Решение № 14 от 29.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ямбол, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20242300500344 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. К. И. с ЕГН **********, чрез адв.Д. П. от САК против Решение №43/21.06.2024г., постановено по гр.дело № 340/2023г. по описа на ТРС, с което първоинстанционният съд УВАЖАВА предявения иск от ищеца „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище гр.София, бул."България" №49, бл.53Е, вх.В срещу П. К. И. с ЕГН ********** от гр.*, ул.*** №****, с правно основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК, като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца изпълнение на парично задължение, възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит №40004445608, в общ размер на 8801,16 лева, от които главница 4216,89 лв.; непогасено договорно възнаграждение 1774,98 лв., дължимо за периода от 10.05.2022 г. до 05.06.2023 г.- дата на предсрочна изискуемост; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст - 902,80 лв.; възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси - 1663,99 лева, законна лихва - 242,50 лева, дължима от 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост до 29.08.2023 г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението - 28.08.2023 г. до изплащане на вземането. ОСЪЖДА ответницата П. К. И. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Профи Кредит България" ЕООД - гр.София разноски, както следва: по ЧГД 289/2023 г. на ТРС - 180 лева юрисконсултско възнаграждение и 176,83 лева държавна такса и по настоящото дело: 360,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 176,02 лева държавна такса в исковото производство или всичко в общ размер на 892,85 лева.

С въззивната жалба на П. И. първоинстанционното решение се оспорва изцяло с твърдения за неправилност, като постановено в нарушение на материалния, процесуалния закон и необосновано. Направено е възражение, че съдът неправилно е приложил правилата 1 за разпределяне на доказателствената тежест между страните и не е ценил доказателствената стойност на част от писмените доказателства съобразно правилата на ГПК, което е довело до необосновани фактически и правни изводи в решението. Въззивницата сочи, че съвкупната преценка на изброените писмени доказателства опровергават извода на съда, че разликата от 3 283.52 лв. под някаква форма е поискана и предоставена на или в полза на кредитополучателката. Сочи още, че неправилната оценка на доказателствата е довела до необосновани фактически изводи в решението по отношение на размера на предоставената сума по договор за потребителски кредит №40004445608, а оттам и до установяване на подлежащите на връщане главници, лихви и такси при уважаване на исковата претенция на ,,Профи кредит България" ЕООД. Направено е оплакване, че съдът без да обсъжда доказателствата по делото е възприел изцяло твърденията на ищеца досежно дължимостта и размера на вземането му за възнаграждения за закупени услуги Фаст - 902,80 лв. и Флекси 1663,99 лв., общо 2566,79 лева. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че в първоинстанционното решение липсват мотиви по отношение на направеното възражение срещу дължимост на законна лихва в размер на 242,50 лева за период от 05.06.2023 г., което било датата на предсрочната изискуемост, до 29.08.2023 г., но било налице диспозитив, че приема за установено това вземане. Излага се още, че решението не кореспондира с доказателствата по делото. Жалбоподателката възразява, че съдът не е осъществил в цялост дължимата служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, като освен това неправилно бил приложил материалните разпоредби на ЗПК. Жалбоподателката е изложила твърдения, че с договорните клаузи за допълнителните услуги било извършено нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗКП и било постигнато заобикаляне на закона, като на основание чл.19, ал.5 и чл.21 от ЗПК същите клаузи били нищожни. Посочена е съдебна практика на СЕС. Изложени са подробни съображения по направените оплаквания. Моли ЯОС да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от „Профи кредит България" ЕООД иск срещу П. И..

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

По повод жалбата на П. И. и в предвидения от закона срок е постъпил писмен отговор „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:175074752, чрез пълномощника юрк. Г. С., в който е заявено становище за неоснователност на жалбата. Изложени са подробни съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение, като се твърди, че оценката на доказателствата по делото е правилна и не били налице необосновани фактически изводи, както погрешно се твърдяло във въззивната жалба.

Въззиваемата страна счита, че наведените от жалбоподателката възражения и твърдения са недоказани и неоснователни. По отношение възраженията, които не присъстват в отговора на исковата молба, изразява становище, че същите не следвало да бъдат разглеждани като преклудирани по силата на закона. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на заявената теза. Моли ЯОС да остави без уважение депозираната въззивна жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло атакуваното решение, като правилно и законосъобразно с присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева. Направено е възражение за прекомерност на разноските на въззивницата за адвокатско възнаграждение в производството, в случай че надвишават минимално определения размер, съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение, предвид липсата на правна сложност.

В о.с.з. въззивницата не се явява и не се представлява. В предварително депозирана писмена молба, чрез адв. Д. П. от САК заявява, че поддържа жалбата и претенцията за присъждане на разноски за двете инстанции. Излага подробни аргументи в писмена защита.

2

Представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

В о.с.з. въззиваемата страна, не изпраща представител. В предварително подадена писмена молба от юрисконсулт Г.С.-К. заявява, че оспорва жалбата, като поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Иска атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

ТРС е бил сезиран с иск от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София против П. К.

И. с който се претендира установяване съществуването на паричното задължение на ответника в размер на 8801.16 лв., в т.ч. главница - 4216,89 лв.; непогасено договорно възнаграждение - 1774,98 лв., дължимо за периода от 10.05.2022 г. до 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст - 902,80 лв.; възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси - 1663,99 лв.; законна лихва - 242,50 лева, дължима от 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост до 29.08.2023 г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№289/2023 г. по описа на ТРС. Ищецът е посочил, че между страните е бил сключен процесния договор за сумата от 5000 лева, при срок на кредита – 36 месеца, размер на вноската – 242.94 лева, годишен процент на разходите – 49.08%; годишен лихвен процент – 41.00% или общото задължение възлиза на 8745,92 лв. Ответникът е закупил и пакет от допълнителни услуги, за които дължи възнаграждение, както следва: за услуга "Фаст" - 1250 лв. и за услуга "Флекси" - 2300 лв., или общо - 3550 лв. и размерът на вноската по тези пакети услуги е 98,61 лв., като общото задължение по кредита и по пакетите от допълнителни услуги става 12295,92 лв., с общ размер на вноската – 341,55 лв. Кредиторът твърди, че с част от предоставената сума /2461,77 лв. и 821,75 лв./ по искане на длъжника е извършено рефинансиране на нейни задължения към „Профи Кредит България“ ЕООД, а остатъка от 1716,48 лв. е превел на 07.06.2021 г. по банкова сметка на ответника. Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнявал точно задълженията си, като последното извършено плащане е на 31.05.2023 г., а общо заплатената от длъжника сума възлизала на 3840 лв.

Предвид това и съгласно т.12.3 от Общите условия към договора за потребителски кредит на 05.06.2023 г. договорът бил прекратен от страна на кредитора и била обявена предсрочна изискуемост на задълженията по него. За това на П. И. било изпратено уведомително писмо.

При прекратяването на договора предсрочно изискуеми са непогасените вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението по закупените пакети от допълнителни услуги, лихви за забава и такси. Погасеното от ответника задължение било общо 3840 лв., а общо дължимата сума възлизала на 8801,16 лв., която включва: неизплатена част от главница - 4216,89 лв.; непогасено договорно възнаграждение - 1774,98 лв., дължимо за периода от 10.05.2022 г. до 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст - 902,80 лв.; възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси - 1663,99 лв.; законна лихва - 242,50 лева, дължима от 05.06.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост до 29.08.2023 г.

По делото е установено, че страните са сключили Договор за потребителски кредит №40004445608/07.06.2021 г. за сумата от 5000 лева, със срок на погасяване 36 месеца, при годишен процент на разходите – 49.08%; годишен лихвен процент 41,00%, с общ размер на кредита - 8745,92 лв. Не е спорно, че ответницата е закупила и пакет от допълнителни услуги, за които, съгласно договора за кредит, дължи възнаграждение, както следва: за услуга "Фаст", предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на 3 потребителския кредит - 1250 лв. и за услуга "Флекси", предоставяща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит - 2300 лв., или общо - 3550 лв. като размерът на вноската по тези пакети услуги е 98,61 лв., при което общото задължение по кредита и по пакетите от допълнителни услуги става 12295,92 лв., а общия размер на вноската – 341,55 лв. Към договора са изготвени и двустранно подписани два броя погасителни планове /втория - поради отлагане плащането на една погасителна вноска/, съобразно втория от които крайния срок за погасяване на кредита е 10.07.2024 г.

Видно от приложените по делото искане за отпускане на потребителски кредит и отразеното в самия договор, с част от предоставената сума /2461,77 лв. и 821,75 лв./ по искане на длъжника е извършено рефинансиране на нейни задължения към „Профи Кредит България“ ЕООД, а остатъка от 1716,48 лв. е преведен на 07.06.2021 г. по банкова сметка на ответницата. По повод оспорване от ответницата, че предоставената сума по кредита е в размер само на само преведените й 1716,48 лв., т.к. не е имала други задължения към „Профи Кредит България“ ЕООД, които да бъдат рефинансирани, ищеца сочи, че ответницата е имала 5 сключени договора за кредит с него и още 4 пъти е кандидатствала, но не е била одобрена, твърдение което не е оспорено от ответницата.

Съгласно чл.12.2 от Общите условия към договора за потребителски кредит, в случай, че длъжникът просрочи плащането на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредитора може да обяви предсрочна изискуемост, с писмено уведомление. Представено е Уведомително писмо от 07.06.2023 г. до длъжника, с което кредиторът заявява, че поради неизпълнение на задълженията по договора, считано от 05.06.2023 г. обявява кредита за предсрочно изискуем. Няма данни писмото да е било връчено на длъжника.