Решение № 209 от 05.10.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Карнобат, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Петя Н. Ганчева като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20222130100392 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.

„Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК 812115210, представлявано от инж. Ганчо Тенев - изпълнителен директор, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Б. З. против Б. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес в гр. *, ул. „***“ №10 чрез адв. Д. Д. В. със съдебен адрес – гр.

*, ул. „Георги Димитров“ №6, с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми:

1.

334,66 лв., дължими по фактура от 28.10.2019 г. и представляваща начислена, но незаплатена цена на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за отчетен период от 19.10.2018 г. до 16.10.2019 г., 2

.

5, 67 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30 дни след издаване на фактурата от 28.10.2019 г. до 02.03.2022 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 по ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, както и разноски по чгд №250/2022 г. на КРС.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е потребител на услугите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД по силата на валидно възникнало облигационно правоотношение за водоснабдяване на обект с адмнистративен адрес: с. *, общ. *, със заведена партида в базата данни с абонатен № ***. Качеството „потребител на ВиК услуги" възникнало за Б. Д. от момента на придобиване на правото на собственост върху посочения обект съгл. изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба №4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгл. чл. 8 от същата наредба 1 възникналото между страните облигационно правоотношение се извършвало по силата на публично известни Общи условия, които били общоизвестни и публикувани в интернет. Съгл. чл. 23, ал. 4, изр. 3 от въпросните ОУ и чл. 32, ал. 4, предл. 2 от Наредба №4 отчитането на водомера на абоната е било осъществявано за процесния период по електронен път чрез използване на мобилно устройство. Тъй като водомерът бил разположен в имота, твърди ищеца, абонатът следвало да осигури достъп до него.

Сочи се, че начинът на електронно отчитане на процесния водомер бил удостоверен от представеното заверено копие от справка извлечение, в които били отразени – състоянието на измервателното устройство, начина му на отчитане както и съответния режим на работа.Твърди се още, че след всяко отчитане по ел. път в законоустановения срок са били издавани фактури, в чиито реквизити фигурират : отчетените водни количества, отчетения период, за който се издава всяка фактура, както и единичните цени на всяка от предоставяните ВиК услуги – вода, канал и пречистване. Съгл чл. 33, ал. 2 от ОУ ответницата следвало в 30 дневен срок от издаването на фактурите да заплати задълженията по тях, което не било сторено.

Неизпълнението по фактурата поставяло автоматично ответницата в забава с изтичането на 30 дневен срок от издаването на ДФ, поради което се дължала и лихва за забава. Поради това ищецът предявява претенции да се установи, че ответницата му дължи сумата от 334,66 лв. по ДФ от 28.10.2019 г. за начислена, но незаплатена цена на питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за отчетен период от 19.10.2018 г. до 16.10.2019 г. и 5, 67 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 30 дни след издаване на фактурата 28.11.2019 г. до 02.03.2022 г.

Ответникът Б. Д. Д. оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Заявява в отговора на исковата молба , че с. * не е в общ. *, а е към Община Карнобат. Не спори, че е клиент на ищеца. Сочи, че предвид отчетния период от 19.10.2018 до 16.10.2019 – една година, без да й е предявена покана, тя не била уведомена за издадената ДФ, при все, че фактури следвало според ОУ да се издават всеки месец, тя не знаела кога и колко да плати. Сочи, че е достигнала до извода, от представената справка извлечение, че водомерът й е бил видян два пъти – на 19.10.2018 и на 16.10.2019 г. От ДФ се установявало, че водомерът бил видян и на 31.12.2018 г., защото иначе било неясно как са установени стойностите 45 куб.м. и 176 кум.м. Оспорва верността на ДФ №0039176835 от 28.10.2019 г. и на справка извлечение, тъй като не била изразходила посочените в тях количества вода. Прави възражение за изтекла три годишна погасителна давност за начислените суми от 19.10.2018 г. до 01.03.2019 г.

Сочи се, че служителите на ищцовото дружество следвало да отчитат водомерите ежемесечно или поне на три месечна база, като при установяване на проблем с водомера, последният следвало да се смени. Тъй като ищецът бил неизправен в това си задължение, нямало как да претендира изпълнение на задължение за заплащане на главница и лихви. Допълва, че водомерът във въпросния имот, който не се е отчитал електронно, изобщо не съществувал към момента, като от 2020 г. бил сменян два пъти, за което протокол не бил подписван от нея. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В открито съдебно заседание, ищцовото дружество поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете. Изискани са по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК по инициатива на ответника протоколи за подмяна на водомерната инсталация в процесния имот, като с молба от 09.06.2022 г. ищецът е представил протокол за ремонт на водомер от 10.02.2020 г. (л. 39); протокол за монтиране на водомер от 10.02.2020 г., 2 в който е посочено, че последният е бил демонтиран на 09.10.2019 г. (л. 40) – които два документа носят подписа на ответницата Б. Д.; двустранен констативен протокол за подмяна на общ или индивидуален водомер от м.12.2020 г. за аб. № ***, неподписан (л.

41) и протокол от 16.10.2019 г., изд. от Г. Д. – отчетник при ВиК, в който е констатирана разлика в куб.м. 221 куб.м., носещ подписа на клиент по аб. №***, т. е. ответницата Д.. В съдебно заседание от 07.07.2022 г. свидетелката Г. Д. е пояснила, че на последния протокол ответницата категорично отказала да се подпише, поради което последният бил подписан от отговорник инкасо. Изисканите по инициатива на ответника документи са оспорени от последната като неистински. Открито е производство по чл. 193 от ГПК по проверка автентичността на оспорените Протокол за ремонт на водомер от 10.02.2020 г. (л. 39); протокол за монтиране на водомер от 10.02.2020 г., в който е посочено, че последният е бил демонтиран на 09.10.2019 г. (л.

40), съображения за което съдът е изложил в Определение №387 от 29.06.2022 г.

Назначена е съдебно-почеркова експертиза (л. 97-104), вещото лице по която е констатирало, че подписите на двата протокола не са положени от Б. Д.. Поради това в ОСЗ на 12.09.2022 г. заключението на вещото лице е прието, а на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК двата протокола са изключени от доказателствата по делото.

В открито съдебно заседание от 07.07.2022 г. е разпитана свидетелката Г. Д. отчетник на измервателни уреди при ищеца, чиито показания съдът кредитира частично и с повишено внимание с оглед чл. 172 от ГПК. Пред съда, свидетелят заявява, че от 2013 г. отчита имота на ответницата в с. *, който представлявал едноетжана къща с двор, като водомерът бил на около 10 м. навътре в двора, но впоследствие самите собственици го били преместили на 2 м. от оградата. Сочи, че тя е съставила протокол от 16.10.2019 г., в който е констатирана разлика в куб.м. 221 куб.м., на клиент по аб. №***, който бил подписан от нея и от отговорник инкасо, като същият бил съставен по показания на водомера, донесени във ВиК от ответницата Д..

Свидетелката сочи, че в периода 2018-2019 г. тя е отчитала имота, но когато не й е бил осигуряван достъп, не е инкасирала служебно, не е начислявала служебно потребено количество вода, а винаги е пускала отчет въз основа на реални справки от водомера, които е виждала или са й показвали на снимка. Знаела, че имотът на Б. Д. се ползва само през лятото, за това не е пишела протоколи за отказ за осигуряване на достъп през зимата, защото по неофициална информация знаела, че имотът не се посещава и отчитането е сезонно. Излага съображения, че водомерът бил 6-кубиков „Беласица“, с дълго тяло, но не бил електронен, като за електронните водомери, които били с радио модул, не било необходимо да има достъп до имота. Свидетелката сочи, че е имало период от около година, когато водомерът не е бил отчитан и не са пускани служебно начисления, тъй като с ответницата са имали практика тя да й носи снимки с показанията на водомера, както се е случило и на 16.10.2019 г. Допълва още, че когато не е имала достъп, не е отчитала нищо. Свидетелката сочи още, че има електронен карнет, но данните се нанасяли ръчно на клавиатура, поради което счита че отчитането не било електронно.

В съдебно заседание от 12.09.2022 г. са разпитани свидетелите Д. М. Ж., водопроводчик във ВиК-Бургас и С. А. И., водопроводчик-авариец във ВиК Бургас.

Свид. Ж. сочи, че той е съставил протокола от 10.02.2022 г., който удостоверявал, че има водомер, който е сменен, демонтиран. Свидетелят няма спомени за процесния имот или за ответницата. Свид. И. сочи, че е бил в имота на Д. по нареждане на инкасатора или началника си, като в протокола е удостоверил, че е демонтирал и монтирал нов водомер, на който е посочен в дясно на протокола фабричния номер. Не 3 помни кой е бил с него на въпросния ден.

Съгласно приетото без възражения по делото експертно заключение по допуснатата от съда техническа експертиза на вещото лице Д., което съдът кредитира с доверие, като компетентно и безпристрастно изготвено, за процесния период и за обекта на ответницата, през измервателното ѝ устройство е преминало количество вода в размер на общо 221,00 куб.м. Експертът е посочил, че също не е успял да установи връзка с ответницата, която не отговаряла на мобилния си телефон. След разговор с мъжа на Д. установил, че шахтата на водомера била преместена по искане на водния оператор и по този начин вече отговаряла на изискванията на наредба №4 от 2004 г.

Експертът заключил, че всички цени в издадените фактури за процесния период отговарят на съответните одобрени с решения на КЕВР. В допълнение е пояснено, че измервателните устройства на абонатите се отчитат посредством индустриални компютри, като въведените в тях веднъж данни е невъзможно да се манипулират впоследствие. Посочва още, че електронното отчитане може да се осъществи само при осигурен достъп до измервателния уред в обекта на потребителя, тъй като същото изисква сканиране на поставения на водомера баркод, като по този начин се осъществява и свързването на мобилния компютър с програмата на водния оператор.

След трансфер на отчетните данни по електронен път в програмата на оператора, се издавал от нея и електронния карнет за конкретния обект. Отчетният механизъм бил конструиран така, че да отчита данни само във възходящ порядък, като мобилния софтуеър не позволявал последващи промени. Вещото лице е дало становище, че обектът на ответницата се отчита от едно измервателно устройство и по електронен път, при осигурен достъп за това.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от 2013 г. В и К Бургас отчита електронно всички водомери, като за целта всяко едно измервателно устройство било снабдено с баркод, който служел за директна връзка с програмата на ВиК Бургас.

Експертът допълва, че инкасаторите на ищцовото дружество имали сканиращи устройства, които служат за да може служителят да влезе в програмата и да определи абонатния номер, който му е необходим, след което след сканиране на баркода да му излязат имената срещу абонатния номер. Цифрите на водомера се нанасят от служителя ръчно, когато му е осигурен достъп и той е сканирал този баркод, като в определен период от време инкасаторите са задължени електронно да изпратят информацията в програмата на ВиК Бургас и на базата на тези данни самата програма генерира електронен карнет на абоната. Вещото лице допълва, че неколкократно е търсел контакт с ответницата, безрезултатно, а нейният съпруг му е нанесъл обиди, поради което достъп до имота не му бил осигурен, като имал възможност да види изместената шахта, за което потвърдил и съпругът на ответницата. Експертът пояснява, че всичко, което е събрал като данни е на база програмата на ВиК Бургас, тъй като се отнася за минал период. Допълва, че във водоснабдителното дружество имали няколко начина на отчитане – месечно, за обекти, които се обитават постоянно, служебно когато няма достъп до абоната и „от клиента“, което значи, че абонатът по някакъв начин, кореспондира с представител на ВиК и по удобен за него начин предоставя данните. Имало още един вид отчитане на сезонни обекти, това са вили, хотели, за сезонно ползване, които се отчитали периодически два пъти в годината.