Решение № 931 от 01.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Пловдив, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20225300501332 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Община - гр. **** против решение № 260014/04.01.2022г. по гр.д.№ 14587/2020г. на ПдРС, ХІІ гр.с., допълнено с решение № 260216/18.03.2022г. относно законните лихви до датата на завеждане на делото, с което е осъдена да заплати на въззиваемата Й. И. А. сумата от 8000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 1200 лева- обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от инцидент на 20.08.2020г., при който клон от дърво се е счупил и е паднал върху въззиваемата. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се сочи, че в деня на инцидента е имало силен вятър, който е станал причина за счупването и падането на клона, т.е. налице била непреодолима сила и едно случайно събитие, за което общината не следва да носи отговорност. Сочи се също така, тъй като част от претърпените болки и страдания на ищцата са в резултат от лекарски грешки, а общината отговаряла единствено за преките последици от инцидента, то тя не дължи обезщетение за настъпилите в резултат на лекарска небрежност увреждания. Оспорва се настъпването на имуществените вреди, за които е присъдено обезщетение. Цитирана е съответна съдебна практика. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете или алтернативно намаление на размера на обезщетението.

От въззиваемата Й. И. А. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по отношение и на двата иска за неимуществени и имуществени вреди.

От Община - гр. **** е обжалвано и решение № 260216/18.03.2022г., с което е допълнено решение № 260014/04.01.2022г., като общината е осъдена да заплати на въззиваемата законните лихви върху обезщетението от 8000 лева, считано от датата на инцидента, станал причина за непозволеното увреждане, до датата на подаване на исковата молба. В жалбата се сочи, че това решение е недопустимо, тъй като ищцата била поискала 1 да бъде постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка, а съдът се е произнесъл с решение по чл.250 от ГПК, каквото не може служебно да постанови.

Тази въззивна жалба също е оспорена от въззиваемата като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 14587/2020г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по искова молба от Й. И. А. против Община - гр. **** с която са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл.50, вр. чл.45 и по чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че сутринта на 20.08.2020г., около 10,30 часа, в гр.****, в близост до бул.„*****“, върху ищцата се стоварил голям отчупен клон от дърво, докато тя се движела пеш по тротоара до булеварда. А. била повалена на земята, с клона върху себе си. Претърпяла много силна болка в областта на лявата тазобедрена става, ударила главата си, при което получила хематоми, болка в главата, дясното рамо и ключицата. Преминаващи граждани й помогнали да се надигне и да застане в седнало положение. След известно време тя успяла да се изправи на крака и да стигне до близка пейка. След още около 30 минути успяла да се съвземе достатъчно, за да се прибере вкъщи. В същия ден обаче, болката и отока на левия крак се засилили до степен, при която А. не могла да се придвижва сама. Това наложило да потърси спешна помощ, след което била хоспитализирана в УМБАЛ „*****“- гр.****, Там престояла и била лекувана през времето от 20.08.2020г. до 08.09.2020г. Първоначално назначеното консервативно лечение с антибиотици и антикоагуланти не дало очаквания положителен резултат. Хематомът на левия й крак се разраснал, започнали и некротични процеси в крайника. Затова на 27.08.2020г. била извършена по необходимост и оперативна хирургична интервенция на левия й крак. След изписването й оздравителният процес не протекъл гладко. Наложило се оперативната рана на крака й да бъде отворена и допълнително почистена. Това се случило на 21.09.2020г.. Конците от раната били отстранени на 05.10.2020г.. През периода от 21.08.2020г. до 30.09.2020г. А. не могла сама да обслужва ежедневните си хигиенни и други основни потребности, поради което се наложило за нея да полага грижи синът й А. А.- вписан и практикуващ адвокат. Твърди се, че пострадалата от инцидента е претърпяла силни болки, дискомфорт, стрес и притеснения по време на болничния си престой, негативни емоции заради невъзможността сама да се грижи за себе си, неудобство от необходимостта да посещава често лечебното заведение и от това, че не може да излиза извън жилището си, постоянна напрегнатост, безпокойство, отчаяние и страх за бъдещото си здравословно състояние, като последните отшумели в края на 2020г..

С подадения от Община - гр. **** отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни. Отрича се наличието на състав на непозволено увреждане. Твърди се , че падането на клона е резултат от силен вятър. Заявено е и възражение за съпричиняване, като се твърди, че пострадалата не е спазила правилата за движение, тъй като не се е придвижвал нито по тротоара, нито по банкета. Иска за обезщетение за неимуществените вреди се оспорва и с оглед размера на същия, като се твърди, че същият е прекомерно завишен. Отрича се нуждата от болногледач или полагането на грижи за Й.А. от нейния син.

По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите А. А. / син на въззиваемата/, В. М. / без родство/, Г. Ч. / във фактическо съжителство с А. А./ и Д. Т. / без родство/.

Свидетелят А. сочи, че на 20.08.2020г., към 11- 12 часа майка му се обадила и първите й думи били „Оживях“. После разказала, че докато била навън, духал силен вятър и на улицата едно дърво паднало върху нея. Свидетелят я попитал, дали се е обадила в „Бърза помощ“, а тя отговорила, че не желае да ходи в болница. Преди две години претърпяла операция и затова не желаела да ходи в болница. Към 15,00 часа отново се обадила на сина си и му казала, че не може да стане от леглото. Той веднага отишъл да я види. Имала голямо синьо петно в горната част на левия крак, до таза. Разказала му, че вървяла по тротоара срещу „*****“ в кв.“*****“, когато върху нея се стоварил голям клон. Тя паднала до дървото и клонът я затиснал. При падането ударила главата си и едната си ръка. Дваматрима човека й се притекли на помощ, вдигнали клона и й помогнали да седне на една пейка. Тя поседяла там около половин част, след което успяла да стане и да се прибере у 2 дома си. Не можела да се надигне и затова се наложило да я закарат с линейка в УМБАЛ“*****“. Там били проведени различни прегледи, при което се констатирало, че Й.А. няма счупена кост, но кръвоизливът е много голям и поради това трябва да остане на лечение. Медицинските служители казали, че ще я лекуват с антибиотици и с лекарства за разреждане на кръвта, за да се разнесе хематома. Казали също така, че е рисковано да я оперират поради напредналата й възраст. Майката на свидетеля останала на лечение около десетина дни, през което време той се грижил за нея. Тя не можела да се изправи и затова носела *****. Сутрин, преди визитация свидетелят ходел да го сменя. Сменял го също и между 14 часа и 16 часа. След като лечението с антибиотици не дало резултат, от болницата изписали Й.А. и я приели отново по друга клинична пътека, след което я оперирали. След операцията свидетелят ежедневно ходел да се грижи за майка си, да почисти, да сготви и да промие раната й. Раната представлява цепка с дължина около 10 см. и 5 сантиметров джоб.

На 21.09.2020г. тя му се обадила по обяд и се оплакала, че раната много й пари. Когато отишъл да смени превръзката, свидетелят видял, че раната загнояла. Той веднага закарал майка си в Окръжна болница, където след извършен преглед, лекарят казал, че така, както е оставена отворена раната, никога няма да заздравее и поради това трябва да се зашие. След като раната била зашита, тя заздравяла за около 2- 3 седмици. Постепенно майката на свидетеля започнала да се възстановява, но преди това била много притеснена и отчаяна, че ще се наложи да й ампутират крака, че ще остане инвалид и няма да може да се грижи за себе си.

Свидетелят В. М. е присъствал на инцидента на 20.08.2020г.. Видял жената паднала на земята и клона върху нея. Тя била в близост до барчето срещу „*****“. Свидетелят решил, че трябва да й помогне. С други хора вдигнали клона и й помогнали да се надигне.

Свидетелят й купил вода. Той имал намерение да се обади на тел.112, но други присъстващи казали, че лично ще се погрижат. Клонът бил голям около два метра. Бил изсъхнал и според свидетеля е трябвало да бъде отрязан, за да не се счупи, както се и случило.

Свидетелката Ч. потвърждава казаното от свидетеля А.. Тя лично разговаряла с майка му и от нея разбрала, че голям клон я ударил по крака и я съборил на земята. При падането тя ударила главата си. В деня на инцидента, първоначално се надявала да й мине, но следобед се оплакала, че кракът много я боли и вече не може да става. Синът й отишъл да я види и сподели със свидетелката по телефона, че целият й крак е посинял. Вечерта свидетелката се чула с Й.А. и тя споделила, че кракът много я боли и я е страх да не го загуби. Около седем дни след постъпването й в болница, станало ясно, че медикаментозното лечение не дава резултат и поради това се наложило да я оперират. През цялото време, докато пострадалата била в болница, за нея като неин придружител се грижил синът. Ходел сутрин и следобед да сменя *****а й. Помагал й за храненето. След операцията, раната била оставена отворена. Представлявала прорез с дължина около 10 см.. Свидетелката помагала на мъжа си при ежедневната смяна на превръзките и промиването на раната. На 21.09.2020г. той й се обадил и казал, че майка му не се чувства добре. Оказало се, че в раната има гной.

Завели я в УМБАЛ“****“, където лекар промил раната й я зашил. Впоследствие тя все още не можела да се движи и поради това трябвало синът й да продължи да се грижи за нея.

Подобрение настъпило към 10- 11 октомври.

Свидетелката Д. Т. работи в ОП“****“ на длъжност „*****“. От общината й възложили да изготви справка за дървото, от което е паднал клон върху въззиваемата. Тази справка е налице на л.79 по първоинстанционното дело / фитосанитарна оценка на дървесната декоративна растителност в участъка на бул.“*****“ и ул.“*****“/. В показанията си свидетелката потвърждава, че при огледа на дървото тя е констатирала вътрешно загниване на един конкретен основен клон, който е паднал. При външен оглед това загниване не можело да се установи.

За да е налице непозволено увреждане в хипотезата на чл.50 от ЗЗД, следва да се е проявил някакъв скрит недостатък на вещта, без да е налице човешко въздействие спрямо нея, включително и чрез неполагане на грижата на добрия стопанин за изрядното й състояние. Съгласно т.2 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, „Ако 3 вредите са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане. Възможни са и случаи, когато вредите настъпват в резултат както от вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Тогава вече отговорността на този, който е възложил работата и същевременно е собственик на вредоносната вещ или тя се намира под негов надзор, се основава едновременно на чл. 49 и 50 ЗЗД“. Също така и в мотивите към Решение № 79/07.06.2019г. по гр.д.№ 3839/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. се сочи, че „К огато се ползва вещ с явен недостатък, който може да се отстрани и от този недостатък произлязат вреди за трети лица, отговорността ще е по чл.45 ЗЗД за този който е бил длъжен и е могъл да го отстрани, защото отговорността е за виновно бездействие- неполагане на дължимата грижа. От друга страна, когато се ползва вещ със скрит недостатък, от който произлизат вреди и ползващият вещта не знае за него или не може да го отстрани, отговорността за вреди ще е по чл.50 ЗЗД. От показанията на първите двама свидетели се установява, че на 20.08.2020г. е духал вятър, но не се установява той да е бил с такава сила, че да се възприеме като основна причина за падането на клона. В мотивите към Решение № 103 от 27.10.2020г. по гр. д. № 3859/2019г. на ВКС, III г. о., се сочи, че „непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл. 50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката“. В тази връзка следва обаче да се има предвид също така, че отговорността по чл.50 от ЗЗД е обективна, безвиновна и поради това въпросът дали е налице бездействие от страна на общината по отношение поддържането на озеленяването на територията й в състояние, което да не създава опасност за живота и здравето на жителите и гостите й, е от значение за правната квалификация на иска, но не и за основателността на исковата претенция с правно основание чл.50 от ЗЗД. В конкретния случай се установява, че е налице скрит недостатък на вещта- собственост на общината, който се е проявил, без да е налице човешко въздействие спрямо същата, включително и чрез неупражнена достатъчна грижа. Непреодолима сила би била налице в случай, че клонът е бил здрав, не е било налице вътрешно загниване и той се е счупил единствено по причина на силните пориви на вятъра. Такова обстоятелство обаче не се установява. Напротив- от самата община са ангажирани доказателства за това, че клонът е бил гнил. Дори и самият факт, че липсват данни за паднали други клони, навежда на извода, че причината за инцидента не е силен вятър. При това положение ще следва да се приеме, че е налице непозволено увреждане именно в хипотезата на чл.50 от ЗЗД, като при това не са били налице форсмажорни, изключващи отговорността на общината обстоятелства.