждане №52/23.01.2023 г. на ДОС,да се изложи в хронологичен ред,ясно и разбираемо по отношение на всеки ответник поотделно кои са конкретните действия/бездействия и актове на длъжностни лица при тези органи,от които в причинно-следствена връзка са причинени вреди на ищеца;тези действия/бездействия и актове на отделните органи кои конкретни норми на правото на Европейския съюз са нарушили при мотивировка за значителна тежест на нарушението,по какъв начин органътответник е нарушил тези норми,в какво конкретно се изразява нарушението им;какви по вид вреди са причинени от тези актове на ищеца,като се обоснове наличието на причинно-следствена връзка между акта,действието/бездействието и вредата,ищецът не е успял да изпълни горните указания.Липсва изложена конкретика по всяко едно от цитираните дела с какви свои действия/бездействия и актове съдилищата са нарушили правото на защита на ищеца,какви конкретни доводи са били наведени от него,които не са били приети и обсъдени от съдилищата в нарушение на конкретни норми от правото на ЕС,предоставящи права на частноправни субекти.Посочените неясноти се констатират и по отношение на претенцията срещу НС на РБ-не става ясно с какви действия/бездействия какви норми на правото на ЕС са нарушени от законодателния орган,респ. налице ли е 5 причинно-следствена връзка между актове на НС или липсващи такива и причинени на ищеца вреди.Ищецът не обосновава твърдяната от него „празнота в националната правна рамка относно релевантните за гражданското съдопроизводство чл.34 и чл.35 от Конвенцията на ООН срещу корупцията“.Същият не обосновава в какво се изразява празнотата и кое свое задължение НС не е изпълнило в тази връзка.

Исковата молба и уточняващите я молби,вкл. последната от 01.03.2023 г.,изобилстват от общи формулировки без изложени конкретни доводи за увреждащо поведение на съответните органи,като дори не става ясно какво има предвид ищецът под „отказ на съда“ да приеме за разглеждане „упражнено от ищеца право да релевира по чл.34 от Конвенцията на ООН срещу корупцията и чл.8 от Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията възражение за невалидност на претендирана спрямо него от „Първа инвестиционна банка“ АД /ищец по цитираните по-горе дела на ВОС и ТОС/ отговорност за заплащане на дълга“ по два кредита.Липсват изложени детайли по споровете по двете дела на ВОС и ТОС,от които да става ясно какви корупционни действия се релевират от ищеца,какво е конкретното съдържание на наведените от него възражения по тези две дела и как са процедирали съдилищата по отношение на тези възражения.Исковата и уточняващите я молби съдържат някакви обстоятелства,които обаче са изложени общо и хаотично при употребата на трудно разбираема терминология,която не е възприета от българския юридически език,при неяснота и липса на детайлна конкретност на доводите.Тези недостатъци не са отстранени от ищцовото дружество в указания му с разпореждане №52/23.01.2023 г. срок.