Определение № 4920 от 03.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4920 гр. *************, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от М. В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110131310 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

В. П. И. действаща лично и като майка и законен представител на детето В. И. И., чрез адв. П. Л. – САК с исковата молба по делото и поправена молба вх. № 301805/26.09.2024 г. е предявила срещу М. Й. И. следните искове:

Да се признае за установено, че правото на ползване, запазено от ответницата с нотариален акт за дарение на недвижим имот № *********, том ****, дело № *********** г. по отоношение на ½ идеална част от недвижим имот – апартамент № 68, находящ се в гр.

*************, ******************, с идентификатор *********************, е погасено, поради неупражняването му в продължение на пет години – искове с правно основание чл.

59, ал. 3, пр. 2 от ЗС;

При условията на евентуалност, да се постанови решение, с което да се прекрати правото на ползване на процесния имот, запазено от ответника с нотариален акт № *********, том ****, дело № *********** г. по отоношение на ½ идеална част от недвижимият имот, тъй като в продължение на повече от пет години и към датата на исковата молба не полага грижи за имота и нарушава свои съществени задължения, поради което в имота са настъпили значителни щети, които го застрашават от значително повреждане – искове с правно основание чл. 61, пр. 3 от ЗС;

В случай, че се уважи един от тези искове, да се признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на следния недвижим имот – апартамент № 68, находящ се в гр. *************, ******************, с идентификатор ********************* и да се осъди да предаде владението върху този имот – искове с правно основание чл. 108 от ЗС;

В случай, че се уважат исковете по чл. 108 от ЗС, да се осъди ответницата да заплати обезщетение за лишаване от възможността собствениците да ползват ½ ид. част от имота, в размер на средномесечен наем за същия в размер на 500 лв., ведно със законната лихва до изплащане на сумата, от датата на исковата молба до предаване владението на имота – 1 искове с правно основание чл. 111 от ЗС, във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Претендират се разноски.

Ответницата с отговор на исковата молба, подаден в срок, оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни и недоказани. Моли да бъдат отхвърлени и претендира разноски само от ищцата В. И..

На осн. чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 20.04.2026г. от 15: 30 ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи като доказателства по делото.

ДОПУСКА за двете страни до разпит по двама свидетели за установяване на сочените от страните обстоятелства в доказателствените искания в исковата молба и в отговора на исковата молба.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ за разпит като свидетел ************. – домоуправител, с адрес: гр.

*************, ж.к. ***********************, в призовката за която да се отрази задължението й да носи в съдебно заседание книгата на етажните собственици и квитанциите за плащане на месечните такси за входа за пет години назад, от които да е видно кое лице е плащало задълженията за апартамент № 68, находящ се в гр.

*************, ******************.

ДА се издадат поисканите от страните съдебни удостоверения.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Ищците В. П. И. и В. И. И., действаща чрез своята майка и законен представител В. И. твърдят, че са собственици след прекратена съпружеска имуществена общност и по наследство от И. **************, починал на 27.02.2024 г., на следния недвижим имот: апартамент № 68, находящ се в град *************, район Студентски, ******************, с площ от 88.58 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с идентификатор *********************, при следните квоти: В. П. И. - 1/ 4 идеална част от описания имот, придобита след прекратена съпружеска имуществена общност, а В. И. И. - 3/4 идеални части от описания имот, придобити по наследство, в качеството й на дъщеря на И. ***********. Сочат, че наследодателят им И. *********** е придобил 1/2 идеална част от имота чрез дарение на 10.06.1997 г. от неговата майка 2 ответницата по делото, която си е запазила правото на ползване върху дарената 1/2 идеална част, пожизнено и безвъзмездно, другата 1/2 от имота той е придобил след публична продан с постановление на държавен съдебен изпълнител през 2011 г. и същата е придобита в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като към този момент той е бил женен за ищцата В. И.. И. *********** е починал през месец февруари 2024 г. като до този момент само той и семейството му са живеели в апартамента. И. *********** е живял в имота с В.

И. от 2006 г. до 2015 г. Сочи се, че те са сключили граждански брак на 05.09.2009 г., а се развели през месец декември 2015 г. Ищцата В. И. твърди, че докато са били заедно от И.

*********** знае, че от момента, в който майка му е дарила нейната част от имота, само той е живял в него и тя никога не е упражнявала правото си на ползване. Ищцата се позовава на решение № III -86-373 от 21.12.2015 г. на СРС, в което е посочено, че процесният имот е семейното жилище. Твърди, че и в този период, който е девет години, ответницата не е упражнявала правото си на ползване, същото е прекратено поради неупражняване още преди това. След 2015 г., когато се е развел с В. И., до смъртта си, И. *********** е живеел сам в имота със своята дъщеря - една от ищците, която е идвала често при него, учела е в квартала, с детето са имали добра връзка, имала си собствена стая. Според ищцата от 1997 г. до смъртта на И. *********** през 2024 г. ответницата никога не е живяла в имота, по никакъв начин не е упражнявала правото си на ползване, не е държала свои вещи в имота и не го е посещавала, не го е отдавала под наем или в заем за послужване, не го е ползвала чрез трето лице. Съседите не я познават! Чак след смъртта на сина си, март 2024 г., двадесет и седем години след като си е запазила правото на ползване върху дарената част от имота, което не е упражнявала дотогава, ответницата се е настанила в имота, без каквото и да било правно основание, пречейки на ищците да упражняват собствеността си в пълен обем, в какъвто едната го притежава, а другата го е наследила. Твърди се още, че видно от справка от имотния регистър, ответницата има имот, в който може да живее, придобит от баща й в кв.

*********. Ищцата В. И. твърди още, че ответницата не е осъществявала задълженията си на ползвател на имота, а именно да плаща разходите за него, да го поддържа. Сочи, че апартаментът е в лошо състояние, с течове, които не са отстранени. Тя не е застраховала имота, въпреки законовото й задължения като ползвател, сметките са плащани изцяло от И.

***********, включително данъците за имота. Ищцата В. И. се позовава на разпоредбата на чл. 59, ал. 3, пр. 2 от ЗС, уреждаща настъпването на обстоятелства, при които се погасява правото на ползване, а именно, ако не се упражнява в продължение на 5 години. И тъй като твърди, че ответницата не е упражнявала правото си на ползване в период по –дълъг от посочения в закона, счита че тя и дъщеря й са собственици на имота при квоти съотевтно ¼ и ¾ идеални части.

Ответницата оспорва в срок исковата молба в частта, в която се твърди, че В. И. е собственик на 1/4 ид. част от процесния апартамент № 68, находящ се в гр. *************, район Студентски, ж.к. ********************, с идентификатор *********************.

Твърди, че този имот е собственост изцяло на внучката й В. И. И., придобит от нея по наследство, оставено от нейния баща и нейн син И. **************, починал на 27.02.2024 г. Ответницата не оспорвам правото на собственост върху имота на ищцата В. И.. Сочи, че с 3 нотариален акт за дарение на недвижим имот № *********, том ****, дело *********** г. на нотариус при СНС към СРС, е дарила на сина си И. ************** собствената си 1/2 ид. част от процесния апартамент, заедно с избено помещение № 8, заедно с припадащите се 4.348% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като си запазих правото на пожизнено и безвъзмезно ползване върху дарената част от имота. За другата 1/2 ид. част от имота твърди, че собственик на имота е нейната майка **************.. След извършена съдебна делба между И. *********** и баба му **********., описаният имот е изнесен на публична продан и с постановление за възлагане от 14.07.2009 г., същият е възложен на сина на ответницата И. ***********. Сочи, че на ищцата В. И. е известен факта, че средствата, с които е изплатена стойността на 1/2 ид. част от апартамента съгласно постановлението за възлагане, са предоставени изцяло от бащата на И. *********** - ********** *********** ********** като дарение. На 10.07.2009 г.

********** *********** ********** е наредил /превел/ негови лични средства от негова банкова сметка сумата в размер на 38 839.00 лева по сметка на СИС при СРС по изп. дело № 31304/2006 г. по описа на СИС при СРС, 4 отд., 9 уч. Това е цената, посочена в постановлението за възлагане на имота, което е издадено четири дни след извършеното плащане - на 14.07.2009 г. Сочи се, че гражданският брак между И. ************** и В. П.

И. е сключен на 05.09,2009 г. и последната няма никакъв принос за придобития от синът й недвижим имот, т.е. имота не е придобит в режим на СИО. В тази връзка се отбелязва, че в решение № 111-86-373/21.12.2015г. на СРС, приложено към исковата молба, изрично е посочено, че семейното жилище, находящо се в гр. *************, район Студентски, ж.к, ********************, ап, 68, е лична собственост на И. **************. Това решение е постановено по бракоразводно дело, по което брака е прекратен по чл. 50 от СК, т.е. по взмаинно съгласие и В. П. И. безусловно е приела това обстоятелство.

Ответницата оспорва твърденията в исковата молба, че от 1997 г. до смъртта на сина й през 2024 г. не е живяла в посочения по-горе апартамент, че по никакъв начин не е упражнявала правото си на ползване, че не е държала свои вещи в имота и не го е посещавала. Твърди, че е започнала да живее в посочения по - горе апартамент преди повече от 30 години, когато заедно с майка ми ******************** са придобили собствеността върху същия и от тогава досега адресната й регистрация /постоянен и настоянен адрес/ винаги е бил в гр.

*************, ж.к. ********************, ап. 68. През определени периоди тя твърди, че е била и касиер на етажната собственост. Ответницата твърди, че е ползвала част от процесния апартамент, състояща се от две стаи, баня с тоалетна и балкон, а другата част от апартамента се състои от две стаи, кухня, баня с тоалетна и балкон. Ответницата твърди, че до към 2007 - 2008 г. е живяла преобладаващо в гр. *************, ж.к.

********************, ап. 68 и е упражнявала правото си на ползване върху имота лично.

През този период започнала сериозната връзка на сина й И. *********** с ищцата В. И. и тогава той споделил на майка си, че иска да създаде семейство. Ответницата се съгласила с решението на сина си и му предоставила нейната част от апартамента за послужване, но с уговорката, че ще имам ключ от жилището и когато реши, ще може да ползва една стая с 4 банята и тоалетната. Той се съгласил и при тези условия ответницата се е преместила да живее на друго място. В апартамента останали нейни лични вещи, уреди и оборудване, които лично тя била закупула. Така между ответницата и синът й И. *********** бил сключен договор за заем за послужване. Тя твърди, че дори когато не е живеела постоянно в процесното жилище, винаги е имала ключ от имота и свободен достъп до нейната част, ползвала е нейни вещи, оставала е да преспива и да ползва банята. В края на 2014 г. началото на 2015 г. ищцата В. И. напуснала съпруга си и процесния апартамент, а впоследствие създала и ново семейство, родила друго дете. След фактическата раздяла на съпрузите и след развода им, за отглеждавето на внучката на ответницата - В. предимно се грижел баща й, като детето през повечето време било при него, а ответницата често ходела в апартамента, за да му помага - да изчисти, да напазарува, да сготви нещо за него и детето, по - често оставала да преспива в имота. Затова ответницата счита, че през времето от 10.06.1997 г. - датата на която е дарила 1/2 ид. част от апартамента на сина ии И.