Определение № 1553 от 12.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1553 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500977 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248, ал.1 пр.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК – 131001375, чрез адв.С. К., против Определение № 2836/06.03.2026г. по гр.д.№ 21388/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което е допълнено по Молба с вх.№ 122898/12.12.2025г. Решение № 5336/03.12.2025г., постановено по гр.д.№ 21388/24г. по описа на РС-Пловдив, XV гр.с., като е осъдено дружеството да заплати на Г. Д. Г., ЕГН – **********, сумата 484,19 евро, за заплатено адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно.

От Г. Д. Г., ЕГН – **********, чрез адв.Т. С., е депозиран писмен отговор, че подадената частна жалба е неоснователна. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частните жалби са процесуално допустими, подадени са от надлежни страни в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от Г. Д. Г., чрез адв.Т. С., е подадена Молба с вх.№ 122898/12.12.2025г. за изменение на Решение № 5336/03.12.2025г., постановено по гр.д.№ 21388/24г. по описа на РС-Пловдив, XV гр.с., на осн. чл.248 от ГПК, с искане за присъждане на разноски, което е било направено 1 още с писмения отговор, но от съда липсва произнасяне с окончателния съдебен акт.

Районният съд, за да уважи подадената молба по чл.248 от ГПК излага основни съображения, че с постановеното Решение № 5336 от 03.12.2025 г., е отменен хода по същество и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск по чл.422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК поради липса на идентитет между вземането, предмет на Заповедта за изпълнение и вземането, предмет на исковата молба. Затова, с оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ответника на осн. чл.78, ал. 4 от ГПК.

Същият е направил такива в размер на сумата от 947 лв., равняващи се на 484,19 евро – заплатено адвокатско възнаграждение, за което са представени надлежни писмени доказателства. В процесния случай, съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск и на ответника се дължат разноски.

С подадената частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД са направени възражения, че обжалваното съдебно определение е постановено при наличие на процесуални нарушения, като всяко от които представлява отделно основание за неговата отмяна. На първо място, съдът е допълнил Решение № 5336/03.12.2025 г. Позовава се на чл. 250, ал.3 от ГПК - при постъпила молба за допълване на съдебното решение „Съдът се произнася с допълнително решение...“ Доколкото в конкретния случай, съдът се е произнесъл с определение, е допуснал съществено процесуално нарушение. Заради това, Определение № 2836/06.03.2026 г. било недопустимо и следва да бъде отменено.

На следващо място - с обжалваното определение е допълнено съдебно решение, което има характер на съдебно определение. Съдебното решение е акт, с който съда се произнася по същество на спора, а с определението съда се произнася по процедурни въпроси, свързани с развитието на делото. В случая на първо място, не било налице произнасяне по същество на правния спор, поради което е недопустимо съда да постанови решение. Освен това, съдът с решението си отменя хода по гражданското дело. Посоченото процесуално действие по отмяна на друго предходно процесуално действие се осъществява чрез произнасяне с определение, а не с решение. Отделно от това, при наличие на отменен ход по същество е недопустимо да се постановява съдебно 2 решение, тъй като хода по същество е задължителен елемент от гражданския процес и постановяване на съдебно решение, без да са реализирани всички етапи от развитието на гражданското производство е недопустимо. Също така, позовава се на разпоредбата на чл.80 от ГПК, че „Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските“. В конкретния случай, съгласно приложения по делото протокол от проведеното на дата 10.11.2025 г. съдебно заседание, ответната страна не била представила Списък на разноски по чл.80 от ГПК, съответно такъв не бил приложен и по делото. Алтернативно от това и макар съдебното решение да е влязло в сила, следвало да се има предвид, че същото е постановено при наличие на множество нарушения на процесуалните правила. На първо място, гр.д. № 21388/2024 г. е образувано по депозирана от „ЕОС Матрикс” ЕООД, искова молба, с която се предявени установителни искове по чл.422 от ГПК във връзка с ч.гр.д. № 17788/2024 г. Установителните искове са за вземания за главница и договорна лихва във връзка с неизпълнение на задължение по Договор за потребителски паричен кредит № 5720152/04.08.2023 г. от страна на ответника, докато ч.гр.д. № 17788/2024 г. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК за други суми, претендирани на основание друг договор, респективно и заповедта за изпълнение е издадена за различни от претендираните с исковата молба суми. При предявяване на иск по чл.422 от ГПК, задължителна процесуална предпоставка е да има идентитет между сумите и основанието за присъждане, посочени в заповедта.

На следващо място, с решението по установителния иск по чл. 422 ГПК, съдът следвало да се произнесе за съществуването или несъществуването на право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуване на вземането, а в случая има съществено разминаване между основанието на претенцията, с тази по издадената заповед по чл. 410 от ГПК. Претенцията по чл.422 от ГПК е била изначално недопустима и след като е констатирал това и макар да не е изпълнена разпоредбата на чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е следвало да върне исковата молба и да се произнесе с определение за прекратяване на делото, съгласно чл.

130 от ГПК. В разрез с правилата на ГПК, съдът е връчил нередовната и 3 недопустима искова молба на ответника и е продължил производството.

След това, в самия отговор по чл. 131 ГПК е посочено, че исковата молба е нередовна поради липса на идентичност със заповедта, като съда отново не я е върнал на основание чл.130 от ГПК и не е прекратил производството, а е насрочил открито съдебно заседание и дори е даден ход по същество на делото.

На следващо място, срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№ 17788/2024 г. е подадено възражение от страна на длъжника. Наличието на възражение срещу заповедта поражда правния интерес за депозиране на самата искова молба. Съдът, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК следи за наличието на интерес през цялото време на висящност на спора. Не на последно място, първоинстанционният съд въобще не е следвало да се произнася с решение по делото, а да постанови определение.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

С Решение № 5336/03.12.2025г., постановено по гр.д.№ 21388/24г. по описа на РС-Пловдив, XV гр.с., е отменен хода по същество и е прекратено производството поради недопустимост на предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК поради липса на идентитет между вземането, предмет на заповедта за изпълнение, и вземането, предмет на исковата молба. Във всеки един момент в производството по делото, съдът разполага с правомощие да постанови прекратяване, ако констатира, че исковата молба е недопустима, както се е получило и по настоящето дело. Действително, вместо с решение, Районният съд е следвало да се произнесе с определение, но само по себе си това не променя крайния правен ефект на прекратяването. В случая, решението има характер на определение, и с оглед на изцяло прекратяване на производството, ответникът има право на разноски, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК. Видно е от писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът своевременно е направил искане за присъждане на разноските, като е представил по делото ДПЗС /на л.98/, от който се чете, че е заплатена в брой на адв.Т. С. на датата 07.05.2025г. сумата 947 лв., равняващи се понастоящем на 484,19 евро, за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението, че изобщо не следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение, тъй като не бил представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. В случая, не е 4 необходимо да бъде представен такъв документ, тъй като искането за присъждане на разноски е при хипотезата на чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК, а не на осн. чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК, както счита дружеството. Останалите възражения относно недопустимостта на производството по чл.422 от ГПК са неотносими, тъй като, както и самият частен жалбоподател посочва, Решение № 5336/03.12.2025г., постановено по гр.д.№ 21388/24г. по описа на РСПловдив, XV гр.с., имащо характер на определение, е влязло в сила, в прекратителната част, и е висящо само в частта за разноските.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и подлежи на

Разноски.

В настоящето въззивно производство по чл.248 от ГПК по обжалване на определение на Районния съд само в частта за разноските, не се присъждат разноски, поради което и съдът не следва да се произнасяне по искането на въззиваемата страна за осъждане на дружеството да му заплати сумата 300 евро, заплатени в брой, за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения ДПЗС /на л.9 по ч.гр.д.№ 977/26г./. В тази насока – Определение № 489 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно което - в производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.81 от ГПК не намира приложение.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

П о т в ъ р ж д а в а Определение № 2836/06.03.2026г.

21388/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XV гр.с. по гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6