Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260007 от 12.08.2020, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 333/2020
Вид
Решение № 260007
Подписан
12.08.2020
В сила
11.12.2020
Състав
ГЕОРГИ КИРИЛОВ ПАШАЛИЕВ, ДИАНА ГЕОРГИЕВА ДЯКОВА, ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№260007

12.08.2020 г., град Добрич

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ

ПАШАЛИЕВ при участието на секретаря Павлина

Пенева, като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 333 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба срещу Решение №

1279 от 25.11.2019 г. по гр. дело № 28/2019 г. на Районен съд Добрич, в частта, с която дружеството „***“ АД е осъдено да заплати на всяка измежду Р.С.Х., С.Х.К., К.Х.П., в качеството им на наследници на починалия в хода на производството Х.Х., суми от по: 1) 252, 66 лева, представляващи обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение на последния (извършено със Заповед №1811001/02.11.2018 г. на основание на чл.

328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда поради съкращаване на щата) за периода от 02.12.2018 г. до 02.01.2019 г. 2) 300, 66 лева, представляващи заплащане по чл.

262 от Кодекса на труда за частично неплатен положен извънреден труд (като част от брутното трудово възнаграждение) през периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2018 г.

Съдебният акт се атакува с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост.

Като процесуално нарушение се изтъква разпитът на двама свидетели, извършен в съдебно заседание, на което въззивникът не е присъствал поради нередовно призоваване. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила е отказано събирането на доказателства относно достъпните от публични източници данни за свободни работни места за длъжността „шофьор“.

По този начин страната е била възпрепятствана да докаже възраженията си, че ищецът е останал без работа за релевантния период не само заради уволнението, но и вследствие на бездействието му.

Оспорват се и фактическите изводи на съда. Сочи се, че са ангажирани достатъчно доказателства, от които се установяват участниците в извършения подбор и нивото на изпълнение на работата от страна на ищеца. Уточнява се, че са участвали и четиримата шофьори. Отпаднал е един, който е бил с най-малък трудов стаж. При останалите трима шофьори, сред които и ищецът, е преценявано нивото на изпълнение на работа. Взети са предвид качественото и срочно изпълнение на задачите, дисциплинираност, откази от работа в екип, постъпили оплаквания срещу участниците в подбора. След сравняване на служителите по този критерий е взето решение трудовото правоотношение на Х.Х. да бъде прекратено.

Въззивникът твърди, че претенцията за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е недоказана. В тази връзка сочи, че липсват доказателства, установяващи изпълнение на заповедта на работодателя, в която е посочено работното време на ищеца. Касае се за работа на сменен график, а не за работа в делнични дни от 08, 00 часа-17, 00 часа.

Счита, че свидетелските показания в тази насока не следва да бъдат ценени, защото свидетелите нямат пряко отношение към изпълняваната от ищеца работа.

Изразява несъгласие и с изводите на съда относно релевираните възражения за прихващане.

Иска съдебният акт да бъде отменен.

Претендира и заплащане на разноски.

В съдебно заседание страната се представлява от адвокат */*, която поддържа жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата страна.

Въззиваемата страна е подала отговор, в който се противопоставя на твърденията за допуснати процесуални нарушения. Не е съгласна с оплакванията срещу фактическите изводи на съда. Счита, че липсват доказателства, от които да се установи дали Х.Х. е по-квалифициран от другите служители. Претенцията за възнаграждение за извънреден труд намира за доказана.

Прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира и заплащане на разноски за въззивното производство.

Пред въззивната инстанция наследниците на ищеца, конституирани в производството след смъртта му, не се явяват.

Представляват се от адвокат Х., който се придържа към заявеното в отговора.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Трудовото правоотношение между Х.Х. и „***“ АД е възникнало на 20.08.2008 г., когато страните са подписали трудов договор № 105 (л. 116). Ищецът е бил назначен на длъжността „шофьор механик“ при осемчасов работен ден, с месечно трудово възнаграждение в размер на 700, 00 лева. С допълнително споразумение от 01.08.2009 г. възнаграждението му е увеличено на 757, 00 лева. С друго допълнително споразумение от 30.04.2018 г. (л. 7), по взаимно съгласие на страните, ищецът е бил преназначен на длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места“, с място на изпълнение на новата длъжност – Голф комплекс ***, с адрес в гр. Балчик, местност Табиата.

От приложената заповед № 3-1803-007/31.03.2018 г. (л. 16) се установява, че административният директор на ответното дружество е наредил на ищеца да извършва превоз на служители на „***“ АД, с час на тръгване от град Добрич – 07, 00 часа и час на пристигане в голф-комплекс и селище „***“ – 08, 00 часа. В обратна посока е определен час на тръгване – 17, 00 часа, а за час на пристигане в град Добрич е определен 18, 00 часа.

С експертно решение № 0217 от 24.01.2019 г. на ТЕЛК „МБАЛ Добрич“ АД (л. 69 и 70) са отменени болничен лист № Е2018 2464402 от 17.02.2018 г. и решение на ЛКК № 1650 от 06.11.2018 г. Впоследствие състав на НЕЛК е отменил това експертно решение и със свое решение № 1317 от 30.09.2019 г. (л. 385) е потвърдил болничен лист № Е2018 2464402 от 17.02.2018 г.

От приложен

РКО № 574/07.11.2018 г. и вносна бележка от 10.09.2018 г. става ясно, че дружеството е възстановило на Х.Х. сумата от 108, 22 лева, платена от последния за карта за дигитален тахограф.

Приложени са графици за работни смени и отчетни форми (л. 79 до 90) на дружеството. Част от служителите са удостоверили с подписите си, че са запознати, но сред тях не е ищецът. В тази връзка е дал обяснения в съдебно заседание, от които се извежда, че се е случвало да изпълнява служебните си задължения в различни часове от денонощието. Поддържа, че всеки делничен ден е работил от 07, 00 часа до 18, 00 часа.

Със заповеди №

1806007/29.06.2018 г. и № 1807009/30.07.2018 г. е определено сумирано изчисляване на работното време за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2018 г. за служителите, назначени на длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места“. Х.Х. е бил запознат със заповедите.

Видно от заповед № 1810002/01.10.2018 г., административният директор е наредил да бъде извършено съкращаване на две щатни бройки за длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места“, считано от 01.10.2018 г. Обосновал е решението с приключването на летния сезон и свързаното с това намаляване на необходимостта от работна сила.

Наредил е да се извърши подбор измежду служителите, назначени в отдел „транспорт“, като се събере налична информация относно професионалната им квалификация, работни умения и опит, мнение и доклад от прекия им ръководител.

Със заповед №

1810003/02.10.2018 г. (л. 13) административният директор на ответното дружество е наредил Х.Х. да бъде освободен поради съкращаване на щата и да му бъде връчено едномесечно предизвестие. В същия документ е отразено, че е бил извършен подбор на служителите от отдел „транспорт“ в дружеството. При сравнение на квалификацията, личните работни умения и опит, е взето решение на работа да останат служителите А.Х.и Е.К.. Едномесечно предизвестие е връчено на ищеца на 02.10.2018 г. (л. 14).

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 1811001/02.11.2018 г.

(л. 15), на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. От служебна бележка на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Добрич става ясно, че ищецът е бил регистриран като безработен за периода от 09.11.2018 г. до 12.06.2019 г.

По делото са разпитани свидетелите С.С., В.В., Е.С.и М.К..

Показанията на свидетеля С. и на свидетелката К.са неотносими към предмета на делото, поради което не следва да бъдат коментирани. Свидетелят В. от своя страна твърди, че е съсед на ищеца. Заявява, че сутрин Х.Х. е тръгвал в 06, 45 часа на работа, а вечер се е прибирал около 18, 00 часа, 19, 00 часа. Съдът възприема гласните доказателствени средства в тази част, защото кореспондират със заповедта на административният директор на дружеството за превоз на служителите на „***“ АД.

В останалата част са ирелевантни. Свидетелят С. твърди, че е служител на „Синерджи“ ЕООД. По силата на договор за съвместна дейност е извършил процедурата по подбор в „***“ АД. Единият от четиримата служители, участвали в подбора, е отпаднал, тъй като трудовото му правоотношение е било срочно. Реално са сравнявани другите трима служители, сред които и ищецът. Били са с идентични показатели по отношение на стажа и професионалната квалификация. Х.Х. е бил с най-лоши показатели при преценка за отношенията му с останалата част от колектива, тъй като е имало оплаквания срещу него. Относно отзивчивостта при изпълнение на задачите също е получил по-малко точки от останалите. Свидетелят сочи, че е предоставил крайната оценка от подбора на административния ръководител писмено. В тази част показанията на свидетеля са последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги възприема в цялост. Съдът кредитира показанията му и в частта, в която заявява, че дружеството e направило жест и е заплатило картите за тахографи на служителите.

По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза. В заключението е посочено, че последното получено брутно трудово възнаграждение от ищеца, за месеца, прехождащ уволнението, е в размер на 935, 18 лева. Към датата на изготвяне на заключението частта, дължима от ДОО не е изплатена. От работодателя е платена сумата от 103, 15 лева за първите три дни от болничните, дължима за сметка на дружеството.

Обезщетението за извънреден труд е пресметнато в първото заключение и в изготвените две допълнителни заключения към съдебно-счетоводната експертиза, като са взети предвид различни обстоятелства. От допълнителното заключение от 16.10.2019 г. се установява, че обезщетението, което би било равно на размера на допълнителното възнаграждение за извънреден труд спрямо отработените дни и часове при присъствените форми и графиците, представени по делото, като се вземат предвид само часовете, които сочи ищецът от 07, 00 часа до 08, 00 часа и от 17, 00 часа до 18, 00 часа, съобразно смените по отчетни форми е в размер на 1145, 03 лева, а положения труд в официални празници – 67, 15 лева. Съдът кредитира заключенията. Същите са изготвени обективно и безпристрастно.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, както и иск с правно основание чл. 262 от КТ.

В хода на производството пред първоинстанционния съд, на 12.06.2019 г., ищецът е починал. С определение № 1890 от 04.07.2019 г. на мястото на Х.Х. са били конституирани неговите наследници Р.Х. (съпруга), К.П. и С.Х.

(дъщери). Смъртта на Х.Х. се явява процесуална пречка за по-нататъшното развитие на съдебното производство по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като предмет на претенцията е лично, ненаследимо, неимуществено, потестативно право. Това е наложило прекратяване на производството по този иск. Тъй като не е обжалвано, в тази част решението е влязло в сила.

При това положение искът, с който се претендира обезщетение за времето на оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Това е така, защото основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ се предпоставя от незаконното уволнение. За да бъде уважен искът за обезщетение, трябва заповедта за уволнение да е отменена и уволнението да е признато за незаконно. В настоящия процес, поради настъпилото в хода на процеса събитие, липсва произнасяне по основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.